По-малко от месец след началото на войната в Украйна вицепремиерът Асен Василев фанфарно обяви, че бюджетът ще отдели 1,1 млрд. лв., за да изкупи зърно и да допълни Държавния резерв. Звучеше като мъдро държавническо решение в критичен момент. В онези студени мартенски дни цените на храните вече летяха. Съдбата на реколтата в Украйна и перспективите пред експорта на жито, царевица, слънчоглед за нападнатата страна и за агресора - основни световни износители, изглеждаха неясни. Българските агробизнесмени се юрнаха да продават зад граница, за да се възползват от растящите цени.
Финансовият министър реши да вземе мерки, за да не останем с празни хамбари и без хляб. "Трябва да напълним складовете с достатъчно зърно. В момента в България има общо 3 млн. тона пшеница, от които 300 хил. са в складовете на Държавния резерв. Ще закупим допълнително 1,1 млн. тона. Ще купим и слънчоглед и царевица, за да има за фураж. Решението е взето, парите са отпуснати", обясни Василев, създавайки впечатлението, че зърнооперацията ще се проведе светкавично, за да изпревари очакваното покачване на цените. Факт е, че когато се правят подобни интервенции, скоростта е от ключово значение. Всеки знае, че ако на пазара се появи информация, че голям купувач се готви да изсипе 1.1 млрд. лева, цените полудяват. Следователно държавата много бързо трябваше да направи обявеното масирано "пазаруване". Но нищо подобно не се случи. Напротив -
започна голямото протакане и лутане
Оказа се, че държавата има само смътна идея как да направи изкупуването. Министърът на земеделието Иван Иванов се опита да потуши съмненията за възможна корупция, като изтъкна, че пазаруването на едро ще стане по най-прозрачния и пазарен начин - на Софийската стокова борса. "Ще бъдат публикувани и съответните параметри, чрез които производители и търговци ще могат да участват", обеща Иванов. Е, публикации не се появиха.
Широко рекламираната схема, която уж трябваше да се реализира бързо, затъна в нови "технически детайли" - яви се въпросът кой ще е купувачът от името на държавата. Правителството така и не обясни защо задачата не се възлага на агенцията, управляваща Държавния резерв - което звучи като най-логичното решение. Така се стигна до варианта с държавната фирма "Сортови семена - Елит", като кабинетът реши да увеличи капитала му с въпросните 1.1 млрд. лева за изкупуването. Хрумването да се ползва предприятийце със затихващи функции, персонал от 8 души и нулев опит в зърнотърговията бе повече от странно. Самото ръководство се стресна от мащабите на възложената му задача, отказа да участва и бе обвинено от кабинета в саботаж. Не след дълго бе решено с изкупуването да бъде натоварено друго държавно предприятие - „Врана“, чийто "опит" се изчерпва в оглеждането на зарзават в стопанството до едноименната резиденция в покрайнините на София. Междувременно зациклянето влезе в нова фаза - на 6 април земеделският министър Иванов съобщи, че ще се прави
работна група с участието на Държавния резерв, ДАНС и НАП
С каква цел - не стана съвсем ясно. Последва дълъг междуведомствен "пинг-понг" за парите за операцията "изкупуване". Министерството на финансите обясняваше, че са преведени, а агроминистерството твърдеше, че още не са получени. Междувременно част от фермерите заявиха, че не искат държавата да се презапасява с фуражи, а искат повече субсидии, така че сами да ги купуват. Държавата първо реши да се откаже от фуражното зърно, после каза, че планът за изкупуване остава - 750 хил. т хлебно зърно и 350 хил. т фуражно. Оказа се, че птицевъдите например приветстват плана.
В средата на май по време на блицконтрол в парламента вицепремиерът Асен Василев увери, че парите са преведени на агроминистерството: "Оттук нататък аз лично не мога да кажа докъде е стигнало министерството на земеделието с организацията по изкупуването". "Парите са налични, чакаме само Търговският регистър да впише увеличението на капитала на фирма „Врана“ - дружеството, което ще изкупува зърното, за да може да тръгне кампанията", обясниха тогава пред "Сега" от агроведомството. Изглеждаше, че прословутата сделка вече е пред успех.
Но протакането продължи. А преди дни земеделският министър внезапно обяви, че държавата се отказва от мащабния си план - поради "отпаднала необходимост. Няма нужда от запасяване със зърно, защото се очаква отлична реколта", обясни той.
Така след 100-дневно надуване балонът се пукна. Правителството се отказа да инвестира в жито и слънчоглед и реши да "спести" онези 1.1 млрд лева. "Ще им намерим друго приложение", обеща земеделският министър. Няма да е трудно, защото предстои актуализация на бюджета.
Каква беше целта на тази "буря в чаша вода", не се разбра. Но подобни епизоди носят само черни точки на кабинета.
Конкуренция
А докато държавата се туткаше, пазарът работеше. Въпреки огромните трудности Украйна успява да изнася храни и да "натиска" напиращите нагоре котировки на международните пазари. "Внос от Украйна свали драстично цената на слънчогледа у нас от 1800 на 1200 лв. за тон", оплакаха се едри български земеделци.
Според Радослав Христов от Съюза на тракийските зърнопроизводители реалната цена на слънчогледа е около 1650 лв./т, а в момента заради вноса от Украйна офертите са за 1200 -1250 лв., и то до склада на купувач в България. „Те търсят да го пласират на всяка цена, защото силозите са им пълни. След 2-3 месеца ще прибират новата реколта и трябва да има къде да я съхранят. По същите причини после има голям риск да се подбият и цените на царевицата и пшеницата у нас - като изнесат стария слънчоглед, ще започнат да пращат пшеницата към България. Сега експортират слънчоглед по суша, защото са им блокирани пристанищата. Правят го основно с камиони или с баржи по Дунав. Още няма големи количества жито, защото нямат достатъчно превозни средства“, каза той за „Сега“.
И ето, че цените на олиото спряха да растат, докато брашното и хлябът продължават да поскъпват. Просто пазарът си казва думата - има евтин украински слънчоглед и нашите производители и търговци не могат да надуват цените. А пшеницата още не е тръгнала и затова нашите житари държат котировките високо. Те много се притесняват от вноса. "Всяко спекулативно движение на зърно в и през страната сваля цените и у нас, и в района. Падането на цените означава фалити в българското земеделие, защото у нас се произвеждат продукти с висока себестойност", каза Костадин Костадинов, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите. По-високата себестойност на българската продукция се дължи на високите ренти и повишената цена на препаратите и торовете.
