Феодализмът във висшето ни образование има много емблеми. Неговото последно проявление обаче има потенциала да въвлече страната ни в научен скандал с международен отзвук.
Четири доктората с 37 монографии, защитени за едва 4 години, 1252 научни публикации, професор в 4 университета в различни области, научен сътрудник в болница, директор на държавно предприятие, 22 пъти в научно жури за 3 години... Това са само част от постиженията на проф. Венелин Терзиев, които застанаха на фокус, след като преди дни Комисията по академична етика към МОН установи плагиатство в две негови дисертации. Кога започва възходът на този уникален научен кадър и как създава своята "фабрика за научни илюзии", както я наричат мнозина?
През задната врата
52-годишният Венелин Терзиев завършва химични технологии в Бургаския университет "А. Златаров" с квалификация за учител по химия. Вместо в училище обаче той се озовава в службата по заетостта във Ветово, после в тази в Русе, след нея в София, след което оглавява русенската фирма "Скални материали".
Като човек от бизнеса, Терзиев влиза в академичните среди през задната врата - през 2012 г. става за пръв път преподавател в частното Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в Пловдив (ВУАРР). Като специалист от практиката не е минавал през конкурс за "главен асистент", а е упражнявал "труд като хоноруван преподавател за определени курсове от лекции и упражнения" по негови собствени думи пред "Сега". 2 години по-късно - през юли 2014 г., Терзиев застава на равни начала с колегите си, като защитава докторска степен във Варненския свободен университет. С това започва и шеметната му академична кариера.
Във Варна Терзиев става доктор по икономика (т.нар. малък доктор) с дисертация "Въздействие на активните политики и програми върху пазара на труда". Именно за нея МОН установи 22% плагиатство. "На същия ден, в който получава дипломата, той подава документи за обучение за голям доктор в Националния военен университет", твърдят източници на "Сега".
Шеметна кариера
Само 4 месеца по-късно, през ноември 2014 г., Терзиев става и доктор на науките (първия му голям докторат) - този път по национална сигурност в НВУ с труд, изследващ моделите за повишаване на ефективността на системата за социална адаптация на военнослужещите, освободени от военна служба.
През септември 2015 г. заема за първи път академичната длъжност "професор" в Русенския университет. Изненада - там преподава не в областта на икономиката или националната сигурност, а в направление архитектура. На този пост остава до миналата година, когато е освободен заради ниска оценка от атестацията.
Университетът в Русе обаче се оказва тесен за проф. Терзиев. Само месец след започването на новата работа - през октомври 2015 г., той става доктор на науките (втори голям докторат) в Стопанската академия в Свищов. През 2016 г. става професор и в НВУ, където преподава национална сигурност до 2020 г. През 2017 г. периметърът му се разпростира до Висшето училище по телекомуникации и пощи - там е професор (за трети път) по администрация и управление, но се задържа само една година - до 2018 г. Университетът по пощи е първият, който не само го освобождава, но отказва да въведе наукометрични показатели за него в Регистъра на академичните длъжности в Националния център по информация (НАЦИД), т.е. професорът не може да претендира за научни постижения, свързани с висшето училище между 2017 и 2018 г. Но и това не може да го спре.
През 2018 г. Венелин Терзиев се сдобива с трети голям докторат, като става доктор на науките в Бургаския свободен университет, този път в нова сфера - социални дейности. Последната спирка в кариерата му е Военната академия "Г. Ст. Раковски" - там той заема за четвърти път длъжността "редовен професор", като преподава национална сигурност до декември 2021 г. Устремът му е спрян от БАН, където според запознати е имал желание да стане член-кореспондент.
Всъщност проф. Терзиев умело се възползва от нормативната празнота, зейнала след закриване на висшата атестационна комисия - тогава отделните вузове получиха възможността сами да присъждат научни степени и да дават академични длъжности, без да има връзка между тях, т.е. университетът Х няма как да знае каква процедура се провежда в университета У.
Научни рекорди
Непонятен за мнозина е творческият гений на Венелин Терзиев, с който той успява да впише в биографията си 7 процедури в 5 различни области на висшето образование за 4 години. На сайта на НАЦИД за него се откриват 1252 публикации - статии в списания и доклади от конференции в България, Турция, Русия, Молдова, Англия, Испания, Дубай и къде ли не.
Пред "Сега" проф. Терзиев заяви, че информацията за публикациите му "не отговаря на обективната истина, защото е набавена от различни бази данни на различните университети и научни организации". По думите му в регистъра на НАЦИД "може да се установи многократното повтаряне на едно и също заглавие, което представлява определен технически проблем". Другото обяснение е, че често един научен доклад на престижен форум се публикува в три различни издания. Колко точно са публикациите му за последните 25 години, той не може да каже, но смята, че броят е "далеч по-малък от това, което се посочва в регистъра".
За основните си монографии казва, че са 7, а не 37, както твърдят негови колеги. "Сега" обаче разполага със списък с монографиите му от конкурса за Университета по пощи - те са 19. В НАЦИД се откриват поне 28. "Голяма част от тях са преведени на различни езици, други са само част от колективни монографии, където моят принос е само една от главите. Част от монографиите са издавани в няколко издания (преработени), като са допълнени с нова информация и знание", обяснява тази огромна продукция проф. Терзиев.
