- Г-жо Ачкова, проектът за нов устройствен план (ПУП) на Борисовата градина най-после е готов. Вече изразихте редица забележки, вкл. и срещу възстановяването на Климатичното училище.
- Аз съм против всяка строителна намеса в парка, която не е с доказана необходимост, ако гражданите нямат интерес от това. Разговаряла съм с доста хора от района на ул. „Цар Иван Асен II”, с които живеем заедно от деца. Никой няма спомени за съществуването на такова училище в подобни обеми. Възрастни хора казват, че за нуждите на деца с белодробни проблеми там наистина е имало занималня на открито с някакви „барачки” за криене от дъжд. Странното сега е, че от разработената карта на собствеността се вижда, че петното под училището е с неустановена собственост. Не е ясно нито кой, нито защо, нито какви точно сгради ще строи и с какви функции ще бъдат те. От години въпросният имот е ограден заедно с имота, в който попада къпалнята „Мария Луиза”. При неустановена собственост на терена дългото му владеене би могло да се използва дори за придобиване по давност.
- Утре е общественото обсъждане на ПУП-а. Ще настоявате ли това да се изясни?
- Разбира се. Мисля, че това би трябвало да направи впечатление и на Столичната община. Техни представители неведнъж са декларирали, че целта е ПУП-ът да се използва като инструмент за урегулиране на различните форми на собственост, за да се възстанови публичната функция на някои от терените. От предложената карта обаче виждаме, че дори за резерватната част е неясно кой е собственикът. Голяма част от територията е нанесена като публична общинска собственост - има съставен акт. Но като погледнем границите, той обхваща съседния парцел. Има и по-стар акт на МС, според който резерватът е изключителна държавна собственост. В същия район има и имоти, за които има сведения и документи, че са частни, които не са отразени като такива. Всичко това прави проекта неточен и е предпоставка за последващи обжалвания.
- Появиха се мнения, че проектът защитава частни интереси. Съгласна ли сте?
- Говоря като кмет, но и като гражданин. Още м.г. съм задала въпросите, които ме притесняват. Не са отразени основни проблеми, свързани с различните начини на ползване на парка. В него има две големи спортни съоръжения – ст. „Васил Левски” и „Българска армия”. Те коренно променят функциите му в чести интервали от време. Преди мач прибираме децата си, не излизаме с коли, защото знаем, че няма места за паркиране. След мач пък избягваме да излизаме в парка, докато не го почистят. Друг проблем е подобряването на достъпа. Това и досега става чрез подлези от „Цариградско шосе”. Подлезите са морално и физически остаряла инфраструктура, която има своите трудности при поддържането. Интересното е, че в ПУП-а се предвижда изграждането на поне 4 нови подлеза. Един от тях - на „Драган Цанков” до Строителния техникум. Отново автомобилите имат преимущество пред достъпа на пешеходците.
- Спори се дали да се възстанови алеята към Братската могила, или да остане поляната.
- Поляната между езерото с лилиите и Братската могила е едно от най-любимите места на столичани за пикник, игра, рождени дни. Хората признават, че пътечката там не е достатъчно добре поддържана, но предложената ос е двойна асфалтова лента с цветна лента по средата. Това отново е за сметка на зелените площи.
Недоумение буди и това желание да се прави Музей на зелена София. Никога не съм чувала хората да искат специална сграда за такъв музей, особено в спорен обект като автокъща „Капитолия”. Заложена е 10 метра кота корниз, което означава 2 или дори 3 етажа. Ще се строят и още две сгради, а отдолу ще има и подземен паркинг. Струпва се твърде мащабно строителство, кому е нужно всичко това?
- Статистиката сочи, че общината се съобразява с едва 12% от предложенията на гражданите. Надявате ли се исканията да бъдат взети предвид?
- Ако не бъдат, това ще бъде за сметка на всички софиянци. При толкова много интереси в Борисовата градина този ПУП е много вероятно да бъде обект на съдебни дела. Мен ме притеснява, че в момента се разпалва конфликт между феновете на ЦСКА и останалите ползватели на парка.
- Различните планове за „Българска армия” ли имате предвид?
- Това е сериозен проблем, на който трябва да се търсят консенсус и координирани решения от страна на държавата, Министерството на спорта, което е принципал на базата, и местната власт.
- Кое от предложенията подкрепяте?
