Късно вечерта на 12.12. гръцкият парламент със закон утвърди план за чистене на необслужваните заеми от балансите на банките. Не само за нас, за всички жители на европейската периферия този план е много важен, защото той съдържа матрицата, по която (при нужда; не дай боже) ще „спасяват“ банковите системи отвъд лимеса на Свещената Римска империя. Добре е да си знаем какво ни чака, ако запуснем кредитната система до състояние на будна кома.
На финансовите пазари новата гръцка финансова схема се рекламира под марката "Плана "Херкулес“. Прозрачен е намекът за шестия подвиг на митичния гръцки юнак: новото финансово чудо трябва да почисти
авгиевите обори на гръцките банки
от натрупания дълг на фирмите и домакинствата. А гръцкият частен дълг е непосилен. Въпреки три спасителни програми и уверенията, че страната успешно е спасена, към полугодието необслужваеми са 42.6% от заемите, отпуснати от банките в Елада. Счита се, че никоя банка не може да преживее, ако над 1/3 от отпуснатите заеми не се обслужват. Банка с 42.6% лоши заеми е като човек с 54.2 градуса температура. Колко време ще издържи? Но днешното състояние на кредитите се сочи от Еврогрупата за един от успехите на спасителната програма, в която страните от еврозоната инвестираха близо 100 млрд. евро (след 80 млрд. от първото и други 145 млрд. за второто спасение). За последните три години всички европейски финансови магьосници бодро отчитаха успеха, че лошите частни заеми в Гърция намаляват. Е, намаляха с 30 млрд. евро, но са останали други над 100 млрд. евро необслужван дълг. Това е
европейски рекорд по лоши заеми
След Гърция следва спасеният Кипър с 20%, Португалия, Италия и Словения са далеч назад с под 10% необслужван частен дълг. С около 7% лоши частни заеми българските банки имат едни от най-добрите резултати в Източна Европа. Главната цел на плана „Херкулес“ е да се справи с лошия дълг само със силите на националния бюджет и да избегне поредно четвърто финансово спасение с европейска помощ. Европейската комисия хареса това. Ето как ще стане модерният
финансов подвиг на „Херкулес“
Банките ще прехвърлят по т.нар. Схема „Херкулес“ за защита на активи (HAPS) необслужвани заеми за 30 млрд. евро. Тези финансови боклуци, разделени по видове (дълг на бизнеса, кредити за недвижимости, потребителски заеми) и по степени на риск от загуба ще бъдат „секюритизирани“, т.е. срещу тях ще издадат и връчат на банките в замяна на частния боклук облигации за три вида дълг: приоритетен (senior), мецанин и подчинен (junior). Гръцката държава ще даде гаранции за 12 млрд. евро (с уговорката, че сумата може и да расте), но само за приоритетния дълг. Останалите 18 млрд. евро в рискови облигации гръцките банки трябва да продадат на (чужди) инвеститори, които сами, без гаранция на държавата, ще им берат страха. По облигациите за мецанин и подчинен дълг ще трябва да се плаща доста по-висок доход. Гръцката държава и ЕС още се пазарят какви данъчни облекчения да получат купувачите на такива облигации. В днешните времена на ниски и отрицателни лихви новите гръцки облигации щели да бъдат достатъчно атрактивни. Казват, че най-големите банкови групи в света били потвърдили интерес да ги купят. Чудно защо, след като негарантираният дълг е очевидна чиста загуба поради замислената схема на т.нар.
водопад на плащанията
Този „водопад“ (waterfall payments) се илюстрира с кофи, закрепени една под друга под прага на един (явно попресъхнал) водопад така, че цялата вода да влиза в най-високата кофа; едва като тя се напълни, водата ще започне да прелива и да пълни втората кофа и пр. „Херкулес“ ще заложи три кофи. Те ще се пълнят от постъпленията, които ще идват от необслужваните заеми. За поддържане на платежния поток ще се грижи специален независим бирник, който ще управлява прехвърлените от банките лоши заеми. Държавата гарантира само приоритетните „Херкулес“ облигации, но ще плати само ако независимият бирник не успее да напълни дори най-горната кофа – и само колкото не стига да се допълни въпросната кофа. Сиреч ако държавата плати дори 1 цент, някой трябва да е отписал 18 млрд. евро нови чисти загуби от гръцки дълг.
На какво тогава разчита „инвеститорът“,
който си купи подчинен дълг „Херкулес“? Че от 30 млрд. евро финансов боклук, попаднал в ръцете на бирник чудотворец, ще рукне златен водопад, ще плати таксата на бирника, разходите за изпълнение срещу длъжниците, над 200 млн. евро годишно прогнозна цена на държавните гаранции, лихвите по облигациите „Херкулес“ и накрая ще погаси главницата? Чак такива наивници с 18 млрд. евро за губене няма, какъвто и доход да им обещават. Значи някой (кой?) е обещал и е гарантирал (как?), че парите за облигациите „Херкулес“ ще се върнат, нищо че сега изглеждат като сигурна загуба. В сравнение с финансови планове като този често руганата корупция в бедните страни си е детска шега.
Планът „Херкулес“ не е оригинален,
а копие на италианската схема GACS (Гаранции за секюритизиране на необслужваеми банкови заеми), само че с влошени за инвеститорите параметри. По обърнатата логика на кривите финансови огледала, по която работят чудесата за превръщане на кредитен боклук в чисто и хиперлихвоносно злато, това означава, че печалбата на инвеститорите в гръцки дълг ще е съразмерно по-висока от дохода на купувачите на италиански облигации. Но загубите ще са напълно съпоставими. В Италия досега три пъти удължават срока на държавните гаранции, два пъти вдигат размера им. А постъпленията от обслужване на необслужваемите заеми не стигат за плащане на разходите по управление и събиране и лихвите по облигациите.
„Херкулес“ е поредното не-решение
на нерешим финансов проблем. Поредна врътка в спиралата на чудодейни финасови „спасения“. Казахме, че „Херкулес“ покрива едва 30 млрд. евро необслужван частен дълг. Остават около 75 млрд. евро необслужван дълг. За него ще се правят нови финансови магии, ще се обещават нови митологични подвизи. И някой, ясно кой – нацията длъжник, ще плаща.