Схемата "3 в 1"
Използването на един труд няколко пъти и "превръщането" на дисертации в монографии (които са в основата на академичното израстване) се посочва от запознати като основен прийом на Терзиев. Пътят на първия дисертационен труд на Терзиев - за политиките на пазара на труда, например е дълъг и под една или друга форма той е ползван пред Русенския университет, НВУ и Университета по пощи, нищо че става дума за три различни области, нямащи общо с пазара на труда (архитектура, национална сигурност и администрация и управление), разказва проф. Стойко Стойков от НВУ, който месеци наред обобщава необятната академична кариера на Терзиев, за да оформи сигнал в МОН.
Доколко законна е тази практика? По закон кандидатите за професор трябва да са представили монографичен труд или равностойни публикации в специализирани издания, които да не повтарят представените за придобиване на степените "доктор" и "доктор на науките" и за заемане на длъжност "доцент". Проф. Терзиев обаче посочва в своя защита Правилника към закона за академичния състав, в който се позволява да се ползват и точки за публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на степените "доктор" и "доктор на науките". "Това не само е установена практика, а дори е добра възможност дисертационните разработки да достигнат до по-голям кръг от читатели", казва той.
Добри приятели
Мнозина определят като отличителен знак на Терзиев мрежата от зависимости, която създава около себе си. Схемата е проста - дисертациите на млади учени, на които той е ментор, се превеждат на английски, като един труд от 400 стр. се "превръща" в 20-25 доклада и статии. "За техен първи автор задължително е посочен Терзиев, а като втори и трети автор се вписват началникът на катедрата и авторът на дисертацията. Тези материали на свой ред се публикуват в 30 до 50 списания", споделя професор, пожелал анонимност. По думите му в научните бази данни могат да се открият над 6670 позовавания на Терзиев, в които той на практика цитира себе си.
Проф. Терзиев може да се похвали с 8 докторанти. Сред тях са например бившият служебен министър на икономиката Даниела Везиева, зам.-ректорът на Висшето училище по агробизнес Екатерина Арабска (която ръководи НПО на Терзиев в Пловдив), ръководителката на квалификационния център в Русе Преслава Димитрова и Марин Георгиев, доцент във Военната академия. И четиримата в момента се проверяват за плагиатство от МОН.
Изумителното е, че в неговите и на докторантите му процедури участват основно един подбран кръг от 10-15 хабилитирани лица от няколко висши училища. "Академичният състав е твърде малък и в почти всяка последваща процедура участват едни и същи хабилитирани лица", казва в своя защита Терзиев, уточнявайки, че доскоро научните ръководители задължително са участвали в научното жури, в което се осъществява защитата на дисертацията.
Пробив в националната сигурност
Разкритията за плагиатство в трудовете на Терзиев могат да предизвикат мащабен международен скандал на фона на множеството му научни трудове в световнопризнатите бази данни Scopus и Web of Science, опасяват се от академичната общност. За разлика от именити професори у нас, които имат по няколко такива публикации, в първата база данни той има 12 публикации, а във втората - цели 87. Как успява? Според запознати избира конференции, които публикуват в издания, работещи със световните бази данни.
"Направил е за една година 38 публикации в системата Web of Science. Най-големите световни учени нямат толкова публикации за цял живот. Терзиев е пробил в Scopus и Web of Science, по които се отчитат рейтингите на висшите училища в България. Това е опасно за цялото висше образование", възкликва пред "24 часа" ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. "Това е пробив в националната сигурност", казва пък началникът на НВУ бриг. ген. Иван Маламов.
"Да, за мнозина 38 публикации за година изглеждат невъзможни. Защото са си наложили ограничения по отношение на своята отдаденост към идеите, които разработват в научната си дейност. За мен броят нито е фетиш, нито цел. За мен цел е да форматирам дадена идея, процес или теза до завършеност, която ще бъде полезна и ще може да послужи на обществото. А дали са 38, по-малко или повече - това е просто статистика", мотивира се проф. Терзиев пред "Сега".
Ренесансов човек
На въпрос как успява да съвмести работата в толкова различни области, проф. Терзиев заявява, че това не му пречи, а напротив - дава му много по-голяма широта на мислене и на действия. "Мога да съпоставям, да анализирам, да организирам за себе си и колегите пресичащи се, допълващи, противопоставящи се тези, чрез което се получава многоизмерен резултат. Не се старая да броя, а да създавам непрекъснато, преминавайки от една зона в друга. Така е и с дисертациите. Да, в различни области са. Но когато мисълта следва идеята, а идеята е структурирана, никак не е трудно дори едновременно да работиш в повече от една област. Науката е сложно нещо, но тя също се подчинява на принципи и на модели и когато успяваш бързо да съобразиш съответствието им с идеята, нещата се получават", казва той.
Ролята на учен не изчерпва всестранните интереси на Терзиев. Той е и бизнесмен, и благодетел на културни събития, и какво ли още не. Главен научен секретар е на болница "Канев" в Русе, работи и в държавната фирма "Реставрация", където влиза по времето на Боил Банов като министър на културата и се издига дори до шефското място. През 2003 г. е неуспешен кандидат за кмет на Русе от "Гергьовден", в по-нови времена бе спряган за образователен министър от ИТН. Връх в обществената му деятелност е почетният знак "Златен век" от Банов - за изключителен принос към българската култура.
Разбира се, проф. Терзиев не се вижда в ролята на плагиат. Смята да оспорва констатациите на МОН. Заключенията на комисията обаче би трябвало да са достатъчни, за да олекне сериозно колекцията му от титли. Предстои да видим дали академичната общност ще намери сили да стигне отвъд това и да се заеме с пороците, позволяващи висшето ни образование да се превърне в идеална почва за подобни професори.
