Вестта за сключено мирно споразумение между признатото от международната общност правителство на Йемен и подкрепяните от Обединените арабски емирства (ОАЕ) сепаратисти от южната част на страната обнадежди региона. Лично престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман обяви, че йеменското правителство и Южният преходен съвет (ЮПС) ще прекратят борбата за власт в раздираната от конфликт арабска държава и ще се съсредоточат срещу основния враг - шиитските бунтовници хуси. Принц Мохамед дори описа Риядското споразумение като важна крачка към политическо решение за прекратяване на петгодишната кръвопролитна война. Не бяха разкрити подробности, но източници заявиха, че споразумението предвижда правителствени рокади с цел включване и на представители на южните сепаратисти. Предвижда се техните бойци вече да бъдат под правителствен контрол.
Подкрепяното от ОАЕ сепаратистко движение се опитваше да наложи самоуправление в Южен Йемен, докато върви войната с хусите. ЮПС бе създаден през 2017 г. вследствие на враждите сред поддръжниците на президента Мансур Хади. Месеци кръвопролитни боеве увеличаха страховете от отслабване на блока от сили срещу подкрепяните от Иран хуси, което подкопаваше шансовете за намиране на решение за прекратяване на гражданска война. И по този начин се превърна в истинско предизвикателство за Хади, който се опитва да опази единството на страната. Междувременно президентът е толкова политически отслабен, че е много зависим от военната подкрепа на ЮПС.
Поредният етап от касапницата в Йемен започна през август, когато йеменски войски влязоха в сражение с милициите на сепаратистите, които
неочаквано завзеха редица важни обекти
в стратегическото пристанище Аден, което служи за временна столица на признатото от Запада правителство на Йемен, след като бунтовниците шиити хуси превзеха Сана през 2014 г. Всъщност ЮПС е обединение от петте управляващи сили в Южен Йемен. То произлиза от основаното през 2007 г. Движение на Юга, което се застъпва за пълна независимост от Севера - тоест от доминираната главно от шиитските бунтовници част от страната. Конфликтът между управляващите в Йемен и ЮПС има и външнополитически последици, тъй като той е обвързан с ОАЕ, докато йеменското правителство има тесни връзки със Саудитска Арабия. Почти от пет години двете влиятелни държави от Персийския залив ръководят съвместно международна коалиция, която се стреми да свали от власт свързаните с Иран хуси.
Преди това ОАЕ намали драстично присъствието си в Йемен и военните части на емирствата се изтеглиха от няколко западни провинции, а на тяхно място бяха разположени специално обучени от тях йеменски войски. ОАЕ се оттеглиха и от пристанищния град Аден. Основните причини за тяхното отдръпване от региона бе напрежението в Персийския залив, предизвикано от конфликта между Иран и САЩ. Изданието “Ал Монитор”, което се занимава с политиката в Близкия изток, съобщи, че военното присъствие на ОАЕ в Йемен предизвиква нарастваща враждебност сред населението, главно поради факта, че войските, изпратени от емирствата, са отговорни за много случаи на нарушаване на човешките права в страната и операцията струва прекалено скъпо. Въпреки оттеглянето си ОАЕ иска да запази влиянието си в Йемен. "След като Южен Йемен играе основна роля в претенциите на ОАЕ за власт в Червено море и Африканския рог, управляващите в Абу Даби искат да гарантират, че югът няма да се обедини с враговете им", се посочва в статията на “Ал Монитор”. Този интерес обаче противоречи на интересите на Саудитска Арабия. Кралството разчита на единството на южните сили, защото според него
само по този начин ще може да се противопостави на хусите
и евентуално да спечели победа над Иран. Ето защо Рияд е против стремежите за автономност на ЮПС. От гледна точка на арабите обединените сили са необходими най-вече при пролива Хормуз, при евентуален пряк военен конфликт с Иран.