- Увеличават се жалбите за състоянието на квартала по време и след спортните прояви. Наблюдава се умора у хората от тях. Преобладаващото мнение на жителите на района е, че мястото на националния стадион вече не е в центъра на София и че на ст. „Българска армия” не бива да се позволява мащабно строителство. Правото на собственост на спортното министерство върху този стадион не може да бъде застрашено или ограничено. Клубът е в правото си да ползва стадиона, те най-добре знаят как да става това. Не може да не се отчита обаче фактът, че за да се стигне до тях, се минава през строго защитен резерват, а самите спортни съоръжения попадат в охранителната зона на този резерват. Няма как в сърцето на града да се провеждат подобни събития и те да не пречат на нормалния ритъм на живот.
- Приключи епичният ремонт на "Граф Игнатиев" и Зона 2, която почти изцяло е в "Средец". Какво смятате за резултата?
- Мисля, че ремонтът на „Графа” ще остане да ни горчи - с качеството, с отношението и с провала да се създаде хармонична и естетична градска среда. За всички тези месеци така и не видях къде ролята на районната администрация кореспондира с тази на участниците в проекта. Винаги сме се опитвали да помагаме и до миналата есен вярвах, че това може да бъде един успешен проект в края на втория програмен период от финансирането от ЕС. Счита се, че след него София вече е достигнала такова ниво на развитие на инфраструктурата, че за такива проекти няма да има безвъзмездни помощи, а нещата ще стават чрез заеми, публично-частно партньорство и т.н. Ремонтът на Зона 2 трябваше да бъде витрина на тази зрялост. Трудно ми е да обясня защо и как това не се случи. Краят на строителните работи не означава край на проекта. Той ще се види едва след отчета и одобряването на сумите. Успехът ще се мери с това дали ще бъдат наложени финансови корекции.
- Имате опит в контрола на европроекти. Според вас ще има ли корекции?
- Не познавам цялата документация, има управляващ и сертифициращ орган, които трябва да минат на задължителните проверки. Мога да кажа принципни съображения. При европроектите освен качеството на изпълнението промяната на първоначалните условия, при които е отпусната помощ, също може да е рискова. Особено след като изпълнителят вече е избран. Когато срокът е един от елементите, по които се оценява, удължаването му се допуска само при доказани определени условия . А всички знаем, че на "Графа" имаше удължаване. Рискови могат да се окажат и действията по информация и публичност.
- За какво говорите?
- Много хора питаха колко струва злополучната Водна стена например. Откриването на тази информация не беше лесно. Лично аз не получих отговор, а ми казаха да видя на сайта на общината в "Профил на купувача", където са данните за обществени поръчки. Документът беше част от друг файл със съвсем друго заглавие. Ако задължителната информация е публикувана по подвеждащ начин, който прави трудно нейното намиране, това също е нарушение.
Общуването със Столичната община по темата "ремонт" така и не се получи. Преди той да започне, свързах хора от нашия екип с този на възложителя с идеята да получим материали, да ги комуникираме. Дадоха ни единствено първоначалния график. Впоследствие се оказа, че той не е този, който изпълнителят е предложил с офертата, а е прогнозен. Никога не стигнах до екипа за изпълнението или до този за информация и публичност - все задължителни участници по програмата.
- Районен кмет сте първи мандат и сте от малкото такива, които не членуват в ГЕРБ. По-трудно ли се работи така?
- При общински съвет, доминиран от ГЕРБ, мои предложения минават много трудно. Да не кажа, че почти не минават. За да бъдат внесени за разглеждане и одобрени, трябва предварително да е уговорена подкрепа на мнозинството. Хората познават районния си кмет и очакват, след като са гласували за него, да започне да решава проблемите им от първия ден. На практика това е невъзможно. Централизацията в общината е доста сериозна. И до ден-днешен съседите ми не могат да разберат, след като са ми писали три пъти, защо не оправям дупките на улицата. Договорите за поддържането на уличната мрежа се сключват от СО за дълъг период. Общината държи всичко - възлагането, контрола. Районните кметове предлагаме и чакаме то да бъде одобрено. Нямам работници и екипи. В различни периоди статутът на районните кметове бе различен. В момента те се избират мажоритарно, като идеята е, че ще се провежда политика от гражданите през районния кмет към централната администрация. С тази си функционална и финансова зависимост обаче и ние, и районните главни архитекти всъщност нямаме възможност за самостоятелни политики.
