- Адвокат Екимджиев, как оценявате проекта за промени в Конституцията на ПП-ДБ?

- Оценката не може да е еднозначна. От една страна, частта от проекта, визираща съдебната система, е очаквана и с малки изключения е добра. Личи визионерско намерение за преформатиране на органите за управление на съдебната система, за да има повече гаранции, че смислени хора ще попадат в новите Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет. Така ще бъде вразумена кадровата политика в съдебната система, в която десетилетия наред доминира отрицателният подбор - най-зависимите, склонни към корупция и слугинаж, правят шеметна кариера и заемат ключови административни постове.

Ексцесиите, които се случиха през май-юни, т.нар. атентат срещу Иван Гешев, после отстраняването му и безсрамното му заменяне със Сарафов, е еманация на негативния подбор, провеждан през последните 20 години в системата, за да стигнем дотам, че зам. главният прокурор да твърди, че се страхува за живота си заради главния прокурор, а друг главен беше заподозрян в участие в убийство, което така и не беше разследвано. Визирам Никола Филчев и убийството на прокурора Колев.

- И така стигаме до онова "но"...

- Да. Паралелно с тези добри идеи и намерения има нещо стъписващо в началната част на проекта, където обичайно се залагат основните принципи за развитие на обществото и държавата, ценностите, които трябва да бъдат пътеводна светлина за демократичните общества.

Според чл. 3 от законопроекта: „(1) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери. (2) В утвърждаване на тези ценности образованието, науката и културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети. (3) Официалният език в републиката е българският. Държавата гарантира и насърчава неговото опазване. (4) Всички исторически установени в България културни традиции са неразделна част от националното ни културно богатство."

- Какво Ви притеснява?

- Ще илюстрирам с пример. В известен американски университет по време на баскетболен мач било възложено на студенти да броят пасовете на двата отбора, преди да стигнат до противниковия кош, и да направят изчисления за ефективността на играта. В същото време човек, преоблечен като горила, се разхождал и жестикулирал сред играчите. Почти никой от вторачените в броене на пасовете студенти не е забелязал горилата.

Нещо такова се случва с дебата - говори се най-вече за националния празник. А това изобщо не е задължително да е конституционна тема. Възникват и спорове с мандатите на кметовете и служебните правителства. Никой обаче не вижда, че в мотивите за конституционна промяна на реформаторските, проатлантически и проевропейски партии ПП и ДБ е възпроизведена националистическа доктрина, която по естеството си е идентична с доктрината на Александър Дугин и Владимир Путин, наречена "Русский мир" ("Руски свят"). В нея обществото е обединено главно от представата за неговото минало, традиции и култура, език и конституционна идентичност. Тази идеология беше определена с резолюция на ПАСЕ от април 2022 като националистическа, превърната в инструмент за воденето на войната в Украйна. Същите опорни точки са заложени от нашите проевропейски и проатлантически партии в мотивите към чл. 3 от проекта.

Същите "ценности" - традиция, култура и православие, в българската им версия, бяха използвани за бламирането на Истанбулската конвенция. Тълкувайки перверзно Конституцията, Конституционният съд прие, че тя противоречи на конституционната ни национална идентичност. После КС приложи ветеринарно-медицински подход към пола, решавайки, че той е нещо чисто биологично и зависи само от това какво човек има между краката. Въз основа на това Върховният касационен съд, в разрез със стандартите на Европейския съд по правата на човека, забрани промяната на пола в документите за самоличност на българските граждани. В продължение на тази тенденция в проекта за промени в Конституцията са заложени ретроградни, обърнати към миналото и на Изток, а не към Европа принципи. Сякаш ролята на Конституцията не е да очертае перспективите за развитието на обществото ни, а да се превърне във времеубежище.

Чудя се моите колеги и съмишленици от ДБ, от ДСБ, сред които има брилянти конституционалисти, какъвто е и министърът на правосъдието Атанас Славов, не виждат ли погрома върху европейските ценности в тези мотиви?!

- Как трябва да изглежда чл. 3, ако в него не се говори за "ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери"?

- Просвещение, завети - това са абстрактни и субективни понятия. Вероятно 90% от съгражданите ни не знаят какво точно означава "ценностите на просвещението". Тази липса на конкретика дава възможност за произволно и субективно тълкуване на тези понятия в зависимост от политическата конюнктура. Този член повече би подхождал за Конституция от 19 век, когато в Европа се формират повечето национални държави, които държат да почертаят националните си специфики и идентичност.

Вместо тези клишета да бяха дефинирали ясно ценности като човешкото достойнство и свобода, еманципацията на индивида от държавата, равенството пред законите и защитата правата на човека.

Понятието национална конституционна идентичност е едно от изключенията, при които може да се откаже прилагането на правото на ЕС. Когато то е заложено на първо място в мотивите за Конституцията, а едва след него срамежливо е спомената европейската интеграция, всяка европейска конвенция или директива, която се опитва да наложи стандарти за борба с корупцията например, може да се окаже противоконституционна, защото противоречи на рушветчийството като наша културна традиция.

Може да се приеме, че сред културните ценности и традиции са тричането на кучета и патриархалното семейство, в което мъжът-господар малтретира жените и децата.

