Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?
Христо Ботев
-----------
Политическата безпътица в България има само едно обяснение: обществото не може да даде чрез избори посока на държавата, защото не знае кого да прати да я води. Всички му се струват еднакви или поне сходни. На политическата сергия няма голям избор и като не намира какво да си вземе, предпочита да не гласува. От избори на избори единствената промяна е спадащата избирателна активност.
Партиите са унисекс
В колективните представи те са аморфна маса, откъсната от обществените проблеми. Между лявото и дясното се забелязва разлика само в исторически план. Устремили се към въображаемия център с амбицията да привлекат избиратели от различни сектори, много партии се оказаха в крайнодясното. Неговата привлекателност е толкова силна, че нови формации се появяват единствено там. Никой обаче не си признава и едва щом излязат понавънка (в чужбина), им проличава кой какъв е.
Най-старата партия е БСП, защото си присвоява предисторията от докомунистическо и комунистическо време. Тогава може да се е позиционирала вляво, но сега къде е? Корнелия Нинова окастри партията до кочан, от който не никнат леви издънки. Усилията на новото ръководство да си върне отпаднали през годините обелки, само дооформя образа на БСП като националистическа и крайнодясна партия.
Историята ни учи, че
съчетаването на национализъм и социализъм
дава уродливо образувание, наречено националсоциализъм, от което в други държави се пазят като от чума. Залита ли БСП в такава посока? Проверката става в чужбина, където българските социалисти упорито отказват да се придържат към линията на Партията на европейските социалисти. Оставката на Нинова породи надежди за опомняне, но още първите изяви на двучленната българска соцделегация (толкова останаха) в Европейския парламент показа, че всичко е постарому. Първият политически акт на новия Европарламент бе резолюция в подкрепа на Украйна срещу руската агресия. Двамата пратеници на БСП спазиха утвърдената вече практика да не участват в гласуването, за да не проличи, че се придържат към путинизъм, който се ползва с откровени симпатии само в крайнодесния сектор.
Милитаризмът и военните престъпления на днешна Русия не могат да се оправдаят с братски чувства и леви идеи, но българската псевдолевица няма сили да си признае. Това се отнася и до нейните отклонения като партията АБВ, учредена от бившия "ляв президент" Георги Първанов, която седмица след руския удар по детската болница в Киев се събра с руската посланичка Елеонора Митрофанова да чества 145 години дипломатически отношения. Там бе цяла китка "леви" активисти, включително и председателката на СБЖ Снежана Тодорова, която няма журналистическа биография, но се труди като пропагандистка с руско-беларуски уклон. Тя разказа как в началото на месеца е подписала в Минск "договор за сътрудничество с Беларуския съюз на журналистите". Какъв ли полезен опит е пренесла в България от диктатурата на Александър Лукашенко, който нареди страната си на 167-мо място по свобода на словото (от 180 държави) - с 5 места дори зад Путинова Русия?
Крайната десница в Европарламента дава много ясна представа за
метаморфозата на българския ляв сектор
Там се позиционира популярният доскоро радиожурналист Петър Волгин, който в България се ползваше със симпатиите на ляво ориентираната слушателска аудитория. Помнят се протестите пред оградата на БНР в негова подкрепа на депутати от БСП, журналисти от вестник "Дума" и групи "червени бабички". Колко от тях биха си признали, че са крайнодесни? А Волгин откровено се записа в най-дясната група на Европарламента ("суверенистите") в качеството си на пратеник на националистическата партия "Възраждане". За разлика от "бабичките", които броят стотинките от скромните си пенсии, той ще осребри завоя си от ляво към крайнодясно със солидна европейска пенсионна партида. Неговият далечен съименник Георгий Плеханов (с псевдонима Волгин) - бащата на руската социалдемокрация - сигурно се е завъртял в гроба.
Нищо ляво няма и в поведението на издигнатия от левицата за два мандата президент на България Румен Радев. Увлечен по патриотарство и путинизъм, той злепоставя държавата при всяка от своите редки задгранични изяви. Там му личи най-добре, че е позициониран в крайнодясното пространство. Последният случай бе във Великобритания, където на 17 и 18 юли участва в среща на Европейската политическа общност. Словото му се запомни със "загриженост" към Украйна, че ще ѝ свършат войниците, ако продължи да се съпротивлява на Русия. Колко голяма е била изолацията му по този въпрос пролича от двустранните му срещи, в които тезите му за войната в Украйна бяха изслушани само от неговите съмишленици Виктор Орбан от Унгария и Александър Вучич от Сърбия.
Ако Радев се осмели да си направи политическа формация,
за каквато се говори понякога, няма съмнение че със своята патриотарщина ще я закотви в националистическия сегмент, който вече е пренаселен. Но това ще бъде по-честно към българското общество, което го издигна начело на държавата, подлъгано от обещанието да го поведе срещу "мутрите" и корупцията.
Олекването му като имитатор на борец с корупцията даде възможност на такива лица като Делян Пеевски да го критикуват от "евроатлантически позиции". От чужбина, където му се струва удобно да коментира вътрешната политика, той му отвърна: "Инсталирането в българската политика на тежко компрометирани фигури като Делян Пеевски и възможността те да си присвояват безпрепятствено правото да се обявяват за евроатлантици, да раздават правосъдие наляво и надясно и да се превръщат в морални стожери показва, че нашата политическа система е тежко заболяла и начинът да я възстановим е чрез радикална хирургия. Скалпелът е в ръцете на българските избиратели, когато и да са изборите."
За Делян Пеевски, който е санкциониран за корупция в САЩ, но не и в България, е ясно, че може да се представя за всякакъв у дома. Зад граница номерът не минава, защото се вижда какъв е. Въпросът е той ли пречи на Радев да стои на евроатлантически позиции, след като е президент на държава, присъединила се към Евросъюза и Североатлантическия пакт? Ако държавният глава си беше на мястото, можеше ли Пеевски да се инсталира там? Опразването на евроатлантическото пространство от левите сили стана не по патриотични подбуди, а поради дълго култивираните му прокремълски рефлекси.
След като левицата се сгуши в крайнодясното, се освободи терен за разрастване на народняшката десница. ГЕРБ може свободно да жонглира с лява фразеология и дори да се възмущава от корупцията, както прави Пеевски в ДПС. На избирателя не му остава друго, освен първо да си изясни с кого си има работа: със звяр или риба. Едва сетне трябва да прибегне до скалпела.
