Реформите в образованието отнемат години. Последната такава започна през 2016 г. с новия училищен закон, който промени структурата на образованието, учебните планове и програми, философията за приобщаването на различните деца и т.н. 9 години по-късно се оказва, че основният закон, по който работи системата, трябва да бъде отворен наново, и то не за единични редакции, каквито бяха правени през годините, а за доста повече и съществени промени. За да се установи доколко е постигнал целите си и да набележи бъдещи политики, МОН поръча оценка на въздействието на резултатите от прилагането на закона за предучилищното и училищното образование от 2017 до 2022 г. Докладът на работната група е вече наличен - на цели 128 страници, в които изследователите са стигнали до отдавна познати изводи - че учебните програми са претрупани, учителската квалификация е проформа, атестациите и инспекциите не работят, приобщаващото образование е наникъде и т.н. Какво още (не) ни казва оценката на новия, вече стар, закон?
"Слаб 2"
Изследователите са се фокусирали върху ограничен кръг теми, някои от които дори не са пряко регламентирани в закона - разгледани са проблемите с учебниците (какво ще пише в тях зависи от наредба, която се подготвя от МОН), с кадрите и тяхната квалификация, резултатите от увеличаването на разходите за училищно образование, от политиките за обхващане на децата и справяне с преждевременното напускане на училище, както и приобщаващото образование. По всяка от тях са проведени анкети с учители, директори и родители, като общата оценка за ефектите от прилагането на закона между 2017 и 2022 г. е отрицателна (-0,05 пункта).
Въпреки че се наблюдават положителни тенденции като измерването на резултатността на политиките за обхващане и успешно включване на децата в предучилищното образование, те не успяват да компенсират отрицателното въздействие и дефицитите на закона. Проблемите с учебните програми и учебниците, както и с кадрите и тяхната квалификация, са сериозни предизвикателства и имат значително негативно въздействие. Държавната политика за увеличаване на разходите за предучилищно образование и за ранно детско развитие не успява да произведе така необходимия ефект, посочват експертите от работната група, след които има университетски преподаватели, учени от БАН, синдикалисти, работодатели и представители на МОН. Законът успява в минимална степен да постига своите цели, при това не при възможно най-оптималния баланс на разходи и ресурси, заключават те.
"Червените флагове" в образованието
Голяма част от документа е посветена на учебните програми, като изследователите са питали детайлно родители и учители какви промени са нужни при тях - много ли са натоварени те, сложно ли е съдържанието им, обемно ли е, достоверно ли е, разбираем ли е езикът, има ли фактологични грешки и т.н. Преди година вече имаше такова проучване, което трябваше да послужи за промяна в програмите, но, уви, направените тогава промени едва могат да влязат в графата "козметични". Изводите сега са същите - учебните програми са насочени към усвояване на теоретични знания, а не към създаване на практически умения, те не са съобразени с възрастта на учениците, съдържат изключително ненужни факти, липсват междупредметни връзки, т.е. знанията се поднасят сами за себе си и др. Дори експертите в МОН се чудят кому е нужно в средното образование да се знае съставът на почвите и скалите в Африка и Латинска Америка и се възмущават как за кандидатстване в медицинските университети се учи по учебниците по биология за осми клас.
Изследователите стигат до заключение, повтаряно последните години до втръсване от учители и експерти - че все още няма пълно разбиране на идеята, че системата трябва да се трансформира от усвояване на знания към усвояване на компетентности, както и че ако искаме "здрава основа за успешно образование за бъдещето", трябва да се фокусираме "не върху палиативно олекотяване на сега действащите програми, а върху разработката на изцяло нови държавни образователни стандарти, програми и учебни планове след внимателно проучване и анализ на най-добрия световен опит". "Започва да се налага изводът, че вече се закъснява с разработката на изцяло нови, съобразени с нуждите на следващите 10 г., държавни образователни стандарти, учебни програми и планове", пишат изследователите.
Другото "откритие" в доклада е свързано с квалификацията на учителите, въпреки че от поне 5 г. тя е синоним на спа уикенди. "Въпреки въведения регистрационен режим, липсва система за контрол върху съдържанието на самите програми, както и върху качеството на обучението от самите организации", се посочва в доклада. Дадени са предложения за размисъл - професионалните квалификационни степени да отпаднат и да се мисли за въвеждане на изцяло нов подход при квалификацията на кадрите в системата.
