- Как е времето в Москва, започва Иван Гешев, обръщайки се към главния редактор на сайта "Биволъ" Атанас Чобанов.
- Не зная, във Вашингтон знам, че е облачно - казва Чобанов.
- А в Москва, в Москва как е? - не се отказва главният прокурор.
- Ще разследвате ли г-н Пеевски? - пита Чобанов.
- Ще разследваме всеки, за който има доказателства за извършено престъпление. И не се притеснявам и мисля, че го доказвам - отвръща Гешев и отново пита Чобанов: А в Москва, как е времето?
От този паметен пресбрифинг в Брюксел на 5 февруари 2020 г. минаха почти четири години, но загадката остава защо бившият главен прокурор Иван Гешев се интересуваше от времето в Москва, когато журналисти го питаха как се бори с престъпността на високо равнище в България. И каква връзка може да има между българската мафия и Русия?
Енигмата продължава, защото отговор бе търсен не където трябва. Гешев не можеше да разкрие кого обслужва, тъй като едва бе започнал мандата си, който се очакваше да изтрае седем години. Трябваше да минат пет месеца, за да ощипе президента Румен Радев, че се отклонява от зададената през криминалния преход линия, и да го принуди да вдигне юмрук пред президентството, след което да извика "Мутри, вън!". Неговият призив "Да изхвърлим мафията от прокуратурата! Това е битка за европейска България", каза най-важното за посоката, по която трябваше да върви държавата. Той му спечели масово доверие и втори мандат.
Съдбовният избор "мафия или Европа"
съвпадаше с алтернативата "Русия или Европа". Българската мафия като последна рожба на българо-съветската дружба взе в началото на прехода от социализъм към демокрация готовия модел на олигархична организирана престъпност, изработен в Москва. Приликите не бяха случайни. Разлики имаше само в мащабите. Дни преди дворцовия преврат на 10 ноември 1989 г. главният му двигател Петър Младенов (тогава външен министър) се застоя на връщане от Пекин в Москва - вероятно за последни инструкции. Щом се прибра, планът бе задействан, а той самият стана последен председател на тогавашния Държавен съвет (на мястото на Тодор Живков) и сетне първи председател (президент) на републиката.
Трябваше да минат три десетилетия, за да се осмели висш функционер на държавата да нарече прехода криминален. Автор на откровението бе не кой да е, а тъкмо Иван Гешев като кандидат за главен прокурор през 2019 г. "Цената на т.нар. криминален преход не може и не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български граждани и данъкоплатци", написа той в концепцията си за стратегическо управление на прокуратурата, която представи на Висшия съдебен съвет на 12 август 2019 г. След като зае поста, той се прицели в най-високата мишена, за да създаде илюзия, че с него започва обрат.
Ударът по президентството година по-късно имаше вразумяваща цел, тъй като Радев не схвана сложната мисия на Гешев да бди за недосегаемостта на мафията, докато залива обществото с гневни думи срещу нея. Неохотата, с която президентът подписа указа за назначаване на Гешев начело на прокуратурата, издаваше неговия непрофесионален поглед към функционирането на мафиотската държава. Дошъл от военните среди, той първоначално нямаше достъп до най-секретната информация за нейния генезис и роптаеше, че тогавашното правителство на Бойко Борисов владее напълно тайните служби. Радев бе третиран едновременно като фигурант и игнорант. Отредената роля очевидно не му харесваше и докачаше честта му на главнокомандващ без армия.
Отмъстителността на Гешев му даде шанс да защити своето достойнство, но емоцията замъгли погледа му. Той не съобрази, че вдигнатият юмрук срещу мафията е юмрук срещу доверениците на Москва в България. Неслучайно Русия никога не е изричала укор срещу корупцията на високо равнище и организираната престъпност у нас. Да пъдиш мутрите и да настояваш за европейска България бе дръзко предизвикателство пряко срещу руския президент Владимир Путин, който вече се готвеше за отказ от европейската принадлежност на Русия, за да си развърже ръцете за агресия в Украйна.
Това бе грешката на Радев към Москва,
очакваща друго поведение, след като бе дала през 2016 г. благословия за неговия първи мандат. Дестабилизирането с антимутренски протести на правителството на Борисов, докато още строеше газопровода "Турски поток" през България, бе удар по стратегическия план на Путин да заобиколи Украйна преди да я нападне. Президентът осъзна (или му бе подсказано) какво е сторил малко преди Русия да нахлуе в Украйна на 24 февруари 2022 г. Вторият му мандат в началото на годината започна след откровението, че "Крим е руски", и продължи с увереността, че "Русия ще спечели войната". Приблизително по това време от речника му изчезна думата "мутри".
Възникналата продължителна политическа нестабилност в резултат на надигането на обществото след призива на Радев срещу мафията, даде на президента неподозирано голяма власт да управлява близо две години чрез свои питомци или чрез серия служебни правителства. Тогава се потвърди народната мъдрост:
"Дай му на човека власт, за да видиш какво представлява"
Радев се върна при извора на своя политически възход и започна двойна игра. От една страна, се представяше като верен на европейската идея, принуден да се преструва поради участието си в заседанията на Европейския съвет (при липса на редовен премиер). От друга страна, професионалният генерал се афишираше като главен миролюбец в ЕС, за да ограничи европейската помощ за Украйна и да улесни настъплението на Русия. Номерът му можеше да мине без политически вреди за него, ако Путин бе сломил набързо съпротивата на украинците, каквито бяха плановете му. Но войната се затегна и двуличието на Радев стана прозрачно и нетърпимо. Той изпадна в международна изолация, а политическите мафиоти, които нападаше, показаха по-голяма съобразителност и бързо се престориха на евроатлантици, за да оцелеят.
Президентът разбра, че е изигран зловонно, обаче вече бе олекнал както пред Москва и Брюксел, така и пред собственото си общество. Орязването на пълномощията му чрез промени в конституцията бе логично продължение на неговия политически срив. Сега наблюдаваме един озлобен човек, който отправя нападки в много посоки и главно срещу управляващите. Вместо държавническа мъдрост излъчва дребнава ревност, че не му се признават заслуги. Въпреки че не пропуска възможност да похвали служебните си правителства, т.е. себе си, малцина му обръщат внимание. Бляновете му за президентска република се изпариха и дори самото му присъствие в българската политика стана безсмислено. Жалки се оказаха опитите му да скрои някакво пропрезидентско движение - като например инициативата "Трети март". Достатъчно бе управляващите да се откажат от идеята си за промяна на националния празник и конструкцията на Радев се разпадна.
Като залага на негативизма и сляпото противопоставяне на всяка чужда инициатива, той разкрива своята безпомощност да излезе със собствени идеи. Доброволният му отказ от борба с криминалната върхушка го лиши от твърда земя, на която да стои и да събира обществена енергия. Жалкият му патриотарски напън да се дистанцира от общата европейска политика го разобличава като кремълски подхвостник. Думата е любима на руската посланичка Елеонора Митрофанова, която може да му обясни смисъла ѝ, ако я помоли.
