Изборната битка между крилата на Делян Пеевски и Ахмед Доган в ДПС приключи, но войната едва сега започва. И двете коалиции, които сформираха за вота – "ДПС-Ново начало" и "Алианс за права и свободи", влязоха в Народното събрание. Сражението по време на кампанията беше мътно и кърваво – с арести на партийци, побоища и море от обвинения за купуване на избиратели, натиск и насилие. Двете фракции няма да се усмирят и сега, а тепърва ще се ожесточават още повече, когато в парламента ще се води борба за власт, постове и влияние.
На този етап във войната Пеевски изглежда като победител.
"ДПС-Ново начало" е четвърта политическа сила с 281 хиляди гласа. АПС на Доган остана шеста – със 100 хиляди гласа по-малко. Това е стъписващо на фона на масовите очаквания, че Пеевски ще се провали, защото избирателите на ДПС масово ще се мобилизират в подкрепа на Доган.
Вярно, изборите изобилстваха от нередности – хиляди членове на секционни комисии бяха заменени в нарушение на закона, за да се отвори място за кадрите на Пеевски, заваля и дъжд от сигнали за купуван и контролиран вот. Това трябва внимателно и обстойно да се разследва (поне твърденията за търговия с гласове, защото историята със секционните комисии е минала и заминала).
Това обаче не стига, за да обясни резултата на Пеевски. От разни места в страната идват откъслечни информации, че неговите хора и структури са били доста по-добре организирани, по-добре обезпечени материално и по-настойчиви в кампанията. Изглежда също, че те са работили много активно с ромите и българите мюсюлмани, докато кадрите на Доган са възложили надеждите си върху турските избиратели по селата, които третират почетния лидер като икона и му остават преобладаващо лоялни.
Каквато и да е причината, фактите са налице – имаме две коалиции, произлезли от ДПС, в 51-ото Народно събрание. Цял отделен казус е доколко нормално и легално е това положение на нещата. Как въобще членове на една и съща партия участваха във вота с две различни коалиции?
Изключен ли е Пеевски от ДПС, както твърдят хората на почетния лидер?
Изпаднали ли са Доган и обкръжението му от движението, защото участваха във вота с АПС, както пък говорят хората на Пеевски?
И още въпроси без отговори. Кой всъщност легално представлява партията ДПС в момента – Делян Пеевски или Джевдет Чакъров, другият председател? И двамата бяха избрани официално на националната конференция на ДПС през февруари т.г. За първия обаче се твърди, че е изключен, а за втория – че се е самоизключил. Кое е вярно, не знаем. Въобще, безобразен хаос цари в ДПС, който на всичкото отгоре се пренесе първо в изборите и в съда, а сега ще се развихри и в парламента.
Тук е ключово важно отношението на останалите политически сили към воюващите ДПС-кланове. На пръв поглед изглежда, че АПС е в по-добра позиция. Те имат възможност да позират като жертви на Пеевски и дори да твърдят, че с отделянето си от него са се очистили от цялата лоша репутация, която той им носеше. Широката общественост може и да не им вярва, но сред политиците нещата са различни.
ПП-ДБ споделят разказа на почетния лидер, че Пеевски му е отнел партията,
злоупотребил е на изборите и трябва да бъде спрян в името на демокрацията. Солидарността на десните с АПС се забелязва и в конкретни неща – първо, те се съгласиха да питат Конституционния съд по казуса с депутатския имунитет, който изникна покрай ареста на близкия до Доган Джейхан Ибрямов; второ, те отказват да признаят, че коалицията на Пеевски има нещо общо с ДПС – на пресконференцията на ПП-ДБ след вота Кирил Петков непрекъснато говореше за "Новото начало", като изпускаше абревиатурата ДПС; трето, десните ултимативно обвързват създаването на мнозинство и на правителство с изискването за политическа изолация на Пеевски – т.нар. санитарен кордон.
И не са само ПП-ДБ. "Възраждане" открито враждува с Пеевски от месеци. Националистите говорят неспирно, че той оказва влияние върху съдебната система и призовават това да се пресече. От ИТН се ядосаха на Пеевски за прословутите кадри, на които той фамилиарно беше обгърнал с ръка зам.-шефа на партията Тошко Йорданов. Радостин Василев от МЕЧ апелира за създаване на мнозинство срещу ГЕРБ и ДПС. А БСП отскоро се върна в лоното на президента Румен Радев, който от миналата година е в открита война с Пеевски.
На фона на това на какво може да разчита вождът на "ДПС-Ново начало"?
Комай само ГЕРБ му остана.
Специалната връзка, която споделя от дълго време с лидера на герберите Бойко Борисов е спасителният му пояс в политиката. Готов ли е обаче Борисов да му го хвърли? Може би. Той засега отказва да хвърля обвинения върху Пеевски за изборите (не че някога го е обвинявал за каквото и да е друго), нито да се разграничи от него по какъвто и да било начин.
Герберският водач обаче си има голям проблем на главата – трябва задължително да направи правителство, а не може да го стори без съюзници. А настроенията в парламента са изцяло насочени към кабинет без Пеевски. Разбира се, винаги съществува възможността някой партиен лидер просто да се перчи пред медиите, че се бори с "ДПС-Ново начало", а иначе да поддържа връзка с шефа му. Засега обаче не изглежда, че някой ще поеме риска да подкрепи официално влизане на Пеевски във властта.
Това, естествено, не означава, че всички ще се втурнат да стискат ръката на Ахмед Доган. Той и хората му на практика бяха структурата, на която Пеевски се опираше в цялата си кариера. Колкото и да викат сега, че са негови жертви, дългото им общо минало не може и няма да бъде забравено. Така че, който реши да се коалира с АПС, рискува сериозно с това да се обвърже с партньор, който е почти толкова токсичен, колкото е и "ДПС-Ново начало".
Съмнително е и доколко ще издържи "санитарният кордон" около Пеевски,
за който ПП-ДБ настояват. Преди няколко месеца искаха същата мярка да се приложи и спрямо "Възраждане", и абсолютно нищо не се получи. При невероятната разпокъсаност на парламента и враждебността на политиците едни към други, съвсем вероятно е депутатите на Пеевски да станат необходими в един момент – примерно, когато трябва да се гласува военна или друга помощ за Украйна, или някаква мярка, насочена срещу Русия, или нещо, свързано с вноса на американско оръжие и ядрени технологии. Пеевски може да се възползва от такива ситуации, за да каже – или кордонът пада, или евроатлантическата ориентация заминава.
Така че при определени обстоятелства Пеевски ще може да оказва политически натиск и да претендира, че без него нещата няма да се получат. Хората на Доган пък могат да претендират, че са минали в лагера на реформаторите и това им дава правото да участват в парламентарно мнозинство и в редовно правителство. Това обаче с нищо не променя факта, че всъщност става дума за двете половини на едно и също тяло. И който рискува да се прегърне с която и да е страна, накрая ще изгори.