Новият училищен закон определено се проваля в ключова своя задача - да атестира учителите на всеки 4 г. и да оцени обективно тяхната работа - чрез създадения нов Национален инспекторат по образование. "Атестацията не работи заради липсата на стандарти за качество на труда на учителите. По същия начин, липсват стандарти и при инспектирането - външното оценяване. Такива са разработени, но не се прилагат", казват изследователите и препоръчват промяна на стандартите за качество - за оценка на качеството на персонала, критериите за вътрешно атестиране и за външното инспектиране. Формулирани са и много препоръки относно инспектирането - да е съобразено със спецификата на съответното училище, регион, демография, етическа структура, финансови възможности на институцията и др., да има различни въпросници за различните категории училища, ясни и точни критерии, фокус не върху документи, а върху реалния образователен процес и др.
Различните деца - приети, но на хартия
Доста далеч сме все още от истинското приобщаване на специалните деца, ни казва още докладът, имайки предвид, че 76% от анкетираните учители заявяват, че има нужда от промяна на наредбата за приобщаващо образование. Макар според резултатите в системата да има социално и образователно приемане на концепцията за приобщаващо образование, преобладаваща част от анкетираните не са уверени в реализацията й. По отношение на социалното приемане на учениците с разнообразни способности от техните съученици близо 1/2 от учителите казват, че учениците не приемат различните деца. "Очевидно, има много път за извървяване за преодоляване на съществуващите стереотипи и формиране на приобщаваща култура сред учениците", е изводът на изследователите. Макар учителите да демонстрират по-високо социално приемане на учениците с различни способности, при тях също има изразени позиции на социално отхвърляне, което според изследователите вероятно се дължи на трудностите, които изпитват при работата си с подобни ученици. Много по-притеснителен обаче е фактът, че голяма част от родителите не приемат по позитивен начин учениците с различни възможности, т.е. семейните нагласи и стереотипи се прехвърлят в училище.
"Резултатите манифестират необходимост от засилване на училищната комуникация между ръководството на училищната организация и учителя, който реализира приобщаващи процеси", е един от изводите. Друг гласи, че "има нужда от повишаване и актуализиране на квалификацията на учителите в областта на приобщаващото образование". Изключително притеснителни са и данните по отношение на преценката на обучаващите в различни квалификационни форми - над 85% от запитаните дават негативна оценка за опита и квалификацията на обучителите.
Докладът предлага още неласкави изводи. Един от тях е, че въпреки целенасочените усилия, участието на децата в предучилищното образование в България е недостатъчно, освен това има големи различия в коефициента на записване в детска градина на деца от 3- до 6-годишна възраст между отделните райони на страната (в Смолян на градина ходят 93% от 3-6 годишните, в Сливен - 66%). Докладът заключава, че практиката "парите следват ученика" е работеща, правилна и стимулира към все по-добри резултати. "Проблемите произхождат от злоупотреби в отделни образователни заведения поради вписване на „мъртви души“. Но това може да се приеме като въпрос, свързан с контрола, а не с принципите на управление", казват изследователите.
Мълчание
Докладът не коментира новата структура на образование, според която гимназиалният етап започва от 8. клас, а не от 9., въпреки натрупалите се проблеми с нея. Според експерти, вкл. международни, ранното профилиране още след седми клас е неудачно, затова и успешните системи го прилагат на по-късен етап. Подобна оценка обаче в доклада няма, нито пък оценка до какво е довело силно профилираното образование в 11. и 12. клас. Родители редовно споделят за липсата на реален избор учениците да избират кои да са третият и четвъртият предмет, които те да учат в 11. и 12. клас заедно с двата предмета, които определят профила им - нещо, което може да затрудни бъдещата им реализация.
Оценката на въздействието не казва има ли например ефект от започналото финансиране на частните училища с държавни пари, но под условие - те да приемат 20% от децата безплатно. Няма анализ и работещи ли са санкциите за учениците, въпреки че проблемът с дисциплината е сред най-болните теми за повечето училища и все повече се говори за необходимостта да се даде възможност за по-лесно налагане на по-леките санкции и да се преодолее по някакъв начин несъдействието от страна на родителите, чийто деца са се провинили. Сред обсъжданите в момента бъдещи промени в закона са такива, свързани с нови функции на РУО-тата, с въвеждане на учители-методици към управленията на образованието и разписване на съответното финансиране за тях, с евентуално обвързване на заплатите на учителите със средните за страната и т.н. - все горещи въпроси, от които оценката на въздействието удобно е избягала.