Ето защо е заложеното в началото на проекта е бомба със закъснител, която може да причини тежки социални травми и вместо да отвори вратата към европейския им път, да ни тласне на Изток към нацистката идеология и политика на Путин и Дугин.

- Ако това е така, намирате ли логично обяснение, че изхожда точно от ПП-ДБ?

- Колегите от ПП и ДБ изглежда са се предоверили на "конституционалисти", които нееднократно са излагали ретроградни тези за доминация на т.нар. национална конституционна идентичност, когато е трябвало да бъдат приети основополагащи за европейските ценности актове.

Драматична е разликата между оперативната част в проекта, визираща промените в съдебната система, и тази злополучна първа част.

- Изредихте уредбата на служебното правителство сред дребните теми. Все пак обаче не е ли време този институт да се реформира? През последните 2 години основно през служебните си правителства управляваше президентът, ако и да сме парламентарна република.

- Предложението редовното правителство да бъде оставено като служебно не ми харесва. Това обичайно е правителство, което е амортизирано, компрометирано и ненавиждано от хората.

Но сте права, че през последните 2 години с фактическото управление на президента се видя, че има структурен дефект и нужда от корекция в статуса на служебното правителство.

Парламентарната република не може да понесе с безразличие фактическо президентско управление в продължение на 2 години. Ще ми се да вярвам, че това, което ни се случи през тези години, е политическа патология. Въпреки това, проявеният дефект на Конституцията трябва да бъде коригиран.

Може да се помисли дали все пак президентът да назначава служебното правителство, но да се орежат срокът му на действие и правомощията му - например да не може да взема стратегически решения за външната политика или за фискалната стабилност. Може служебен премиер да става председателят на КС или управителят на БНБ, както е в някои държави. Но ако сваленото правителство остава като служебно, това би могло да изостри кризата.

- Казахте, че с малки изключения частта за съдебната власт е добра. Кои са изключенията?

- При механизма за разследване на главния прокурор. Още от въвеждането му възникна въпросът, че в списъка със съдии, които при нужда се превръщат в прокурори и разследват главния прокурор и заместниците му, може да бъдат инсталирани зависими магистрати, показвали слугинаж към прокуратурата. В този списък в момента например е бившият председател на закрития апелативен спецсъд Георги Ушев. Трябва да има механизъм за защита срещу това човек с качествата на Ушев да бъде избран да разследва главния прокурор. За всички е разбираемо, че ако се стигне до такава ситуация, дългогодишните усилия за въвеждането на този механизъм, ще бъдат обезсмислени. Затова трябва да има предпазен механизъм за филтриране на списъка от съдии. Например председателят на Върховния касационен съд или министърът на правосъдието да имат възможност да връщат неподходящите кандидатури за преразглеждане от Общото събрание на наказателната колегия на ВКС с конкретни мотиви за непригодността на кандидата.

- Ако един съдия се окаже негоден да разследва главния прокурор, защо пък аз, например, да съм съгласна да гледа моето дело?! Не приемаме ли априори, че щом някой е в системата, той има нужните морални и професионални качества?

- Не съм съгласен с това. Самият факт, че се налага на конституционно ниво да бъде създадена специална процедура за разследване на главния прокурор, сочи, че изискването за надеждност и качества на разследващия са още по-високи от тези за останалите магистрати. Той трябва да отговоря на възможно най-високите стандарти за ерудиция, независимост и решителност.

Сюрреалистичен, антиутопичен сценарий би било някои от съдиите, в сегашния списък, и които са емблеми за зависимост и корупция, да разследват главния прокурор.

Друго смущаващо в проекта е, че министърът на правосъдието може да прави предложения за освобождаване от длъжност на съдии. Това е опасна разпоредба и в българските реалности може да стане способ за саморазправа с неудобни съдии. Съдия Мирослава Тодорова например години наред беше подложена на институционален тормоз заради критиките ѝ към управлението на съдебната система. Злонамерен министър би могъл да злоупотреби с това право.

Адмирирам възможността министърът да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на прокурори и следователи. Това би било едно полезно диференциране между статута на съдиите, които са истинските магистрати и олицетворяват системата, и прокурорите, които са страна в процеса. И дори прокуратурата да остава в съдебната система, което аз не одобрявам, на конституционно ниво трябва да е ясно, че истинските представители на съдебната система са съдиите, а прокурорите и следователите имат различен статут и намесата на изпълнителната власт в тяхната дейност в по-голяма степен е допустима от гледна точка на обществения интерес.

- След разделянето на Висш съдебен съвет и Прокурорски съвет излиза, че политическата квота в съвета реално ще може да избира главния прокурор. Не е ли твърде опасно това?

- Лошият ни опит от последните 25 години сочи, че прокуратурата и следствието трябва да са в изпълнителната власт. Те показаха, че не искат и не могат да бъдат независими, а главните прокурори търгуват независимостта на институциите в угода на политическите си ментори и кукловоди.

Вместо да оставяме на Цацаров и Гешев да продават прокуратурата като магистрална проститутка, нека да знаем, че тя е подчинена на изпълнителната власт и нейните провали са провали на правителството.

Конституционният замисъл е в Прокурорския съвет да се избират независими и ерудирани представители на обществеността и академичните среди, а не партийни марионетки. Всичко зависи от добрата воля при избора на тези хора.