Димът от последната битка между управляващите и опозицията се разсея и на бойното поле остана тържествено изправен победителят – председателят на парламента Цвета Караянчева. Изходът от сражението беше предизвестен – след като месеци наред инкасираше политически удари, ГЕРБ не можеше да си позволи отстъпления и решително я бранеше. Зад хората на Бойко Борисов се строиха „Обединени патриоти” и „Воля”, което се оказа достатъчно, за да може г-жа „Ходи пеша, бе” да запази един от най-важните постове в републиката.
Депутатите от ГЕРБ са съвсем наясно какви
тежки имиджови щети нанася Караянчева на партията
им със своето ужасно публично поведение. Нищо, че хвалеха „качествата, които притежава”. „Много често показвате тези качества по начин, който дори не отива на един председател на Народното събрание” – такъв двусмислен комплимент й отправи нейният съпартиец Красимир Ципов, когато се обсъждаше възможността за предсрочното й освобождаване. От лятото насам обаче управляващата партия се бори със зъби и нокти да запази властта до редовните парламентарни избори. При други обстоятелства Борисов вероятно отдавна щеше да е търколил главата на Караянчева за удоволствие на общественото мнение. Но сега постът й се превърна в рубеж, който ГЕРБ трябваше да удържи – иначе щеше да покаже слабост пред своите противници и да ги настърви още повече.
Така че интрига около бъдещето на Караянчева нямаше
Дебатът в парламента обаче си струваше да се проследи по друга причина. Словесната схватка, която се разрази между депутатите от мнозинството и опозицията, нагледно показа колко добре пасва настоящият председател на парламента на позицията си. Защото се видя, че останалите депутати са същите като нея.
Цялата стенограма на онова паметно заседание на парламента трябва да се изчете от всеки български гражданин, за да са наясно българите колко груби и некултурни хора ги управляват. Примери – колкото искате. Като Хамид Хамид от ДПС, който подигравателно обяви, че от движението не били съгласни единствено с думата „кърджалийска” във вулгарното определение, което в записа за Борисов се използва срещу Караянчева. А в същото време опозицията напада управляващите, че тъпчели достойнството на българските жени! Или Кристиан Вигенин от БСП, който заговори, че имало един зам.-шеф на парламента, силно заинтересован от „еднополовата любов”. А разпозналият се в описанието Веселин Марешки от „Воля” му отвърна, че ще го потърси, ако „реша да ставам жена”. И тънките остроти на Емил Христов от ГЕРБ – също зам.-председател на Народното събрание: „Не познавам безсмислен народен представител. Е, познавам.” А отгоре на всичко групичка депутати от БСП и ГЕРБ си скочиха едни на други – не заради идейни и политически различия, а заради изчезналата папка със „словото” на колегата им Спас Гърневски, съдържащо конспиративните му размишления за уличните протести, които той цветисто определи като „сатанински политически пир по време на чума”.
Очаквате да се държат различно ли? Да бъдат на висотата на постовете, които заемат, като избрани представители на целия български народ? Или поне да имат поведението на нормални, културни хора, когато са на публично място? Е, няма да стане. Ако се чудите защо, ето смайващо повърхностното обяснение (или по-скоро оправдание), което даде Славчо Атанасов от „Обединени патриоти”. „Нека да знаем на какви географски ширини живеем –
не сме нито Англия с 400 години демократични институции, нито Франция
От тази свещена трибуна са се изказвали много, много по-груби неща” – така Атанасов описа колективно-психологическите особености на депутатското тяло. По този начин фактически заяви на българските граждани, че са обречени во веки веков на „караянчевщина” (както по свой начин описа феномена водачът на ДПС Мустафа Карадайъ). Между другото, същият депутат обяви, че нямало нищо страшно в сриналия се до под 10 процента рейтинг на парламента – и преди бил все такъв. Направо сякаш каза на хората – мразете ни колкото си искате, не ни пука!
На този фон направо смешно звучаха апелите на гореспоменатия Емил Христов към колегите му: „Проявете уважение към самите себе си и вашите колеги.” Нямат такова – нито един към друг, нито към гражданите, които уж са там, за да представляват. Затова Караянчева напълно им отива като председател. Ако ще скача от някоя канара, както говореше по време на дебата, тогава всички останали би трябвало да я последват.
