Перник посреща лятото с една добра новина - отпадане на водния режим от юни. Министерство на околната среда и водите вече одобри графика за водовземане от язовир "Студена", като данните показват, че заедно с водата от София количествата се възстановяват на нивата опреди кризата. За това допринесе и милостивата природа - водата в язовир "Студена" в момента е на ниво от над 17 млн. куб. метра. и годината не се оказа суха.
Равносметката за действията на институциите по време на кризата не е толкова ласкава. В ситуацията на спешност община и държава похарчиха милиони за изграждане и ремонт на инфраструктура, част от която е полунужна. Парите се изхарчиха на тъмно, а повечето от спешните договори всъщност няма как да се изпълнят спешно. Това не попречи те да се вълзожат на предварително избрани фирми, без конкуренция и без падане под прогнозните цени.
Колко и за какво изхарчиха държава и община?
Парите за решаване на водната криза в перник надхвърлиха 60 млн. лв. без сумите, които на свой ред поиска София за ремонт на язовир "Бели искър". Правителството първо обяви, че отпуска 5 млн. лв. непосредствено в началото на кризата, а в края на годината даде на общината други 30 млн. лв. за извършване на спешна реконструкция на ВиК мрежата в града. В края на януари по бюджета на Областна администрация Перник пък бяха приведени 27 039 570 лв. за проекта за изграждане на новия водопровод от Мало Бучино до Перник, по който временно в града да бъде доставяна софийска вода с дебит от 300 литра в секунда. Не е ясно колко милиона ще глътне поискания от Столична община ремонт на яз. "Бели Искър", който от 2018 е включен в митичния списък за ремонтиране на язовири на стойност 500 млн. лв.
Договорите на общината - на тъмно, спешните дейности - с отдалечени срокове
Още в края на януари община Перник обяви процедурите за разпределяне на своя дял от 30 млн. лв. По всички тези поръчки за спешна реконструкция договорите бяха възложени пряко на фирми, които са предварително избрани от възложителя. По този ред държавната "Монтажи" ЕАД, която строи и водопровода от Мало Бучино, получи два договора от общината - за авариен ремонт на пречиствателна станция (1 429 132 без ДДС) и за реконструкция на Главен клон II от водоснабдителната мрежа (3 047 301 стойност без ДДС).
И двете поръчки са възложени в ситуация на спешност, но от документацията става ясно, че няма как да се реализират бързо. Особено показателен е случаят с ремонта на пречиствателната станция. Перник има две пречиствателни станции - едната с пясъчни филтри, действаща към момента на кризата, и втората с АКХ филтри - преустановила дейност през 2007 година. В мотивите на поръчката изрично е записано, че в обичайни условия пречиствателната станция с пясъчни филтри е напълно достатъчна на града. Заради критичното доближаване на мъртвия обем на язовира по време на кризата обаче водата започва силно да се замътява и не може да се чисти достатъчно добре само от тази станция. С тези аргументи е поръчан спешен ремонт на втората станция, но общината е била наясно, че той няма как да приключи бързо. Според документацията за ремонта на пречиствателната станция са необходими 120 дни на фона на прогнозирано достигане на мъртвия обем на язовира още през февруари-март. С ясното съзнание, че ремонтът ще се забави, ръководството на "ВиК Перник" междувременно намира алтернативен начин за пречистване на водата с ползване на утаителите на язовира.
Няма данни този договор да е изпълнен, но след приключването му Перник ще разполага с втора пречиствателна станция, от която при обичайни обстоятелства не се нуждае. Интересен детайл тук е начинът, по който общината доказва липсата на вина за неотложността на ремонтите. Във всички поръчки около кризата общината изтъква факта, че язовир "Студена" се управлява от басейнова дирекция и градът не носи вина за допуснатото бедствено положение. Така общината излиза в бяло за нуждата от реконструкцията на забатачени с години общински съоръжения.
80 дни е срокът за изпълнение по втория договор с "Монтажи" ЕАД - за реконструкция на Главен клон II от водоснабдителната мрежа, като тук аргументите за нужда от спешни действия звучат по-убедително - значително увеличаване на авариите след началото на водния режим и риск от смесване на питейнат вода с канализационни води.
Ако по тези договори сроковете се ограничават до 3-4 месеца и може да се говори за спешност на изпълнението, по основната поръчка на общината - за разпределяне на 20 224 510 лв. за ремонт на водопроводната мрежа по главни улици от града, сроковете за изпълнение достигат почти година. Тази поръчка е разделена на четири обособени позиции, като фирма "Райкомерс конструкшън" ЕАД взема две от тях с договори на обща стойност 9,5 млн. лв. без ДДС, "ГБС-Инфраструктурна строителство" АД е избрана за третата обособена позиция (5,7 млн. лв.), а последният договор е сключен с фирма "Гелак" ООД (5 млн. лв.). Целта на тези ремонти дейности е да намалят загубите по водопреносната мрежа - отново забатачен с години проблем, задълбочен от честите аварии след въвеждането на водния режим.
Тук сроковете за изпълнение са много дълги и общината при желание можеше да използва по-конкурентен подход за избор на изпълнители. Според публикуваната информация четирите позиции по поръчката следва да се изпълнят за 158, 200, 335 и 200 дни. При по-състезателна процедура - било тя проведена със съкратени срокове, общината можеше да натисне цените надолу и да избегне съмненията за задкулисни договорки кой да изпълнява дейностите. Всички договори, сключени от общината с предварително избран изпълнител, са подписани на стойността, изчислена от общинската администрация като прогнозна.
