- Адвокат Екимджиев, има ли право прокуратурата да разпространява СРС-та, както го направи във вторник, за да уличи президента в престъпление?

- Така формулиран, въпросът означава, че ме питате дали има право прокуратурата да извършва престъпление от 145а от НК - "който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева".

И отговорът е да – има право, защото както много често сме си говорили, никой не може да потърси наказателна отговорност от главния прокурор, който очевидно е в основата на този компромат срещу държавния глава. За пореден път имаме откровена злоупотреба с процесуални права от страна на прокуратурата и нейния главатар, носеща всички белези на престъплението по член 145а. Това е поредното доказателство за правотата на тезата, че дори при тежки умишлени престъпления няма кой да разследва главния прокурор и той безнаказано може да злоупотребява с властта си, руинирайки както личната чест и достойнства на неговите опоненти, така и авторитета на държавни институции. В случая е поставено на карта доверието в държавния глава, за когото са гласували над 2 млн. българи. 

- Защо от парламентарната трибуна да може да се четат СРС-та, а прокуратурата да не може да ги пуска. Имаме държавна практика...

- Имаме лош институционален опит и лоша институционална памет. Видя се, че един министър безнаказано може да прави това. След като е направено от Цветан Цветанов, защо да не бъде направено от главния прокурор.

- Отговорността за публикуването в случая на наблюдаващите прокурори ли е или на главния?

- Не знам кой е разпоредил разпространяването на тези записи, но ми е трудно да си представя, че това би станало от наблюдаващия прокурор, който е длъжен да козирува на всички разпоредби на висшестоящите. Случващото е симптоматично. Виждаме как със смяна на ръководството на прокуратурата маските падат. В подобни ситуации на междуинституционална война, или когато прокуратурата проявяваше желание за институционално отмъщение, тя пак злоупотребяваше с информация, събрана чрез СРС, но я пускаше анонимно през жълто-кафявите медии, обслужващи интересите на задкулисието. Сега е очевидно, че новият вожд на прокуратурата няма нужда да се напъва да създаде илюзия. Той няма нужда от това прикритие. В прав текст ни се казва – ние ще правим каквото си искаме, въпреки че това е престъпление, защото никой не може да ни разследва.

- Може пък да се намери кой да разследва...

- Това е един чудесен тест. Само допреди месец си говорихме за нуждата от независим прокурор, който да разследва главния. Казваше ни се как всеки може. Сега имаме казус като слънце. Има злоупотреба с информация, събрана със СРС, има повече от обосновано предположение за извършено от някой прокурор престъпление по 145а. Да видим дали някой от стотиците прокурори в СГП или спецпрокуратурата служебно ще започне разследване. Нека да видим дали г-н Гешев ще разпореди разследване за това. От опит за компромат срещу президента случаят се обръща като бумеранг и се очертава като сериозен тест и автокомпромат за прокуратурата. При съвсем ясен текст от НК, който очевидно е нарушен, съм готов да се обзаложа, че нито редови прокурор, нито г-н Гешев ще извършат разследване на това кой е допуснал извършване на това престъпление.

- Има ли поле за намеса и на Висшия съдебен съвет? Ако главният прокурор е замесен, това не е ли достатъчно, за да се тръгне към процедура за отстраняването му от длъжност?

- Това, което представлява престъпление, несъмнено е нарушение на етичния кодекс на магистратите и на Закона за съдебната власт, който изисква всички прокурори да имат високи морални и професионални качества.

Въпросът за главния прокурор е риторичен. Ако той е свързан с него, това автоматично означава, че трябва да се търси най-тежката дисциплинарна отговорност, а тя е само отстраняване от длъжност.

- Изглежда нищо не се е променило в практиката да се подслушва, за да трупа информация за цели, различни от наказателните дела. При това така се "закача" не само подслушвания, ами и всички, с които той общува.

