Още неутихнали възторжените дитирамби за гения на Лионел Меси, който се бил извисил над Кристиано Роналдо и след спечелването на световната титла от Мондиал 2022 вече е най-великият футболист в историята, дойде смъртта на иконата Пеле. Смъртта, която всъщност ни припомни кой е единственият, достоен да бъде наричан Крал на футбола - човека по чиито стъпки вървяха и вървят всички останали звезди.
Величието на Едсон Арантес до Нашименто
може да се измери дори и с простия факт, че той успяваше да превърне футбола в спектакъл от естествена грация и красота. Той самият заяви веднъж: "Роден съм, за да играя футбол, както Моцарт е бил роден, за да композира, а Микеланджело - за да рисува". И наистина играеше тази игра гениално.
Пеле бе първата глобална личност в играта - човекът, който вкара 1281 гола в 1363 мача и единствен в историята спечели три световни титли.
Краля започва футболната си кариера съвсем млад - на 15 години, и на 7 септември 1956 г. отбелязва първия си гол като професионалист (при победата на "Сантос" със 7:1 над "Коринтианс"). Впоследствие изведе "Сантос" до доминация не само в Бразилия, но и в Южна Америка - два триумфа за Копа Либертадорес (южноамериканския еквивалент на Шампионската лига) през 1962 и 1963 г.
Дебютира със златистата фланелка на Бразилия на 9 юли 1957 г. срещу Аржентина на стадион "Маракана" (16 г. и 9 месеца) и веднага отбелязва гол. Още на следващата година Пеле очарова света, когато бележи два пъти за победата над Швеция с 5:2 на финала на световното първенство. После стана още веднъж световен шампион - през 1962-ра в Чили, но блестеше най-ярко в плеядата от звезди, събрани в легендарния бразилски тим на Мондал 1970 - Ривелиньо, Жаирзиньо, Тостао, Жерсон, Карлос Алберто.
Когато се спори кой е най-добрият в играта,
това почти винаги става в контекста на световните първенства. И аржентинците, разбира се, ще изтъкнат Диего Марадона или Лионел Меси. Нидерландците - Йохан Кройф, германците - Франц Бекенбауер, а португалците - Кристиано Роналдо.
Но Пеле бе не само изключително талантлив спортист, който би блестял във всяка една футболна епоха. Неговата кариера съвпадна със златния век на бразилския футбол (когато играта наистина беше център на културния живот), както и с експанзията на телевизията по света. Той стана първият бразилски футболист, чието културно въздействие надхвърли самата игра. Стана и първата глобална знаменитост във футбола. А два момента илюстрират това особено ярко.
Първият бе 1000-ният гол на Пеле. Преследването му в края на 1969 г. се превърна в гигантско шоу, в което журналисти и ТВ камери регистрираха всяко негово движение. И когато Пеле най-сетне го вкара - на живо, по телевизията - това бе толкова важно в Бразилия, че засенчи кацането на "Аполо 12" на Луната.
Вторият, разбира се, е финалът на Мондиал 1970, в който Бразилия победи Италия с 4:1.
Това се смята най-доброто представяне на футболен отбор, за златния стандарт, който самият Пеле нарече "Жого бонито" (Красивата игра). Да, играта на Бразилия в онзи мач бе магическа, великолепна, но това беше и първият световен финал, който се излъчваше на живо по целия свят, и първият, предаван цветно.
И тогава Пеле се превърна в легенда.
Той стана първата истински мултимедийна футболна звезда. В песни го прославиха много от водещите популярни музиканти в Бразилия, а някои от великите поети на страната - като Жоао Кабрал Мело Нето, написаха за него стихове. Пеле имаше собствено радио шоу, издаде редица музикални хитове, участваше в теленовели и беше обект на пет филмови биографии. Собствената му актьорска кариера, по същество той играеше самия себе си, включваше култовия Escape to Victory и касовия Os Trombadhinas.
Преди да се оттегли от играта, Пеле даде нов старт на футбола в САЩ по време на петте си сезона в "Ню Йорк Космос". След като се оттегли, бе министър на спорта при президента Фернандо Енрике Кардосо, а после се отдаде на длъжността си - да бъде Пеле. Той беше първият футболист, който запази прякора си и бе рекламно лице на световни марки (от Pepsi до Viagra) много преди всеки друг. Понастоящем състоянието му се оценява на около $100 млн. - доста по-малко от това на настоящите футболни "мегазвезди".
И, да - дискусиите дали той е най-великият и най-известният футболист на всички времена, или това е Марадона, или Меси, вероятно ще продължат. Истината е, че един играч може да е толкова добър, колкото му позволява историческият момент. В сравнение с епохата на Пеле, сега нивата на тренировка, фитнес и медицинска помощ за играчите са неизмеримо по-високи. Екипировката е по-лека и по-добра, обувките са леки като перушинка, а режимът на хранене е издигнат в култ. И може само да се гадае дали Пеле би бил Пеле при сегашните футболни условия.
Но въпреки бомбастично присъствие на Марадона, въпреки рекордите на Роналдо и блясъка на Меси в ерата на безпрецедентна медийна глобализация, всички те всъщност вървяха по пътеките, проправени именно от Пеле, който постави стандартите за футболното величие.