- Г-н Георгиев, тази година имаше два избора – за местна власт и за български представители в Европейския парламент. Каква е равносметката от тях?
- 2019 г. беше изпълнена с интензивни политически процеси. Изборите дадоха шанс на гражданите да се почувстват или да не се почувстват приобщени към политическия живот. Но те показаха още, че не се забелязва някаква вещаеща определено бъдеще логика на развитие на политическите и обществените процеси в страната. Продължава да се възпроизвежда едно статукво. Разбира се, със скърцане и понасяне на известни щети и регистриране на известни победи.
Ситуацията беше доста напрегната, какви ли не скандали в държавата. Въпреки това мога да констатирам, че имаме настояще, което няма сили да стане минало. Немощно е.
Ключовите политически сили си останаха такива. ГЕРБ се възпроизведе като основна политическа сила и препотвърди статуса си на партия държава в някакъв смисъл. А БСП затвърди относително възстановеното си влияние след миналите президентски и парламентарни избори, но не реализира растеж на политическо влияние. Въпреки това е основен опонент на ГЕРБ. Няма друг.
Доста кризисни явления наблюдавахме в т. нар. Патриотичен съюз. Де факто него го няма. Част от партиите там безспорно загубиха от коалицията с ГЕРБ. Някои по-гъвкави като ВМРО съхраниха относително предишното си влияние.
Нови проекти се заявиха, но все още са в планове, а не сме ги видели като реалност какво могат.
- Като говорите за нови проекти, последните социологически прогнози за бъдещи парламентарни избори поставят на трето място формацията на Слави Трифонов и тя се бори за него с ДПС. Така ли е?
- За трето място могат да се борят няколко формации, защото разликата между първия и втория и останалите е голяма. При едни следващи парламентарни избори трети може да се окаже отново ДПС. Възможно е да се окаже и някое сглобено от наличните партии формирование. Може и да е някой от новите проекти – било то на Слави Трифонов или пък около Мая Манолова, ако тя направи свой. Събитията се развиват бързо.
Лесно можеш да бъдеш трети. Но всеки случай формацията на Слави Трифонов пропусна шанса да се заяви и да влезе в политическата драма. Засега това е една марка.
- Според анализатори българите и обществото като цяло все повече не се интересуват от политическия живот.
- Тази тенденция я наблюдаваме от 5-6 г. Над 60 процента от българските граждани според изследване, което правихме през 2019 г., в това число и такива, които гласуват за някои от съществуващите партии, и то редовно, се чувстват непредставени. Да не говорим за всички онези негласуващи, които реално са такива. Политическата система е все по-малко представителна и това до голяма степен я прави нелегитимна от гледна точка на правилата на демокрацията.
Наблюдаваме и една растяща тенденция за намаляване на избирателната активност. При положение че тази активност я наблюдаваме при доста редуцирани избирателни списъци. Бяха положени някакви усилия те да бъдат приведени с реалностите в България и въпреки това избирателите не отиват до урните.
Расте и отчуждението, да не кажа гнева, от този политически модел, който имаме в страната. Хората се дразнят най-много, вбесява ги и ги демотивира да участват в изборния процес, наливането на големите пари във всякакви модуси, свръхупотребата на нелегитимни и неприемливи за употреба ресурси - административен, финансов и пр. Което най-вече се прави от управляващите. Опозицията няма тази възможност.
Пропастта между гражданите и политическата класа ражда отчуждение, апатия. Но рано или късно ще роди и търсене на начин за промяна.
- В каква посока я виждате тази промяна?
- Според мен има много алтернативи и различните категории хора ще ги търсят по свой начин. Едни ще ги потърсят в нов вид политически проекти, други - в популистки движения, за жалост, което едва ли би било добра терапия на тази болест, за която говорим. Трети пък ще станат чувствителни към преход от парламентарна към президентска република. Каквото се предложи на „пазара“. Разбира се, няма да го измислят самите хора, а политическите активисти ще разработят идеи и ще ги предложат на този пазар. Някои от тях ще се окажат печеливши.
За съжаление имам чувството, че наблюдаваме трайна тенденцията, т. нар. социални песимисти за бъдещето на България. Те са по-малко мотивирани да участват в избори от тези, които криво-ляво са удовлетворени. Засега гласуват онези, които имат нещо, което става за губене, а разочарованите от модела не гласуват, защото няма какво да спечелят.
Всичко това обяснява защо не се случва наказателен вот и статуквото си седи.
- Може ли това статукво да се разбие?
- Разбира се, че може да се разбие. Но пък тези процеси трудно се прогнозират. Шансът на статуквото е, че през последните години живеем в една относително благоприятна социално-икономическа конюнктура, тоест не преживяхме силна икономическа депресия. Безработицата е ниска, но не защото имаме чак такъв икономически просперитет, а заради демографската криза.
Ако не дай боже се зададе икономическа криза, то неминуемо ще радикализира всичко. Тези неща се случват внезапно. Никой не можеше да прогнозира, че френският политически модел внезапно ще рухне преди 2-3 години. И управляващите отидоха в небитието. Там непрекъснато ще има някакви промени, но се правят болезнени реформи, които вероятно са смислени от гледна точка на бъдещето. Но у нас и реформи не се правят, че да ядосат някого.
Ние сме в застой. Пожарникарски запушваме дупки, гасим локални пожарчета и т.н. Но пък имаме относително спокойна икономическа среда. Ние щяхме да бъдем в подобна фаза и без тези управляващи. И без това правителство.
- Напоследък се забелязва едно изнервяне на премиера Бойко Борисов особено в атаките му към президента Румен Радев. Реални ли са? Или е само привиден конфликтът?
- Бойко Борисов е изнервен. Той скача срещу ръководството на футболния съюз, срещу невинни медии или невинен чиновник, та няма да го направи срещу един от основните си опоненти и конкуренти. Не търсете някаква логика, а по-скоро търсете впечатления от тази изнервеност и какво я предизвиква.
- Може ли да се каже, че Борисов губи почва под краката си?
- Не съм психолог. Тези неща са за психолог, психиатър. Тази година ГЕРБ успя да препотвърди до някаква степен статуса си на най-влиятелна политическа сила, но партията не е онова, което беше. Не е безспорен хегемон. Да - властовият и медийният ресурс са нейни. Има ерозия, която се почувства и на местните избори. В София на местния вот също нещата станаха с мъка, донякъде и с късмет спечели изборите. В много местни структури очевидно има вътрешни конфликти. Няма и нови идеи.
Но пък не се забелязва ръст на подкрепата. Шансът на ГЕРБ е, че не са се появили наистина сериозни и с капацитет противници в дясното политическо пространство. Шанс е и че БСП все още налучква нещата и няма лява вълна нито в България, нито в Европа. Всичко това са ситуативни фактори и много малко е нужно да се обърнат тенденциите.
