Едно от най-знаковите места в Южния парк – хълмът със сцената и цилиндрите, се оказа частна собственост на шоумена Къци Вапцаров? Неотдавна той съобщи пред Би Ти Ви, че преди години купил мястото от друг частен собственик, за да направи там телевизионно студио или цирк. Тв водещият каза, че всеки момент може да загради имота си, но не го прави, защото му се струва нелепо. Така засега Вапцаров оставя всеки разхождащ се в Южния парк да минава през неговия имот.
Това, което Къци Вапцаров засега не прави, могат да го сторят хиляди други собственици на частни имоти в зелени площи в София. Някои вече го правят – например притежателят на къпалнята „Мария Луиза“ в Борисовата градина, която от години е недостъпна за столичани. Към декември 2020 г. броят на вече преброените частни имоти, попадащи напълно или частично в УПИ с отреждане за някакъв вид озеленяване, е приблизително 13 800, съобщиха за „Сега“ от общинското предприятие „Софияплан“. Преди около 2 г. то бе натоварено от главния архитект на София Здравко Здравков да издири и опише въпросните терени. „Колко от тези 13 800 имота са с характер, предполагащ задължително отчуждаване, предстои да се прецизира. Това, което можем да кажем със сигурност, е, че списъкът с имоти за спешно отчуждаване в момента съдържа 978 броя. Това са имоти, попадащи в УПИ с отреждане за озеленяване, чийто срок за отчуждаване или вече е изтекъл, или изтича до края на 2021. От тях 187 имота попадат в обхват на УПИ с отреждане за парк, 100 имота са за квартални градини и 119 – за озеленяване в жилищните комплекси. Този списък предстои да бъде допълнен, тъй като установихме непопълнена информация в някои от атрибутивните полета на част от УПИ-тата, с които разполагаме“, допълват от „Софияплан“.
И въпреки че броят на частните имоти в зелени публични пространства е огромен, дългогодишните управляващи в София - партия ГЕРБ и нейният градски лидер кметът Йорданка Фандъкова, вече години наред не правят нищо проблемът поне малко от малко да започне да се решава. През ноември м.г. Фандъкова официално призна, че през последните 13 г. администрацията на Столичната община не е отчуждила нито един частен имот в парк или градинка. Отговорът бе даден на въпрос на опозицията в СОС за конкретен отрязък от време. По време на дебатите обаче стана ясно, че София не е отчуждавала имоти за зелена инфраструктура и преди 2007 г.
През есента на 2020 г. Конституционният съд отмени като противоконституционни няколко текста от Закона за устройство на територията, свързани със сроковете, в които общините имат право да отчуждават частни имоти за озеленяване. С решението си КС постанови, че 15-годишният срок за тяхното изкупуване е несъразмерно дълъг и че той съществено надхвърля необходимото за постигане на дефинираните цели. Така съдиите съкратиха периода, в който градската управа може да отчуждава такива имоти, а пък техните собственици не могат да предприемат стъпки за смяна на предназначението им.
И макар съдът да намали значително това време, Столичната община продължава да действа със скоростта на охлюв за защита на обществените паркове и градини. С приемането на бюджета за 2021 г. кметът Фандъкова и заместниците й за поредна година заложиха изключително малък бюджет за изкупуване на частни имоти в София – 8 млн. лв. Въпреки че в предишни години сумата по това перо бе далеч по-голяма – 17 млн. през 2020 г. и 10 млн. през 2019 г., както вече стана дума, тя пак не стигна да се заделят средства за покупката на имоти за зелени площи. Напротив – всички пари отидоха само и единствено за отчуждаване на терени за инфраструктура - за метрото, за улици и булеварди и т.н. Както със сигурност ще се случи и през 2021 г. Въпреки че, отново както стана дума, поне 978 частни парцела в зелени площи в града се нуждаят от спешни мерки за запазването им като такива.
Александър Петров, ландшафтен архитект в „Софияплан“:
Почти половината - 21 600 дка, са в частни ръце
- Каква е общата площ на съществуващите и планираните паркове в София? Колко дка от тях са частна собственост?
- Според Общия устройствен план (ОУП) на София реализираните паркове и градини са с обща площ от приблизително 11 832 дка. От тях 1580 дка попадат върху имоти, които са частна собственост. Площта на нереализираните паркове и градини, които са предвидени в ОУП, е около 36 500 дка, като частните имоти в тази площ са около 20 000 дка. Примери за нереализирани паркове са: Южен парк 4 (между ул. „Хенрик Ибсен“ и ул. „Околовръстен път“), парк „Въртопо“, парк „Изток“ (между "Младост" 4 и Горубляне) и др.
- Колко ще струва изкупуването на частните имоти в територии за озеленяване?
- Определянето на цената за отчуждаване е комплексен процес и е твърде субективно. В момента общината отчуждава частни имоти за реализирането на улична мрежа на цени от около 200 лв./кв. м. Дали такава би била и сумата за отчуждаване на земи, за да се реализират нови паркове и градини, не можем да знаем. Но сумата вероятно ще бъде непосилна за общинския бюджет.
- Как ще се реши проблемът със съхраняването на зелените площи в София при наличието на толкова много частни имоти в тях?
- От съществено значение е зелената система на общината да се разглежда и стопанисва именно като система. Това би осигурило максималната полезност на зелената система като основен градоустройствен елемент в развитието на общината. Ето защо към този проблем следва да се подходи комплексно. Отлични възможности за намиране на допълнителни средства дават редица европейски и световни политики, програми и проекти, свързани със зелената система в градовете. Митичното публично-частно партньорство също би могло да бъде възможно решение. В момента собствениците на такива имоти виждат продажбата им за застрояване като единствен начин за печалба. Но трябва да видим как те да имат полза от това имотите да не се застрояват. Това би било в посока на оценка и остойностяване на т.нар. екосистемни услуги.
арх. Любо Георгиев, директор на "Софияплан":
Едва отскоро информацията за зелената система се обработва електронно
- Как оценявате свършеното от работната група за приоритетно отчуждаване?
- Работната група съществува от мандата 2011-2015 на СОС. Експерти от „Софияплан“ (тогава Софпроект-ОГП) бяха включени в нея през април 2019. В тези повече от две години работихме по събиране, почистване и привеждане на наличната информация във вид, позволяващ систематична машинна обработка. На 7 януари т.г. внесохме в работната група цялостното си предложение за мултикритериален модел за приоритизация (ММП). Което ще рече описание на критериите, по които да се оценява всеки имот, тежестите на тези критерии и примерен резултат от прилагането на модела. Досега редактираме и допълваме модела спрямо коментарите, които получаваме от членовете на работната група. Не сме наясно кога ще можем да кажем, че имаме краен резултат, това зависи от останалите членове на групата. Доколкото ни е известно, преди нашето включване се е разчитало на ръчната обработка на информацията. Това обаче е непосилна задача за един, а дори и няколко души. За мащаба на Столичната община метод за анализ, различен от машинния, е нереалистичен.
