Най-лошият от всички лоши сценарии се сбъдна. 51-ото Народно събрание ще трябва да побере цели 9 партии и коалиции. Никога парламентът не е бил толкова разпарчетосан. А предизвикателството пред политиците е огромно – как да се направи работещо парламентарно мнозинство и правителство в толкова разнородна и бурна политическа среда?
Големият проблем е, че Народното събрание се напълни с политици, които се мразят един друг. При това не декларативно, а напротив – съвсем реално. Всички не понасят ПП-ДБ, които на свой ред презират всички други. Всички отхвърлят Делян Пеевски и неговото "Ново начало". Помежду си двете ДПС-та се ненавиждат така силно, както могат да го правят само хора, които довчера са били плътно заедно. "Възраждане" не търпи "Величие" и обратното. А ГЕРБ-СДС е мишена на всички, освен на Пеевски.
Какво да се прави в такава ситуация?
А реалният шанс се свежда само до първия мандат, който се пада на ГЕРБ-СДС като победител. Формацията на Бойко Борисов доста подобрява резултата си и фактически наваксва претърпените загуби от предните избори т.г. Борисов не може повече да рискува с нови избори, защото вероятността е по-скоро да разочарова хората си и да претърпи срив, отколкото да спечели нещо. Вярно, герберите не придобиват по-голяма парламентарна тежест, но пък Борисов може да се позове на народния вот като аргумент, че избирателите му гласуват по-голямо доверие от всички останали политици.
Вторият мандат, който би отишъл при ПП-ДБ, е далеч по-проблематичен. Десните не показват с нищо, че са готови за сериозни компромиси. В предния парламент те се провалиха с опита да съставят кабинет, тъй като поставиха на другите формации абсурдното условие първо да изпълнят куп приоритети на ПП-ДБ, а едва след това да се говори за правителство. Сега поемат по същия път с рецептата си за "равноотдалечения премиер" - идея, на която почти никой не гледа сериозно, освен БСП. Отгоре на всичко, дясното обединение се разтърсва от тежки противоречия между партиите в него, особено между ПП и ДаБГ – дотолкова, че разцепление съвсем не изглежда невъзможно.
Що се отнася до третия мандат, за него изобщо не бива да се мисли. Опитът показва, че когато се стигне до този вариант, всички вече са вдигнали ръце и се готвят за нови избори. Провалите на БСП и ИТН с третия мандат са достатъчно показателни.
Остават само ГЕРБ-СДС и първият мандат.
Тук въпросът е дали герберите ще изберат между това да направят широка коалиция, на която да стъпи кабинетът, или да управляват в малцинство (сами или с някой друг, но с по-малко от 121 депутати), като разчитат на ситуативната подкрепа на други формации.
Борисов има опит с разнородните коалиции. Най-шарено беше второто му правителство, в което ГЕРБ си партнираше с десния "Реформаторски блок" и лявата АБВ, а в парламента разчиташе отделно на подкрепата на националистическия "Патриотичен фронт". А третият му кабинет беше в коалиция с "Обединени патриоти", докато в пленарната зала му помагаше партия "Воля".
Сега обаче трябва да преодолява тежкото бреме на взаимната ненавист между политиците. Невъзможен изглежда съюзът с "ДПС-Ново начало". Пеевски е повсеместно нежелан и, ако Борисов иска да го вкара в изпълнителната власт, ще погребе всяка възможност да получи подкрепа от другите за правителство.
Меко казано проблематична е и коалиция с ПП-ДБ. Десните може да изглеждат като най-естествения партньор, предвид на това, че са втори по сила в парламента, а и вече са управлявали с ГЕРБ. Но предизвикват силно раздразнение, което стига до ненавист, в повечето от останалите формации.
Възможно е Борисов да пробва комбинация с дясното обединение плюс АПС на Ахмед Доган и БСП. ПП-ДБ са имали общо правителство със социалистите, а след разцеплението на ДПС десните направиха жест към хората на почетния лидер – поискаха от Конституционния съд да разтълкува защитата, давана от депутатския имунитет, повод за което стана арестът на близкия до Доган Джейхан Ибрямов. А като прибере АПС в кабинета, Борисов ще покаже по недвусмислен начин, че се разграничава от Пеевски – нещо, което десните поискаха изрично от него.
С такава схема обаче Борисов на практика ще обърне гръб на Делян Пеевски,
с когото досега си партнираха. Дали герберският водач ще рискува да разгневи така Пеевски? Да не говорим, че някои от приоритетите на ПП-ДБ – като назначаването на антикорупционната комисия, изискват далеч повече от обикновено мнозинство. Откъде ще се намери? И отгоре на всичко Борисов ще трябва да се раздели с мечтата си да бъде отново премиер, тъй като десните не го искат за такъв.
Друг вариант е да се опита да заобиколи изцяло ПП-ДБ. Но като се изключат също Пеевски и "Възраждане", тогава ще му останат само роякът по-малки формации - АПС, БСП, ИТН, "Величие" и МЕЧ. Трудно е да си представим, че ще го приемат за свой премиер. Още по-трудна задача е да се удовлетворят разнопосочните претенции на малките сили.
Разбира се, Борисов може да реши да направи кабинет на малцинството, за да не се съобразява с желанията на толкова много коалиционни партньори. Но дори и такова правителство се нуждае първоначално от мнозинство, за да бъде избрано. Иначе казано, няколко формации трябва да се съгласят не само да гласуват Борисов като премиер, но и предложените от него министри.
Откъде ще дойдат тези гласове?
Ако заложи на Пеевски, ще трябва да се примири той да му стои на главата по същия начин както правеше с бившия премиер Николай Денков. Пък и другите автоматично ще приемат, че Пеевски, дори и извън кабинета, е фактически партньор на Борисов и ще се отдръпнат. Ако разчита на по-малките партии, ще трябва да ги възнагради, а техните апетити са големи – Радостин Василев от МЕЧ вече предяви претенции не за друго, а за МВР!
В каквато и посока да поеме ГЕРБ, изглежда сякаш шансовете за правителство рязко се увеличават при наличието на две обстоятелства – да се случи без Пеевски и без самия Борисов. За шефа на "ДПС-Ново начало" причините са ясни. Що се отнася до Борисов, той е прекалено натоварен с багажа на предишните си управления. Водачът на ГЕРБ-СДС може да смята това за предимство – нали непрекъснато говори колко го харесват в Европа. Вътре в страната обаче присъствието му носи само негативи. Противниците му го обвързват с 12-те години доминация на ГЕРБ, с Пеевски, с всички проблеми на страната. Трудно е да си представим, че това изведнъж ще се забрави – пък и всички помним каква беше сглобката с участието на Борисов (и Пеевски) и колко злощастно приключи.
Така че, ако иска да помогне за правителство, най-доброто, което Борисов може да направи, е да се дръпне настрана. А след това да дръпне и Пеевски настрана (ако може). Има хора от ГЕРБ-СДС, които да поемат премиерското кресло, след като толкова държат на партиен кадър – Росен Желязков, Даниел Митов, Томислав Дончев. Другите формации определено ще преглътнат по-лесно някой от тях, отколкото човека, когото години наред обвиняват за всичко лошо в страната. За Борисов лично това може да не е добро решение, но за България е такова.