Съмненията се засилват допълнително и от отказа на община Перник да публикува договорите. Нито един от спешните контракти не е публикуван в профила на купувача на общината. Справка в други преписки показва, че общината обикновено е последователна и публикува пълната информация по поръчките, включително и подписаните договори с предложени ценови оферти и графици за изпълнение.
Договорът за новия водопровод гони рекорд за най-кратка ценова оферта
Държавната "Монтажи" ЕАД получи и основният договор - за изгражане на новия водопровод от Мало Бучино до Перник, по който да потече софийската вода. Изграждането на тръбата стана епично още преди да е започнало - тръби се издирваха от Испания, Италия, Турция, строителните работи все почваха, ала не почваха, напук на уверенията, че водопроводът ще бъде изграден ударно за 45 дни. В крайна сметка договорът между областна администрация Перник и "Монтажи" е от 6 февруари със срок на изпълнение 60 дни от сключването му.
Този договор, за разлика от контрактите на община Перник, е публичен, но и нищо чудно - приложената към него количествено-стойностна сметка спокойно може да кандидатства за рекорд за най-кратка обосновка за изхарчване на 22 131 640 лв. без ДДС. Надеждите, че от договора ще стане ясна цената на километър доставени от чужбина ПВЦ тръби Ф- 630 мм са надежи без кръчмаря.
Дейностите по строежа на водопровода са обобщени в скромна табличка на половин страница, като са остойностени с всичко на всичко четири числа. От тях става ясно, че разходите по доставка и полагане на метър тръби възлизат на 1320 лв. или 18 216 000 лв. за поръчаното количество - 13,8 км. Цената за изграждане на предвидената нова помпена станция е 814 000 лв., без повече подробности и разбивки как се стига до нея, изгражданто на резервоар с вместимост 250 кубични метра е оцено на 25 000 лв. без разбивка. Други 24 000 лв. - 2 по 12 000 лв., са предвидени за доставка и монтаж на регулатори. Така равноместката е 19 079 000 без ДДС. Извън тази сума за непредвидени дейности са заложени 10% (1 907 900 лв.), за проектиране - 953 950 лв., за авторски надзор - 190 790 лв. С това крайната цена с включено ДДС стига 26 557 968 лв. Много или малко е това при липсата на подробности трудно може да разберем извън изказаните общи съмнения, че цената на километър водопровод излиза прекалено скъпа. Също толкова лаконично е и техническото задание за изпълнение на поръчкат - 5 страници, от които става ясно, че идеен проект тепърва ще се изготвя.
Интересна подробност при договора с "Монтажи" ЕАД е, че по него не е предвидено ползването на подизпълнители. В същото време публично стана ясно, че държавното дружество е работило с външни доставчици и строители. Според публикация на "Капитал" в списъка на доставчици и строители, ползвани от фирмата по изграждането на водопровода, влизат "Главболгарстрой", "Райкомерс конструкшън", "Грома холд", "Джи Пи груп", "Ейч Ти Ай България", "Кюбико" и "Аквастарт". Възможно е договорите с тях да са сключвани под формата на наем на техника, за да се избегне декларираната забрана за ползване на подизпълнители. Това става обичайна практика по заобикаляне на изискванията за ползване на подизпълнители.
След всички пари и реконструкции авариите продължават - и по новия водопровод, и по преносната мрежа в самия град. Наложиха се и нови спешни дейности, след като се оказа, че водата от София не може да се вкара ефективно в мрежата на града и дори се стигна до завишаване на водоползването от яз. "Студена". При нормални обстоятелства това би следвало да води до неустойки за фирмите. В договора с "Монтажи" ЕАД за водопровода е предвидена 10% неустойка при некачествено или лошо изпълнение, подобни текстове вероятно съществуват и по договорите на общината за реконстукция на водопреносната мрежа. При цялата тази секретност и директно възлагане на предварително посочени фирми до санкции надали някога ще се стигне.
И водопроводът, подобно на пречиствателната станция, стана готов след като градът избегна най-страшното - достигането на мъртвия обем. Годината се оказа по-пълноводна от очакваното и от юни месец количеството вода, което ще се полза от яз. "Студена", ще е равно на това, което постъпва от София - по 800 хиляди куб. метра на месец. Водата от София ще продължи да се ползва, за да се даде възможност язовирът да се запълни, като към момента никой не казва колко дълго ще продължи това. Малко вероятно е обаче новият водопровод да продължи да се ползва години наред, каквито опасения имаше в мотивите за изграждане на съоръжението. Още повече, че водата по него няма да идва безплатно. Продължава да е мистерия каква цена за доставката ще поиска "Софийска вода", като в града се коментираше тарифа до 25 стотинки на куб. м. Така или иначе местното "ВиК Перник" няма намерение да включва цената във фактурите на потребителите и ще работи по тази линия на загуба, защото всики политици се кълняха, че до поскъпване на водата няма да се стигне. Дружеството има и в момента проблеми със събираемостта на сумите. "Сега" изпрати въпроси до КЕВР защо още няма тарифа и нормално ли е фирмата да работи на загуба, но до момента отговори няма. Нищо чудно на фона на тежкото финансово състояние на дружеството и добрия темп, с който се пълни язовир "Студена", новата тръба скоро да пресъхне. Ще пресъхне ли и безхаберието при управлението на водните ресурси и инфарструктура, без които нищо от това нямаше да се случи, предстои да видим. Тепърва ще се харчат десетки милиони по предвидения за финансиране с пари от ЕС воден цикъл на града.