Окуражавам премиера Денков да направи визита в Австрия възможно по-скоро.
Румен Радев
--------------------
Президентът Румен Радев призова от Ню Йорк премиера Николай Денков да изпробва силите си там, където самият той не успя - пред портите на Виена. Австрия е последната, която твърдо отказва да ни даде ключ за Шенгенската зона, въпреки че Нидерландия омекна към кандидатурите на България и Румъния. Виена ни най-малко не се притеснява да бъде самотен пазител на европейското пространство без вътрешни граници.
Денков не остана длъжен на Радев и още на другия ден съобщи, че се готви за посещение в Австрия на 4 октомври, за което не е чакал подканяне от президента. Тъй като държавният глава не е казал добра дума за правителството откакто е съставено, окуражителните му думи не могат да се тълкуват като друго, освен като подбутване към провал. Той вече знае, че щурмът на Виена е обречен.
По-добре да беше казал същото на своя румънски колега Клаус Йоханис, с когото пропусна да се види в Ню Йорк, защото наблизо беше украинският президент Володимир Зеленски. Обидената Румъния се е устремила към челен сблъсък с Австрия, като нейният премиер Марчел Чолаку дори се закани да се обърне към Съда на ЕС, където да привлече за страни в процеса Европейския съвет, Европейската комисия и Европейския парламент заедно с Румъния. Подобно поведение само ще засили твърдостта на Виена. За да се избере правилен подход,
Австрия трябва да бъде разбрана
Тя изпитва дълбоко вкоренена тревога, че заплахата за нея идва главно от изток. Обществото ѝ, което живее на историческата граница между Ориента и Запада, има усещането, че е пазител на европейските порти. Сред многото превратности, които е преживяла страната, за да се смали от център на Свещената римска империя до днешната неутрална държава, сравнима по размери и население с България, се открояват две исторически събития с продължаващо влияние върху текущата политика - първата и втората обсада на Виена през 1529 и 1683 г. Именно там се проваля Сюлейман Великолепни в похода си към Централна Европа, а 150 години по-късно и великият везир Кара Мустафа паша, чийто череп с омотано около шийните прешлени копринено въже се пази във Виена.
Не е нужно да си историк или начетен политик, за да разбереш австрийците. Достатъчно е да си наблюдателен турист, за да видиш ако не всичките 400, поне няколко по-ярки паметника във Виена, които прославят героичния ѝ отпор срещу османските турци. На площад "Ам Хоф" встрани от портите на пожарната виси позлатено каменно гюле от турската артилерия, обстрелвала града при втората обсада. Такива гюлета са вградени като сувенири и в стените на някои ресторанти. Многобройни са скулптурите, които показват как героични европейски войници тъпчат знамето с полумесеца, а един барелеф изобразява Кара Мустафа подигравателно как напуска лагера си на магаре, възседнал го обратно към опашката му. Улицата, на която се намира днешното турско посолство, се нарича "Принц Ойген" (Евгени Савойски), за да напомня кой нанася последния удар на османските завоеватели в Централна Европа. Прозорците на дипломатите гледат към градините на двата двореца Белведере, построени за резиденция на принц Ойген с плячката, която завзема при разгрома на османците при Зента (днешна Сърбия) през 1697 г., докато ги преследва след отстъплението им.
Портите на Виена няма да се отворят с ритници,
а ще се залостят още по-здраво. Неслучайно Австрия е най-твърдият противник на приемането на Турция в ЕС и според нея присъединителните преговори с Анкара трябва да се прекратят официално, въпреки че и без това са замрели. Мигрантският наплив след 2015 г. засили убеждението ѝ, че пътят от югоизток трябва да се затвори. Тя вижда в него продължение на някогашното ислямско настъпление в Европа. Австрия първа разкритикува политиката на отворените врати на предишната германска канцлерка Ангела Меркел, която привлече над милион мигранти да минат през австрийска територия на път за Германия. Преди това те използваха Балканския път, който е все така най-прекия маршрут между Турция и Европа, както е било по времето на османците. Войниците, които се отправят преди столетия от Истанбул за Виена, минават първо през българските и влашките земи, където впрочем са принудени през 1529 г. да изоставят тежките си топове, затънали в местната кал.
Това можем да си го пишем като исторически принос за отбраната на Европа, но не е достатъчно. Австрия очаква само една гаранция от нас - непроходима граница с Турция. Затова повдигна въпроса за европейско финансиране на изграждането на по-солидна стена, което обаче противоречи на принципа на Европейската комисия да не финансира гранични препятствия.
Някой трябва да извади 2 млрд. евро
и въпросът е кой. Брюксел не дава, Виена не предлага, а България ги няма. Румънците по-скоро биха платили да опънат преграда в Добруджа, като използват по-нататък за естествено препятствие Дунав, за да продължат да твърдят, че откъм тях няма пролука за мигранти.
За австрийциите е най-евтино да се затворят и дори да възстановят граничния си контрол с държави от Шенгенската зона (както заплашиха тези дни Италия). Еврокомисията може да повтаря безкрайно, че България и Румъния са изпълнили техническите критерии за Шенген още през 2011 г., но последната дума все пак няма да е нейна.
Виена трябва да повярва, че нашият граничен контрол е ефикасен, а не е пробит от корупция, както е надупчена граничната мрежа. Трябва да се търсят възможности за съвместни европейски патрули, в които да участват и австрийски граничари. Необходима е по-голяма прозрачност какво става по българо-турската граница, защото тя е не само национална, а и европейска. Колко силно недоверие поражда корупцията личи от скандала с полските консулства, които срещу подкупи са издавали стотици хиляди работни визи на граждани от извъневропейски държави. Заради тях Германия заплаши да върне граничния контрол по границата си с Полша въпреки членството ѝ в Шенгенската зона. Този скандал може да рикошира върху България и Румъния, които до миналата седмица бяха под специално европейско наблюдение заради корупция на високо равнище. Всички в Европа могат да се запитат доколко са се поправили двете кандидатки за Шенген, след като държава извън подозрение вече не заслужава шенгенско доверие.
Множеството войни на Австрия с османска Турция са сравними по брой с руско-турските. Интересно е, че те свършват на българска земя с подписването през 1791 г. на Свищовския договор. Къщата, където е станало това, е запазена, а върху една от външните ѝ стени е поставена малка паметна плоча. Намира се на метри от къщата на Алеко Константинов. В нея пък отсяда руският император Александър Втори (Царя Освободител) през 1877 г. след дебаркирането на руските войски при Свищов. Двете къщи са свързани от тясна улица, натоварена с историческа символика - там, където спират австрийците, продължават руснаците. И политиката - както природата - не търпи празни пространства. Съревнованието "Европа или Русия" не е приключило на българска земя и Виена трябва да разбере, че колкото по́ на изток изнесе европейската защита, толкова по-сигурна ще се чувства и самата тя.
