Политическото напрежение във Венецуела отново се повиши, след като президентът Николас Мадуро бе обявен за победител на изборите в неделя. Резултатът попари надеждите на опозицията и кандидата ѝ Едмундо Гонсалес за евентуален край на авторитарното управление на Мадуро и моментално създаде мрачен сценарий за страната, която едва наскоро започна да излиза от един от най-големите икономически колапси в съвременната ни история.
Победата на Мадурo провокира възмущение в по-голямата част от света, а президентът на Еквадор Даниел Нобоа призова постоянния съвет на Организацията на американските държави да се срещне, за да обсъди ситуацията във Венецуела. Според ''Ню Йорк Таймс'' се очаква привърженици на опозицията да излязат на улицата, за да протестират срещу резултата от изборите. Това може
да потопи Венецуела в нов период на кървави сблъсъци
като тези през 2014, 2017 и 2019 г., когато службите за сигурност смазаха демонстрациите.
Изборите с основание могат да се смятат за компрометирани на фона на множеството сигнали за нередности. Голяма част от близо 8-те милиона венецуелци, живеещи в чужбина, например не можа да регистрира гласа си. От опозицията твърдят, че техни наблюдатели не са били допуснати да следят преброяването на бюлетините. Националният избирателен съвет пък е възпрепятствал изпращането на данни от местните избирателни секции до централната секция. Ръководителят на Националния избирателен съвет Елвис Аморосо, който е и близък съюзник на Мадуро, заяви, че след преброяването на 80% от бюлетините Мадуро има 51% от гласовете, в сравнение с 44% за основния му съперник. Венецуелската опозиция веднага отхвърли твърдението като измама и обеща да оспори резултата.
74-годишният кандидат на опозицията Едмундо Гонсалес никога преди не се е кандидатирал за обществена длъжност и дори не е бил кой знае колко известен в тези среди. Но само за четири месеца кампания бившият дипломат изпревари Николас Мадуро в проучванията на общественото мнение. Което е показателно за настроенията в страната.
Независими наблюдатели, цитирани от ''Гардиън'',
описват изборния резултат като най-безобразния,
дори по стандартите на авторитарния режим във Венецуела, който започна с ментора и предшественик на Мадуро Уго Чавес. Двамата успяха да потопят една от най-богатите откъм природни ресурси страни в дългогодишна икономическа и социална криза. Венецуела разполага с най-големите запаси на петрол в света, но заради корупцията и некадърността на управляващата класа, както и международните санкции, икономиката й се сви с 80% за едно десетилетие. Близо 8 милиона души - почти 1/3 от населението, потърси спасение в чужбина. Според базираната в Каракас консултантска компания Ecoanalítica, около 65% от венецуелците печелят по-малко от 100 долара на месец и само 8 или 9 милиона от 28-те милиона души в страната могат да се разглеждат като потребители с действителна покупателна способност. Само онези, които са много тясно свързани с режима или с венецуелската държавна нефтено-газова компания, почти не са засегнати от финансови проблеми.
Репресиите на политическите опоненти са всекидневие. Според правозащитната група Foro Penal, между 2014 г. и 2023 г. е имало 15 700 политически мотивирани ареста във Венецуела. По време на предизборната кампания незаконно са задържани най-малко 71 души, много от които са работили за опозицията. Сайтовете на независими медии са блокирани. Това принуди
опозицията да мине към креативни форми на агитация
- тя започна кампанията El Bus TV, по време на която доброволци четат новини, които няма да намерят място в официозните медии, в автобусите в цялата страна.
Кампанията на Гонсалес генерира невероятна вълна от оптимизъм сред милионите разочаровани граждани. Лидерът на опозицията Мария Корина Мачадо, която става двигателят на кампанията му, след като ѝ бе забранено да се кандидатира за президентския пост, оспори резултата, твърдейки, че опозицията е спечелила във всеки един щат. ''Спечелихме и всички го знаят. Ние не просто ги победихме политически и морално, днес ги победихме с гласове'', каза тя.
Самата Мачадо спечели първичните избори на опозицията през октомври 2023 г. с 93% от подадените около 2,3 милиона гласа. Това, което направи резултата още по-необичаен, бе, че по това време вече ѝ беше забранено да се кандидатира за обществена длъжност. Тя обжалва забраната, която обаче беше потвърдена от Върховния съд, който е доминиран от лоялни към правителството на Мадуро привърженици. Много от помощниците на Мачадо бяха арестувани, а компаниите, които са й помагали, в момента са затворени.
Големите очаквания бяха, че евентуална
победа на Гонсалес ще стопли отношенията на Венецуела със САЩ.
Мадуро редовно обвинява санкциите, наложени от САЩ, за икономическите проблеми на страната и поддържа тесни връзки с Китай, Иран и Русия. Смяната на правителството щеше да помогне за преориентацията на Венецуела. А евентуалната отмяна на петролните санкции, наложени от САЩ, за да упражнят натиск върху Мадуро след президентските избори през 2018 г., със сигурност ще се отрази и върху цената на петрола в световен мащаб. Стабилизирането на Венецуела щеше да е от полза и на съседите на страната - Бразилия и Колумбия поеха по-голамата част от венецуелската емиграция, което доведе до напрежение в някои региони на тези страни.
''Ню Йорк Таймс'' припомня, че след години борба с Мадуро и неговия предшественик Уго Чавес, венецуелските бизнесмени и чуждестранни инвеститори до голяма степен постигнаха мир с правителството. Санкциите принудиха Мадуро да се откаже от някои крайни политики като ценови и валутен контрол. Частният сектор започна да играе по-голяма роля, публичните атаки срещу собствениците на фирми намаляха, а хиперинфлацията и ширещата се престъпност донякъде бяха овладяни. Всичко това породи надежди, че ще се стигне и до някакъв вид политическо споразумение. Това сега изглежда малко вероятно и не е изключено дори да се стигне до нова вълна от международни санкции. Което от своя страна ще доведе и до нова миграционна вълна.
