Медия без
политическа реклама

Путин се навря в бункер, а Русия - в Азия

Кремълският военнопрестъпник едва ли ще се яви в друга държава дори за да сключи мир със Зеленски

Стопкадър от телевизията на ООН
Правото на вето на Русия в Съвета за сигурност на ООН бе безсилно да заглуши гласа на украинския президент Володимир Зеленски, който разобличи военните престъпления на Путин.

Турският президент Реджеп Ердоган предлага от месец добри услуги, за да уреди мирни преговори на високо равнище и да се сложи край на войната в Украйна. На 6 април и унгарският премиер Виктор Орбан предложи по телефона на руския президент Владимир Путин домакинството на Будапеща за мирни преговори с Украйна, в които да участват също Германия и Франция (ново издание на Нормандския формат). Ердоган и Орбан, които запазват относително добри отношения с Путин, би трябвало да се ползват с неговото доверие за такава отговорна дипломатическа мисия.

Но изглежда вече е късно,

защото руският лидер едва ли би се решил да напусне убежището си в Кремъл и да пътува в чужбина. Когато държавни глави го наричат без извинение военнопрестъпник, а международни прокурори събират доказателства за руските безчинства в Украйна, чувството му за самосъхранение, преминаващо в параноя, вероятно изключва от календара му каквито и да е пътувания зад граница. А и дори да получи достатъчни гаранции за безопасност в чужбина, не би бил сигурен какво могат да скроят в Кремъл зад гърба му в негово отсъствие. Отсега нататък той е обречен да се страхува и от сянката си. Защото е масов убиец, а за такова престъпление няма нито смекчаващи вината обстоятелства, нито давност. За да оцелее, той е принуден да се вкопчи доживот във властта и единственият начин да бъде изкаран от Кремъл е с краката напред. Дали това ще стане по Божията воля, или по някаква ускорена процедура, може само да се гадае.

Но личната съдба на Путин не е толкова важна, защото бързо ще бъде прежален като своите предшественици. По-важно е какво става с Русия. Държавата, която след краха на СССР си намери място сред уважаваните демокрации, започна да се самоизключва от т.нар. цивилизован свят. Отдавна Г-8 се сви до Г-7, Съветът на Европа я изгони, Съветът на ООН по човешките права я лиши от право на глас, Г-20 ще я изхвърли, всякакви международни културни, спортни и други организации я загърбват.

Русия изпада в самота

Извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН осъди на 5 април зверствата в Буча и никоя държава не показа съчувствие към Русия, нито пък даде вид, че вярва на нейните лъжи колко е невинна. Въпреки че руският представител Василий Небензя взе два пъти думата, за да развие версията, че украинците са подхвърлили трупове зад изтеглилите се руски войници с цел да ги дискредитират, думите му не намалиха отвращението от видеото, пуснато след обръщението на украинския президент Володимир Зеленски пред 15-членния изпълнителен орган на ООН. Просто гласът на Русия прозвуча фалшиво, защото е загубил всякаква международна тежест.

Заседанието обаче показа и нещо друго. Постоянният представител на Китай в ООН Чжан Дзюн също призова за спиране на военните действия, но добави, че трябва да спрат и санкциите (срещу Русия), защото не допринасят за мира. Санкциите притискат Русия главно от запад, като все повече ѝ затварят достъпа до Европа, но ѝ оставят пространство на изток, където я чака Китай. Затягането на мерките означава, че Русия става

все по-малко европейска и все повече азиатска държава

Приетият на 7 април Пети пакет европейски санкции срещу Русия спря достъпа ѝ до пристанищата в ЕС и до европейските магистрали. Завладяването на украинските черноморски пристанища няма да скъси морските ѝ връзки с Европа, а ще я насочи още повече към далечни плавания, т.е. пак към Азия и други континенти.

Украйна, а и най-близките ѝ европейски приятели са недоволни, че този пакет санкции оставя все още много възможности на Русия да развива бизнес в Европа с енергоносители. Той спира вноса на руски въглища, който възлиза на 5 млрд. евро годишно, но оставя извън забраната природния газ, възлизащ на 16 млрд. евро годишно, и петрола и неговите деривати, които струват на ЕС 71 млрд. евро годишно. Явно европейската енергийна обвързаност с Русия е твърде голяма, за да бъде прекъсната внезапно.

Европа няма да си запали къщата, за да изгори руската плевня

Но системното затягане на санкциите е факт и няма да спре. За месец и половина Русия се превърна в най-санкционираната държава за всички времена. Нейните резерви са големи, но не са безкрайни. Тя се принуди да търси отдушник главно към Азия и ще играе все по-малка роля в Европа.

Впрочем самата Русия се отнася с недоверие към своите европейски сили, след като прати в Украйна войски от казармите си в Далечния изток. Именно те са извършителите на най-отвратителните престъпления срещу гражданското население, защото явно не са повлияни от европейски задръжки. Другите "герои" в кланетата са чеченците и наемниците от частната компания "Вагнер". Сякаш са дошли не от цивилизована държава, а от джунглите на Пол Пот в някогашна Кампучия (Камбоджа). Тези двайсетина-годишни младежи, които дори се хвалят с "подвизите" си в социалните мрежи, биха били в нормалния живот обикновени келеши. Но техните мозъци са толкова промити от кремълската пропаганда, че се забавляват с масовите убийства като с компютърни игри.

Азия е дала много на човешката цивилизация и не носи колективна вина за появата на антихуманни режими като в Северна Корея и Мианмар.

Сега към тях клони и Русия

Жалко е, че държава с такива заслуги в науката, изкуствата и в изграждането на следвоенния свят се самозатваря, за да служи за удобство на един налудничав лидер и неговото корумпирано обкръжение. Жалко е, че самият народ се оставя така лесно да бъде манипулиран и да загуби ориентация. Трансформацията на Русия в общество на омразата и презрението към останалия свят ще причини на самата нея много страдания. Може би това ще роди нови сюжети в нейната литература, която има силна традиция да развива темата за човешкото страдание. Но руснаците трябва да прогледнат и за страданието, което причиняват на други хора. Защото светът е по-голям дори от най-голямата държава.

Още по темата