По-вероятно никаква рецесия не започва - все още, но за нея много се говори и страхът е голям. Вярно, има основания за страх, особено ярки през изминалата седмица. Само за ден в четвъртък петорката свръхголеми технологични компании, позната като FAANG ("Фейсбук", "Епъл", "Амазон", "Нетфликс" и "Гугъл") загуби 1 трилион (!) долара пазарна капитализация. В петък спадът продължи, индустриалната средна Дау Джонс загуби 0.5% от стойността си до 25% под най-високото си достигнато ниво. За седмицата всички основни индикатори на световните фондови пазари паднаха средно с по 3%. Дори курсовете на най-търгуваните криптовалути паднаха главоломно; за пример държателите на биткойн загубиха близо 40%. Говори се, че
паниката е овладяла фондовия пазар,
след като се разчуло, че фондовете от групата Сорос масово разпродават акции от "Фейсбук", "Нетфликс" и най-голямата в света инвестиционна банка - Голдман Закс. Особено тежко пострада "Фейсбук", акционерите му са загубили 39% от най-високата достигната цена на инвестициите си. Най-лоши са прогнозите за "Нетфликс", понеже техническите анализатори откриха „кръста на смъртта“ в курсовата му диаграма (т.е. 50-дневната пада под 200-дневната верижна средна). Макар че не е много ясно защо прогнозите на пазарните врачки са лоши, според мен въпросният „кръст на смъртта“ е сигурен сигнал за покупка, т.е. за достигнат минимум под нивото на подкрепа, след който трендът ще се обърне нагоре, дори и само за корекция до ниво на консенсус. По-фундаментални процеси прозират зад друга тенденция:
поевтиняването на борсовите стоки -
не само петролът, но и дървесината, и цветните, и черните метали спадат. Цената на медта е на най-ниското ниво от 6 години насам. Падат практически всички индекси на цените на борсовите стоки – както винаги, когато започва рецесия. Е, пророците на кризата няма да ви кажат, че този спад на цените в голяма степен е огледалният образ на поскъпващия долар. Затова поевтиняват и благородните метали, а когато започва рецесия, тъкмо те първи скачат нагоре. Ако се вгледаме във фундаменталните икономически фактори, ще се уверим лесно, че те по-скоро
сочат не рецесия, а безпътица,
объркване, даже можем да говорим и за хаос в световната икономика. Лесно е да открием чисто политически причини за това: стана обичайно страните да се плашат една друга с търговска война. Но натоварването на производствения капацитет остава високо, няма срив в търсенето, нивата на инфлация са високи във всички водещи икономики, повечето анализатори очакват поне 3% годишна инфлация за тази и следващата година. Има пълен консенсус на прогнозите за икономически ръст в САЩ и Европа поне до 2020 г., макар и със значително забавяне до 1.5%. Развиващите се и периферните европейски страни ще имат поне двойно по-висок ръст. Ако може изобщо да се говори за нова рецесия, можем да я датираме след 2020 г., при това е по-вероятно да наблюдаваме локално и не особено дълбоко свиване на засегнатите икономики, подобно на процесите в края на миналия и началото на XXI век, но не и кризата от 2007-2008 година. Обаче сега
страхът от криза е много по-голям,
защото средствата за противодействие са по-ограничени, отколкото преди 10 години. Лихвените нива на еврото и йената са нулеви, на долара – минимални, т.е. лихвите дори са осезаемо отрицателни при увеличаващата се инфлация. Държавите са дълбоко задлъжнели (от водещите икономики спада и вече е под 60% от БВП само държавният дълг на Германия). А без възможност да поемат нов държавен дълг, правителствата са с вързани ръце. Централните банки имат сериозен проблем – повече морален, отколкото технически. В криза и депресия те поддържат ликвидност (създават пари), като купуват държавни ценни книжа. Новите емисии на затъналите в дълг държави ще са недостатъчни и пари все повече ще се емитират срещу покупка на ценни книжа на частни корпорации. Наред с нарастващия риск в портфейла на централните банки по-опасното е, че
това разбива конкуренцията,
като създава извънпазарни финансови предимства за големите корпорации, които единствено имат шанса да попаднат в списъка на централните банкери. Ограниченията, наложени на търговските банки по време на депресията, и досега им пречат да възстановят кредитирането за средните, дребните и дори за големите местни фирми. При новите банкови стандарти цели отрасли са обречени на ограничен достъп до кредитиране. С какви средства ще се борят политиците със следващата рецесия? Този въпрос остава засега нерешен въпреки стотиците идеи, които се опитват да дадат отговор: повечето са наивни фантастики със силно ограничени възможности за приложение.
А ние в България?
Ние нямаме такива проблеми. Валутният борд изобщо забранява каквато и да е възможност за ликвидна подкрепа на банките, държавният бюджет няма средства за намеса в икономиката. У нас всеки се спасява сам, кой както може. Добрата новина, извлечена от десетилетието на криза и депресия, е, че българското стопанство се справя добре в тежки условия и нито година не е преставало да расте. Дори повече, значително повече, отколкото отчита статистиката.