Новото помирение обаче не значи близък край на гражданската война в Йемен. През септември бунтовниците хуси поеха отговорност за нападенията с дронове над две от основните петролни инсталации в източната част на Саудитска Арабия. Атаките предизвикаха пожар в две петролни съоръжения, сред които е и най-голямата нефтопреработвателна инсталация в света. Това засегна за няколко седмици почти половината от дневното производство на Саудитска Арабия. В края на същия месец хусите съобщиха, че при мащабна военна операция са унищожили три саудитски военни бригади и са пленили стотици бойци на водената от Рияд коалиция. Това показа, че новите господари в Сана са увеличили значително военната си мощ, което според повечето експерти се дължи на военната помощ от Иран. Това допълнително накара Рияд да загърби противоречията си с ОАЕ и да поднови военния си съюз в Йемен.
Хусите също нямат намерение да се предават. Те произхождат от планинските райони в Северен Йемен на границата със Саудитска Арабия. Претенциите им се дължат на обстоятелството, че имамите в продължение на векове са управлявали страната. Тяхното владичество приключва едва през революционната 1962 г., когато Йемен е разделен на две части - социалистически ориентираната Демократична народна република Южен Йемен, с връзки с Москва и Пекин, и на Йеменската арабска република, която още тогава бе раздирана в продължение на години от гражданска война. От обединението на страната през 1990 г. хусите постоянно се оплакват от
нарастващото влияние на сунитските фундаменталисти,
които са ги изтласкали в периферията. За да могат да им се противопоставят със свои милиции, племената от региона пък се обединяват в движението "Ансар Аллах" (Поддръжници на Бога). От 2004 г. те са във въоръжен конфликт с йеменската армия и властите, в който активно се включват и терористите от "Ал Кайда". Тъй като конфликтът в Йемен се води в непосредствена близост до Саудитска Арабия, през пролетта на 2015 г. Рияд създаде международна коалиция от предимно арабски държави. В началото участниците в този съюз изпратиха свои части в Йемен, но след падането на първите жертви бяха ангажирани местни наемни милиции. Коалицията води битката най-вече по въздух, но до момента не е отбелязала особени успехи.
В Йемен племената традиционно играят важна роля. В продължение на векове големите им обединения постигат повече или по-малко мирно съвместно съжителство. Племената и до днес могат да разчитат на лоялността на своите членове - но в съвсем не толкова голяма степен, колкото преди няколко десетилетия. Според експертката по Йемен Хелън Лакнър Али Абдула Салех, управлявал страната от 1990 до 2012 г., по-скоро е игнорирал тези традиционни порядки. "Вместо това режимът създаде една клиентелистка система, позволяваща издигането на личности и семейства независимо от техните позиции в предреволюционната социална структура", посочва тя. Така някогашният социален баланс загуби основата си и в рамките на отделните племена. И те не само имат по-малко тежест спрямо централното правителство, отколкото преди, но и стават по-непредсказуеми. Обединенията не се ръководят от принципи, а от краткосрочни егоистични цели. Това важи и за сегашния конфликт, който поради това е толкова труден за разрешаване.
Войната има катастрофални последици за цивилното население и е отнела живота на най-малко 100 000 души от 2015 г. През пролетта множество международни хуманитарни организации разпространиха драматичен апел. В него се казва, че войната в Йемен е предизвикала "най-тежката хуманитарна криза на нашето време". 24 милиона души в Йемен, или 80%, са зависими от помощи. Въпреки международните мерки за съдействие недостигът на храна става все по-голям, а поне 14 милиона души нямат достъп до медицинско обслужване, в резултат на което избухна невиждана епидемия от холера. През февруари, в рамките на донорска конференция на ООН, на Йемен бяха обещани помощи в размер на 2.6 милиарда долара, но от тази сума не е постъпила и половината. "Имаме нужда от обещаните пари незабавно. Ако не дойдат, ще умрат хора", казва Лайза Гранд, координатор на помощите на ООН за Йемен. Всеки момент помощните програми да бъдат прекратени, от това ще бъдат засегнати най-малко 2.5 милиона деца. И докато големите сили и местните играчи се налудуват, цената отново се заплаща от невинните хора, за чието благоденствие уж се бият всички.
