Недопустимо изказване направи преди няколко дни президентът Румен Радев. Тъй като не му е първото, а и голям дял от обществената говорилня е в същия наратив, думите не предизвикаха особено внимание. А трябва, защото касае базовия избор между доброто и злото, които всеки човек или обществото правят.
Става дума за войната в Украйна. Накратко, Радев каза, че: победа над Русия е невъзможна; трябва да се търси мир; мирът с пращане на оръжия е непостижим; и да се пращат, краят ще е един и същ (разбирай: все така победа за Русия) - само увеличават жертвите на воюващите и щетите за останалите; на сегашните български и въобще всички вотове на запад хората следва да си дадат сметка, че избират между войната и мира. Демек, ако се съгласиш с победата на Русия, избираш мира; при противодействие си на страната на войната.
Самият Радев не един път е наричал българските политически сили, гласували изпращане на оръжие на Украйна, "партии на войната" (имаше предвид конкретно ПП и ДБ). Затова на роден предизборен терен сегашните му думи са недвусмислена агитация в полза на проруските формации, основно "Възраждане" (като най-силна). Намесата му в такъв план е голям проблем, обаче има и друг, направо огромен. Той е, че не друг, а че точно държавният ни глава преобръща значенията на доброто и лошото; войната става мир, агресорът- жертва, нападнатият - палач. Всеизвестно е, че това са опорки от рецептурника на руската пропаганда, на които и Оруел би завидял. Но тъй като немалко българи възприемат въпросната "гледна точка", а и с времето много от важните неща се забравят, никога не е късно да бъдат припомнени някои ценностни положения:
Как определяме добрия и лошия в конфликта
Украйна никога не е анексирала територия от Русия, нито е пращала войници под формата зелени човечета, не е сепарирала части, нито е нахлувала централно с армия. Всички това направи Русия спрямо Украйна, съответно с Крим, Донбас, източните области и т.нар. специална военна операция. Не само от гледна точка на международното право, но и в чисто човешки аспект е ясно кой е агресорът, кой се защитава. Руската пропаганда твърди, че е взела на мушка нацистки режим, който тероризирал етническото руско население в Украйна. Тази пропаганда пропуска факта, че каквито и проблеми да е имало за етническите руснаци (несъмнено имаше), те не се стовариха преди, а след посегателствата на самата Русия върху Украйна. Тоест отново е ясно кой е стрелял пръв. Батальонът "Азов", например, бе основан след анексията на Крим. Пропагандата твърди още, че Русия била провокирана и с това, че по нейните граници изгрява нова натовска държава. Пропагандата си затваря очите за въпроса следва ли Русия да определя съдбата на други държави, пък били те и съседни.
Как трябва да се реагира на злото
Хората, обществата, държавите следва да насърчават доброто, да избягват или противодействат на злото. Да искат то да бъде победено. И какво трябва да правят в случая при пределната яснота кой е злото? Едно единствено нещо, разбира се - да спомагат Украйна да бъде териториално възстановена и Русия да си прибере армията обратно; нима точно това не е доброто и нормалното?! Какво по-прекрасно нещо би било?! Но да сте чули Радев и всички като него да призовават Путин да не праща войници, оръжия, ракети в Украйна? Да прокламират мир чрез отказ на Русия от война?! Да поискат нападателят да не напада?! Не, обратното - искат не-война от Украйна, от подкрепящия я Запад, от защитаващите се. Русия да стреля, завоюва, а насреща тия, които не завоюват, да се предадат - ето това това е идеята на Русия за мир. Със сигурност не малко полезни идиоти не я схващат. Но по-интересно е как умници като Радев аргументират точно този мир - ами, аргументът е, че победа над Русия "е невъзможна". Прагматика някаква, при която се действа в полето на възможното.
А откъде се съди, че победа над Русия е невъзможна?
Твърдението за непобедимостта на Русия във войната с Украйна е като опорната точка на Архимед, с която той повдига земята - има се предвид теза, неподлежаща на доказване, на база на която се надстрояват всички умозаключения; ако тръгне да се доказва, е недоказуема, следователно нататък и умозаключенията увисват; затова по-добре да не се доказва, а просто да се приеме за очевадност. Обаче, айде да видим очевадно ли е, че Русия ще спечели настоящия конфликт. Крахът на СССР в Афганистан през 80-те на миналия век и в Студената война, говорят обратното. Ако "невъзможното" бе ориентир за хората, в България нямаше да има Априлско въстание, Африка щеше да е още колониална и т.н. Историята показва точно обратното - "невъзможното" е възможно.
Още за "невъзможното"
Същите хора, които преди 24 февруари 2022 г. твърдяха, че нахлуването на Русия в Украйна е невъзможно, иронизираха хипотезите за нападение, въпреки ясното струпване на войски по границата, днес твърдят, че е невъзможно при победа Русия да поиска да "освобождава" и други държави. Демек - дайте му на Путин к'вото иска, ще се усмири. Историята сочи глупостта и на такива съждения.
Още базови положения
Да предположим (да не дава Господ!) следния ужас: войски на по-голяма държава влизат в една по-малка, разположена в центъра на Балканите; избиват, сепарират; по едно време, покачени върху танка, се провикват: стига жертви, нека бъде мир!; главнокомандващият на нападнатата държава не ще де гони танка (счита изгонването за невъзможно), ами търчи да приема условията. Разпознахте държавата, нали? Така ли следва да реагира президентът ѝ? Това ли би бил правилният избор? Правилно ли би било никой да не помага на тази държава? Не, разбира се. Защо тогава някои искат Украйна да не се защитава, да няма помощ за нея? Отговорът: може да го искат само тези, които са на страната на врага ѝ.
И още едно ценностно базово положение: нека си представим, че гореспоменатата малка държава няма право на избор - дали да е прозападна, произточна, в този военен блок да членува, в онзи... - решават великите сили, нея не я питат; ако кривне от волята на едната, следва да бъде наказана. Добро ли би било всичко това? Добре ли би било малката държава да няма право на своя воля? Русия твърди, че това е доброто, понеже следва да се договарят атовете, важни са споразуменията между тях. Но, ако се сметне, че Украйна няма право на своя воля, следва да се приеме, че и малката държава от центъра на Балканите, обект на настоящото предложение, за която отново се досещате коя е, не бива да има... - и всеки по-силен ще получи право да я наказва.
С което още една опорка от руската пропаганда рухва. Кой е добрият и лошият в руско-украинския конфликт, кое е война, кое точно би било мир.. - всичко това е пределно ясно. Също и какво трябва да се прави. Поне за честните хора е така. Жалко, че българският държавен връх произвежда обратните ценности.
