Евросъюзът няма да ни плати за издигане на по-солидна ограда по границата с Турция, но Румъния може да ни направи безплатна ограда по общата ни граница в Добруджа. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен даде да се разбере, че Брюксел не възразява държавите да си помагат на двустранна основа за опазване на границите.
За изненада на България Румъния почти се измъкна от тандема си с нея по пътя към Шенгенската зона. От двете препятствия, които ни държат извън зоната, тя преодоля едното, но малцина у нас забелязаха какво се случи. Нидерландската бариера падна за Букурещ и му остана само австрийската. Успехът на Румъния се дължи както на дългогодишната ѝ стратегия за дистанциране от България при изпълнението на критериите за Шенген, така и на ловък дипломатически ход през последните дни.
Нидерландия държеше двете държави пред шенгенските порти, защото през 2011 г. добави към техническите критерии и един политически - върховенството на закона. Докато България настояваше, че подобна добавка е некоректна, и не правеше нищо, за да докаже, че поставя закона над всичко - включително и над главния прокурор, -
Румъния се стараеше да промени образа си
Тя също се сърдеше, че ѝ се отправят претенции извън техническите критерии, предвидени в правото на ЕС, но си даваше сметка, че с етикета на една от най-корумпираните държави в съюза не стои убедително като кандидатка за шенгенско жителство. Затова се захвана да се спретне и вкара в затвора стотици висши корумпирани лица, включително бивши премиери, министри, магистрати, кметове, бизнесмени и пр. През това време България не успя да докладва в Брюксел нито едно име на осъден крадец от високите етажи на властта. На нейния позорен фон Румъния се открояваше като отличничка в борбата с корупцията, а Нидерландия изглеждаше несправедлива, че третира двете държави еднакво. В Хага зрееше мисълта за тяхното разделяне.
Оставаше Румъния да направи последно усилие, за да друсне дървото и зрелият плод да падне. Това стана на 27 януари 2023 г., когато румънското външно министерство
изобрети оригинален демарш
То организира в Букурещ тристранна среща, каквато не бе правило по-рано - на външните министри от Румъния, Нидерландия и Франция. Защо такава комбинация?
Румъния знаеше, че ако сама упражнява натиск, няма да ѝ стигнат силите. Също така си даваше сметка, че ако продължи да вика на помощ най-заинтересованата - България, - само ще си навреди. Затова сформира друг триъгълник. Франция открай време е нейна приятелка и е намирала как да я подкрепя в решителни моменти. Неслучайно Букурещ обича да се кичи с прозвището Малкия Париж. Румъния правилно прецени, че ако използва нейното силно влияние в ЕС, може да извърши пробив. Доказателство даде не друг, а България, когато през лятото на миналата година Франция ѝ помогна да се измъкне от европейската изолация по македонския въпрос.
Само че Франция има специфични интереси - особено в областта на военната индустрия, която постоянно се нуждае от политическа подкрепа за разширяване на пазарите си. Румънският външен министър Богдан Ауреску покани колегите си от Нидерландия Вопке Хукстра и от Франция Катрин Колона с цел първо да ги разходи до военната база Чинку (Централна Румъния), а след това да си говорят за Шенген. В базата Франция е рамкова нация за Бойната група на НАТО в Румъния, а Холандия - един от основните участници заедно с Белгия. Размениха мисли за агресията на Русия в Украйна и за укрепването на източния фланг на НАТО. Три дни по-късно сайтът "Романиа инсайдър" писа, че Франция очаква нови румънски оръжейни поръчки, след като по-рано разположи танков батальон ("Льоклер") и зенитни ракетни системи "Мамба". Двете страни се договориха вече за производство на 4 корвети "Гоуинд" за 1,2 млрд. евро - същите като отказаните от България през 2009 г.
След разходката тримата външни министри размениха мисли и по други въпроси и стигнаха до общото мнение, че Румъния заслужава да бъде приета в Шенгенската зона. За по-сигурно го записаха в Букурещка декларация, която гласи: "Франция и Нидерландия очакват с нетърпение да посрещнат Румъния в Шенгенското пространство възможно най-скоро. Присъединяването на Румъния ще бъде ясна демонстрация на принципа, че присъединяването е възможно, когато са изпълнени изискванията." България може да си направи извода към кого е адресирано второто изречение, издържано в назидателен тон.
Сега на Румъния ѝ остава да преодолее австрийската бариера
Виена се интересува само от едно - охраната на външните граници, за да не ѝ се примъкват мигранти по нелегални канали. С тези съображения канцлерът Карл Нехамер посети на 23 януари българо-турската граница. Огледа я и прецени на око, че ѝ трябват 2 млрд. евро, за да стане по-непропусклива. Някои наши политици се зарадваха, че Австрия ще ни осигури неподозиран финансов поток от бюджета на ЕС. Радостта изстина три дни по-късно, когато шведската комисарка Илва Йохансон я отряза в едно изречение: "Ако харчим пари за стени и огради, няма да ни останат за други неща".
Това обаче не промени факта, че в българската ограда Австрия вижда дупка за 2 млрд. евро., която трябва да се запълни. Намекът на Урсула фон дер Лайен, че ЕК няма да пречи на двустранното сътрудничество за направа на огради, едва ли ентусиазира Виена да се втурне да харчи пари за тази цел. Следователно за Австрия българо-турската граница остава зле защитена. Най-простият начин да си реши проблема е като постави ново препятствие по пътя на мигрантите.
Ако Румъния иска споразумение с Австрия, ще трябва да охранява границата си с България като външна граница на Шенгенската зона. Румънско-българската граница е 609 км., от които 470 км представляват река Дунав. Тя е естествена бариера още от римско време, когато е служела като северна граница на Римската империя. Само че тогава е спирала нашествия от север, а сега трябва да спре човешкия натиск от юг. Остават 139 км. граница по суша, която минава през Добруджа от Дунав до Черно море. Ако се наложи, румънците могат да опънат сравнително бързо мрежа от бодлива тел, която ще бъде почти два пъти по-къса от българската ограда на границата с Турция, която е 234 км. Освен това ще минава през равен, а не планински терен, което ще я направи значително по-евтина и лесна за монтиране.
Октомври започва да изглежда реалистичен срок за влизане в Шенгенската зона, но не на България, а на Румъния. Президентът Румен Радев, който ни успокои след среща в средата на декември с колегите си в Европейския съвет, може би не е чул добре за коя държава става дума.
Последната ни надежда е Румъния да ни вземе на буксир като шлеп по Дунава, за да ни завлече до Шенген. Което означава другите да се смилят и да си затворят очите, като ни гледат колко сме жалки.
