Да знае кога е удачният момент да подаде оставка е значимо умение за висшия публичен служител. Така се отърсва от отговорност за кашата, в която се е озовал (а това е обичайната причина за оттегляне от висока позиция у нас). Пък и може да си позволи да излезе с вдигната глава от службата – нали е изоставил пост и заплата заради принципи и морал.
Горе-долу такава е ситуацията около оставката на председателя на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стефка Стоева. Бившият конституционен съдия усети, че бурята, която се завихря около неясното бъдеще на машинното гласуване, може да й коства много в личен и професионален план. И избра правилния ход – да се оттегли докато може да спаси репутацията си.
Моментът не можеше да бъде по-подходящ.
По време на започналите преди близо 2 месеца протести срещу управлението на Бойко Борисов въвеждането на машинния вот стана едно от основните искания на недоволните граждани. Зад същото застанаха и всички възможни опозиционни фигури и групи – от неформалните лидери на протеста до президента Румен Радев. Това постави натясно управляващите. Борисов и хората му принципно изпитват дълбоко нежелание за каквито и да било изборни нововъведения – миналата година например отмениха гласуването с устройства за кметове и общински съветници, а онлайн гласуването отдавна запратиха в девета глуха. Сега обаче, след известно чудене какво да сторят, за да умилостивят поне малко бунтовната улица, зорлем опряха до машинния вот.
А въвеждането на такъв за цялата страна е ужасно сложна работа. Трябва да се наемат или купят огромен брой устройства (между 10 000 и 20 000 по различни оценки), да бъдат сертифицирани и одитирани, да се организира мащабният логистичен процес по организацията и провеждането на вота – транспорт, охрана, поддръжка и какви ли не още малки и големи задачи. Както обясни Стефка Стоева в прощалното си изявление към колегите й, подобна организация изисква координираните, колективни усилия на всички държавни органи. Иначе провалът, или най-малкото появата на всевъзможни проблеми в хода на изборния процес, е гарантиран да се случи. Да не отваряме въобще темата за нерешените въпроси в изборното законодателство – например ще гласуваме ли само машинно или ще запазим и хартиените бюлетини.
Всичко това обаче слабо вълнува управляващите.
Интересът на ГЕРБ в случая е изцяло политически – да създаде впечатление, че се съобразява с народните желания, а не защото желае да внесе нещо ново в изборния процес. Такава винаги е била мотивацията на партията, когато е ставало дума за машинното гласуване. Както в началото на годината, когато Борисов гръмко обяви, че той и партията му „ставаме водещи по тази тема“. Въпреки че мнението му по въпроса беше пределно негативно: „Понеже много се упражняваха по тази тема, предлагам да похарчим няколко десетки милиони и да видим какви ще са резултатите ... това се говори от много време и не искам върху правителството да тегне съмнение, че не желае. Да, ще похарчим много пари, не съм убеден, че с това ще се реши нещо.“ Както го обеща, така и го забрави – докато виковете „Оставка” под прозорците на Министерския съвет половин година по-късно го принудиха да запее същата песен – и така да демонстрира, че държи сметка за исканията на хората.
Така се стигна и до законодателното предложение на ГЕРБ за провеждане на машинен вот във всички избирателни секции в страната.
С него обаче управляващите подло тръснаха всичко върху ЦИК,
включително и критично важното решение за „наемане или закупуване” на устройствата. Тук работата става дебела. Говорим за избор на десетки хиляди устройства – чиято цена при покупка може да стигне няколко хиляди евро на бройка, и за провеждане на гигантска обществена поръчка. Неслучайно Стефка Стоева обезпокоено говореше: „Питам – при тази нова предвидена в закона неяснота, кой от двата придобивни способа да използва ЦИК, за да не носи пред обществото отговорност кой способ е избрала, дали той е правилният и целесъобразният?” Имаше за какво да се плаши – не е шега да носиш бремето за толкова много пари. Проблемът в случая обаче не е само в милионите за поръчката, а преди всичко в обществената отговорност – при провал на вота върху отговорния за него ще се посипе огън от всички посоки – от улицата до партийната опозиция. Стоева разбра това и при нежеланието (и некомпетентността) на управляващите да се оправят с „горещия картоф”, предпочете да слезе от сцената.
Оттук-нататък въпросът е какво ще направят останалите членове на ЦИК – дали ще се подчинят безропотно на управляващите, както обикновено правят под предлога, че трябва да изпълняват закона, или ще се осмелят да възнегодуват. Ако държат на репутацията си, вторият вариант е за предпочитане – правителството и без това не ги брои за нищо, както показва пренебрежителното отношение на вицепремиера Томислав Дончев, който отказва да се отзове на отчаяните призиви на комисията да се срещнат и да поговорят за проблемите около машинния вот.
Нещата не вървят добре, отново отиваме към решения в последните 5 минути преди изборите, заради което накрая за пореден път ще излязат виновни изборните комисари. Ако не искат да платят цената за подлостта на ГЕРБ, най-добре за тях ще бъде да последват примера на бившия си шеф и колективно да подадат оставка. Иначе рискуват да изгорят впоследствие на кладата на обществения гняв, ако машинният вот евентуално се провали.
