"Аз обичам да се пра'им на луд, ама вие, г-н премиер, се правите много успешно". Главният прокурор Иван Гешев отрича да се е хвалил с умението да баламосва, въпреки че това твърди бившият премиер Бойко Борисов в изтеклите му записи преди 2 г. Но последните две изслушвания на Гешев в Народното събрание показаха именно това - че е способен да свали нивото и убие дискусията с нищоговорене. На черното ще каже бяло и ще отчете провалите като успехи, когато стане дума за лошата работа на държавното обвинение.
Нулеви резултати
Главният прокурор настоява, че подчинената му институция има резултати срещу корупцията по високите етажи на властта. Като доказателство пред депутатите той цитира отчета на закритата вече специализирана прокуратура, според който 66 души са изпратени на съд миналата година за корупционни престъпления. Сред тях имало министър и зам.-министър. Става дума за бившия екоминистър Нено Димов и неговия заместник Красимир Живков.
Въпросните дела срещу двамата обаче не могат да бъдат реклама за държавното обвинение. Въпреки че Нено Димов беше привлечен към наказателна отговорност след показен арест в първите дни на 2020 г., съдебната фаза започна по същество едва преди 2 месеца. Той е обвинен, че с умишлена безстопанствост е причинил водната криза в Перник преди близо 3 години. Но прокуратурата така и не разкри какво е "корупционното" в твърдяното престъпление. Дали например не са облагодетелствани местните дружества, към които е разрешавано водоподаването за промишлени нужди. Но и това не се твърди в обвинителния акт.
Другото дело, което Гешев дава за пример, е срещу зам.-министъра на околната среда и водите Красимир Живков, който е обвиняем за ръководене на престъпна група и управляване на отпадъци не по установения ред. Въпреки че обвинението действително беше внесено в съда преди година, беше върнато на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения и към момента се намира обратно на досъдебната си фаза.
Главният прокурор изненадващо спря да се хвали с разследванията срещу президентските съветници Пламен Узунов и Илия Милушев, които започнаха с претърсванията в президентската институция. Президентският секретар по правните въпроси Узунов беше обвинен за търговия с влияние, след като публикуваха негови чатове с бизнесмена Пламен Бобоков. Съветникът по сигурността Милушев пък е разследван като подбудител на длъжностни престъпления с цел да причини вреда на председателя на Държавна агенция "Разузнаване". От 2020 г. не е ясно да има движение по тези дела, но междрувременно двамата обвинени осъдиха МВР за незаконното им задържане.
Провал след провал
В същото време се затвърждава тенденцията към намаляване на осъдителните присъди, като ключови дела завършват с провал за обвинението. Делото срещу бившия здравен министър Петър Москов и неговия заместник Адам Персенски за бартера за ваксини с Турция приключи на първа инстанция с оправдателни присъди и за двамата. По този начин финишира и процесът срещу бившия председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев за твърдени злоупотреби в енергетиката. Съдът на първа инстанция констатира несъставомерност на деянието по повдигнатото обвинение, а прокуратурата се отказа да протестира, като очевидно е съгласна с извода.
Към безславен край се запъти и едно от най-големите в историята на страната наказателни разследвания срещу високопоставени длъжностни лица, сред които трима министри и двама изпълнителни директори на НЕК за корупция в енергийния сектор с твърдени щети за бюджета от общо над половин милиард лева, касаещо проекта АЕЦ "Белене". Обвинителният акт по делото беше върнат от съда на спецпрокураутата за отстраняване на процесуални нарушения през юни 2021 г. и оттогава производството се намира на досъдебна фаза или е с неясно развитие. Давността за наказателно преследване на всички обвиняеми по делото обаче ще изтече през декември 2022 г., което значи, че отново няма да има осъдени.
Този месец ще изтече и давността на производство срещу бившия енергиен министър Румен Овчаров, касаещо „Мини Бобов дол“. Засега то е с невлязла в сила осъдителна присъда с условно наказание лишаване от свобода след втората инстанция, но за оставищия кратък период е малко вероятно ВКС да може да се произнесе с краен съдебен акт.
"За втора поредна година няма нито една нова влязла в сила осъдителна присъда за корупция по високите етажи на властта. Общото съотношение на влезлите в сила осъдителни към оправдателни присъди по анализираните от АКФ случаи, отнасящи се единствено до високите етажи на властта, е три осъдителни към четиринадесет оправдателни. Това показва огромно разминаване с данните за съотношението между осъдени и оправдани лица за всички корупционни престъпления през 2021 г. – 88 % осъдени лица срещу едва 12 % оправдани", пише в последния доклад на "Антикорупционния фонд" за работата на държавното обвинение.
Крайно бездействие
Очевидно е още нежеланието на прокуратурата да работи по определени корупционни казуси. Иван Гешев обяви преди седмица на изслушването си в парламентарната правна комисия, че се водят разследвания срещу 7 души по върховете на държавата, но не даде никаква допълнителна информация. Нещо повече, главният прокурор умишлено бягаше от въпросите на народните представители за санкциите "Магнитски" срещу депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия член на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков.
"Той е бил български народен представител и медиен магнат и регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество", се казва в съобщението на Държавния департамент на САЩ за Пеевски. Българската прокуратурата обаче не се трогна достатъчно, за да започне наказателно преследване срещу "айсберга на корупцията" у нас. Беше обявено, че срещу сакнционираните българи по закона "Магнитски" са образувани единствено проверки, но не и досъдебни производства.
В тази връзка Гешев беше питан от депутатите дали въпросните проверки срещу Пеевски и Желязков най-нракя са прераснали в разследвания - нещо, което главният прокурор може и е длъжен да съобщи предвид високия обществен интерес. Двете преписки бяха пратени в спецпрокуратурата, която също не казва дали са образувани дела. Гешев обаче за пореден път не изневери на стратегията "пра'им се на луд", като се оправда, че нямал "личен интерес" към депутата Пеевски, за да проверява какво се случва с проверките. Което само следва да покаже, че главният прокурор гледа повече личния от обществения интерес.
Същият беше отговорът му и на въпрос за разследването на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР от 2020 г., достигнала до данни за участие на по това време директора на ГДНП, а по-късно вътрешен министър и депутат от ГЕРБ Христо Терзийски, заедно с други ръководни служители от ГДНП, в организирана престъпна група. Първоначално спецпрокуратурата беше решила, че няма достъчно данни за образуване на дело, но Върховната касационна прокуратурата отмени това постановление. След връщането на преписката за ново произнасяне, съдбата ѝ е неизвестна. Не стана ясна и от изслушването на Гешев. "Мога да ви отговоря по същия начин, по който ви отговорих за Пеевски", заяви главният прокурор на депутатите.
Дори само това стига, за да оценим работата на Гешев и държавното обвинение със слаб 2, но списъкът с проблеми е безкрайно дълъг. Под килима продължават да са заметени кюлчетата и пачките от чекмеджето в спалнята на Борисов, както и скандалът "Барселонагейт". Докато резултатите в борбата с корупцията не станат видими, колкото и тома с хвалебстени отчети за пред депутатите да си напечата Гешев, доверието в прокуратурата ще остане критично ниско.
