Quantcast
Пари за налудни идеи | СЕГА
facebook
twitter

Наблюдател

Пари за налудни идеи

6 290
"Зелена сделка", "Промени ЕС", "Иновативна Европа", "Хоризонт Европа", десетки програми, проекти, фондове съществуват само в системата на общата европейска бюрокрация, за да търсят и отглеждат онези супернови идеи, които определят бъдещето и мястото на всяка нация и всеки от нас в него.

"Зелена сделка", "Промени ЕС", "Иновативна Европа", "Хоризонт Европа", десетки програми, проекти, фондове съществуват само в системата на общата европейска бюрокрация, за да търсят и отглеждат онези супернови идеи, които определят бъдещето и мястото на всяка нация и всеки от нас в него. Добавете националните програми и корпоративните ресурси, за същата цел. 1-2 трилиона (!) евро всяка година за търсене на чудодейни открития и решения, които ще променят света. Очаква се те да дадат конкурентно предимство и да станат източник на гигантски печалби, каквито нито една обичайна, нормална инвестиция не носи. От тези огромни пари

над 75% се пропиляват

безвъзвратно и без следа. Изписват се като чисти разходи за „изследване и развитие“, рисково финансиране, завършило без очаквания резултат. Подозирам, че огромната част просто се крадат, сиреч присвояват се от професионални мрежи специалисти по „изследвания и иновации“, не без активното участие на самите финансиращи администрации. Въпреки огромното разхищение ефектът от останалите успешни проекти е достатъчен, за да покрие с горница вложенията в изследователски проекти и просто хвърлени напосоки в чакане на чудеса и най-вече в ловки имитации на иновации. Една от може би милион иновативни идеи стига до внедряване и се превръща в уникален продукт, технология или бизнес модел. Така се раждат финансовите „еднорози“ – нови компании, които още с началния си публичен пласмент събират милиарди капитал и носят на рисковите инвеститори зад тях стотици, често хиляди проценти чиста печалба. Няма да е пресилено да обобщим, че в сектора на услугите

възникна нова индустрия: ИноТех

да я наречем. Нямам предвид отдавна известните сектори на финансовата индустрия, които инвестират в иновации и нови технологии – рисковото и проектно финансиране. Инотехниката е огледален, реален отговор на финансовата мания за нарастващи вложения в идеи, химери и гонене на вятър. Както казва великият комбинатор Остап Бендер: щом хората искат да бъдат измамени, значи все някой трябва да ги измами. Щом правителствата, банките и корпорациите в света са готови да дават 1-2 трилиона евро на година, без да знаят точно за какво, и от година на година сумите растат с двуцифрени проценти, значи някой трябва да им ги вземе. И се появиха – около стотина станаха световноизвестни, серийни иноватори – рецидивисти, някои с по десетина удара за над милиард. Практически нито един чудотворец, успешно пласирал златен „еднорог“, не е повторил успеха си. Някои имат вече зад гърба си десетки, дори стотици „стартиращи компании“ (start-ups). Повечето пълен провал с нахалост „изчезнали“ финанси (всъщност нито един разходван цент не изчезва, само се превръща в приход за някой друг). Наред със звездите, чиито имена знаем, има стотици хиляди фабрики за иновации и имитации (може ли да различи някой едните от другите?), които тихо и кротко, без излишен шум, произвеждат „проектите“, така търсени от публичните, финансови, корпоративни и частни инвеститори в иновации. Обикновено са организирани като „неправителствени организации“ – сдружения с „идеална цел“ или фондации. Всяка с мрежа консултантски компании и специалисти. Това е мощната, все по-организирана и специализирана ИноТех индустрия. В нея далеч не всички са измамници, дори предполагам, че преобладаващият брой организации в ИноТех сектора честно и кротко се трудят за легитимните си цели да търсят нови идеи и да подпомагат развитието до готови и приложими продукти, технологии, решения и модели. И независимо че лъвският пай от разходите за иновации не отиват при тях, а се усвояват от организираните мрежи за имитация и измами, няма съмнение, че бъдещето е точно на тази светла част от ИноТех индустрията. Защото точно тя срещу 25-50% от всички разходи за иновации след всички рискове, грешки и провали, които я съпътстват, все пак произвежда онези нови продукти, които – пак да подчертая - връщат 100% от направените разходи, носят свръхпечалби отгоре на тях, а така се развива светът.

 

България има огромен скрит потенциал

 

в ИноТех индустрията и е крайно време да вложим мъничко ум, за да печелим от него. Едно доказателство за този извод: нито един български предприемач след повече от 30 години пазарна икономика и всички инвестиции в страната не можа да стигне един милиард нетна стойност на имуществото. И да има наш невидим (нетен) милиардер (в което дълбоко се съмнявам, нетен милиард не може да се скрие), той не е натрупал доход от стопанска дейност, не е платил и данъци за него. А българин – милиардер в ИноТех сектора вече със сигурност има. Известни са още дузина българи в ИноТех индустрията с нетно имущество в порядък на 100 милиона евро. Големият въпрос, нерешен въпрос, е как се насърчава иновацията така, че парите, отделяни за рисковите проекти с неясен завършек, да не потъват в имитиращи дейности, чийто единствен смисъл е да се „усвоява“, т.е. присвоява „ресурс“. Фискалната бюрокрация практически не се интересува от резултата, единствено от правилното изпълнение на предпоставките за законно отпускане на субсидиите. Ако всички удостоверения, уверения и информационни форми са представени, ако правилно са поставени „чавки“ и кръстчета във въпросниците, значи проектът е наред, безопасно е да се плати. Такава хартия бълва иновационната индустрия. Тя може да се насочи и в другата посока – със същия успех тя обслужва истински иновативни проекти. Както всички фирми за услуги, ИноТех професионалистите се интересуват главно от оборота, от постъпленията. А ефективността зависи от генерирането и оценката на идеите.

 

Няма рецепта за това

 

Никой не е дал убедително обяснение примерно как Дж. П. Морган е успявал да открива истинските изобретатели и по-скромни иноватори сред тълпата, търсеща финансиране за всякаки измислици. На Морган е заслугата да видят бял свят изобретенията на финансираните от него Томас Едисон, Джордж Уестингхаус, Никола Тесла. Големият финансист ни е оставил няколко подсказки. Първо: широка мрежа за търсене на свежи идеи в самите общности на иноваторите – във всички университети, колежи, даже в началните училища. Второ – оценка на идеите само от прагматичната гледна точка на инвеститора: вложение, очакван резултат, печалба. И трето: контрол на всеки разход, незабавно прекратяване на всеки проект, който не постига набелязаните междинни цели. Ако в България изградим такъв бизнес модел, а това е по ума и силите само на частната, професионална ИноТех индустрия, и никоя бюрокрация не се е справила с тази задача, той ще генерира доход не само от български идеи и продукти, а ще има далеч по широк международен обхват. Израел е добър пример.

Още

Хаосът с новия ред за ваксинация започна

18.05.2021

Обновена

1553
Извънредната обстановка в България ще бъде удължена до края на юни

16.05.2021

Обновена

4039
Сертификатът на ЕС за COVID-19 ще внесе ред в хаоса