- Стар полицейски прийом. Виждаме как тази тъповата полицейщина обхваща най-високите звена на прокуратурата. Късите мисловни вериги, които не могат да предвидят повече от един ход напред, водят до тежък автокомпромат. Вече с носталгия си спомням за Цацаров. При него имаше известна перфидност, интелектуално заиграване, ходеше по въже между забраненото и допустимото. Тази граница рядко се прекрачваше видимо. Новото ръководство на прокуратурата демонстрира необуздан полицейски нагон и действа като слон в стъкларски магазин. Но това се обръща срещу него.

Но важи и принципът - на кого му пука, след като никой практически няма да може да потърси отговорност на сценаристите на това нелепо шоу и за пореден път просто ще си поговорим за недосегаемостта на главния прокурор. Ще е нов повод за президента да обогати обществения дебат с примери за безконтролността на главния прокурор. И какво от това!?

- Дебатът за промени в конституцията, които да сложат край на безграничната власт на главния прокурор, ли е дразнението, което предизвика реакцията на прокуратурата?

- Не мога да знам, толкова е нехигиенично, толкова е битово ниско нивото на това, което се опитва да прави прокуратурата. А и не знам доколко Гешев действа сам като лидер на прокуратурата, или просто му дърпат конците. Но това развитие показва правотата на тезата ми, че президентът сбърка, като подписа указа за назначаването на Гешев след повторното му излъчване за главен прокурор от Висшия съдебен съвет. Президентът, снишавайки се, явно целейки да избегне институционална конфронтация, подписа. Тогава той можеше, и сегашните събития показват, че по-общественополезният и достоен ход би бил да забави указа и да сезира Конституционния съд с искане за тълкуване дали в тази ситуация ВСС има право да предложи за втори път същия кандидат, въпреки принципния проблем, че няма състезание с един кандидат. 

- Сега КС обаче ще тълкува по питането на Гешев за имунитета на президента. 

- Както е сезиран, КС би трябвало да отклони искането. То е абстрактно и по-скоро е образователно ориентирано. Главният прокурор иска да му се разясни конституцията, но КС не е образователна институция за повишаване на квалификацията на неуки и недоучили юристи. КС дава тълкуване през конкретни казуси.

- Случвало се е да тълкува и без казуси. 

- Много безумия са се случвали в КС. Той не се отличава нито с особено ерудиция, нито с особена независимост. Това, че се е случвало, не значи, че не може да бъде преодоляно. Това е добър повод КС да избяга от тази стигма, която сам си наложи. Видни конституционалисти критикуват поначало възможността, заложена в конституцията, КС да се занимава с тълкуване на правни норми. Той е негативен законодател, т.е. може само да отменя законови разпоредби, а не дописва закона.

Например в подобни ситуации Съдът на ЕС отхвърля абстрактни искания за тълкуване с мотив, че той осъществява тълкуване на европейското право, но само през призмата на конкретни казуси, защото именно така уеднаквява приложението на правото. Едно тълкувателно решение не може да обхване цялата палитра от хипотези и казуистика, която може да възникне.

- Т.е. първо трябваше да пуснат СРС-тата, а после Гешев да пита КС?

- Трябваше въпросите да са по-конкретно зададени. КС има прекрасен повод да снеме това образователно бреме от плещите си, то не му подхожда, натоварва го с допълнителна отговорност и риск от грешки.

- Как могат да се защитят засегнатите от изтеклите СРС-та? 

- Има специален текст в Закона за отговорността на държавата, че "държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства". Засега доминира разбирането, че това е отговорност на органите, които прилагат СРС. Но по силата на общата норма за непозволено увреждане в Закона за задълженията и договорите, прокуратурата би трябвало да отговоря за щетите от това свое неправомерно действие. Щом е престъпление, е и непозволено увреждане.

- Разгласяването на СРС-тата минира ли евентуален съдебен процес, в който те да бъдат използвани, например дело за осуетяване на проверката на конфликт на интереси?

- Всичко зависи от това доколко тези СРС-та имат решаваща роля като доказателства. Те са компрометирани като доказателства. Тяхното престъпно разгласяване показва предубеденост на прокурорите, които работят по разследването. Това е основание да им се иска отвод. Процесуалните усложнения са неизбежни.