Защо си припомням лова на делфини сега...

Веселин Ханчев
             

Съществува мнение, че българинът не обича морето, то го плаши със своята сила и непокорност, с неизвестността си, с дълбините си. Дори къщите си българите строят с гръб към морето. Наистина и в прозата ни като че ли са малко имената на националните ни белетристи, които създават творби с морска тематика. Антологичните издания освен всичко друго имат и това предимство, че осмислят и очертават темата и нейните постижения в една национална литература. Сигурен знак са, че тази литература е достигнала необходимата зрелост тематично и жанрово и е създала достатъчно представителни творби. Не прави изключение и "Българска маринистика", чиито съставители Върбан Стаматов, Георги Ингилизов и Никола Радев с прецизност и вкус са подбрали представителни творби на морска тема от общо 15 автори. Това са Атанас Стойчев, Борис Априлов, Върбан Стаматов, Георги Ингилизов, Емил Марков, Живко Ангелов, Константин Площаков, Коста Радев, Никола Радев, Пею Богданов, Петър Казаларски, Славчо Чернишев, Тихомир Йорданов, Тодор Велчев и Цветан Минков. Разбира се, антологията е непълна, защото има и други български писатели с несъмнени постижения по темата. Но тук са включени само тези, които са с по-солиден практически стаж в морския ни флот.
Това, което обединява разказите, е темата. А онова, което ги отличава, е физиономичността и специфичната дарба на всеки от включените разказвачи. Някои от сюжетите са преживени в основата си и това се усеща. Други са помечтани или са просънувани - това също си личи. Но независимо кое как е било, разказите и новелите впечатляват със своя философски промисъл и събитийна значимост, с разказваческото майсторство на авторите. Затова те са интересни не само за "морските" читатели, а и за тези, които са далеч от морето или даже не са и помирисвали море. Защото най-важна е проблематиката, търсените и постигнати внушения, изградените образи от писателя и отправените послания, които да бъдат убедителни и въздействащи.
Много добър разказвач е Атанас Стойчев, при него сюжетът не е водещ - той е само повод. Изпитвам усещането, че изгражда сюжета съгласно посланията, които търси. При този писател сюжетите са слугите, а посланията - господарите. Или пък сюжетът е само повод. А когато си наистина талантлив, това води до сигурен успех. Трагичен е малкият човек от "Един мъртвец за изхвърляне" - без близки, без приятели, анонимен. Погребват го в чужбина и го чака забравата. Усещаме чеховските нотки на тоя разказ. Сурови, но и чувствителни са моряците, подложени на постоянни изпитания далеч от близки. 
Изобщо за разказите от антологията характерни са образите на нестандартните герои, неординерните, лудите. Всеки от тях е станал моряк по различни причини - заради изневяра и огорчения, за да изхрани семейството си, заради авантюристичния си дух или поради друго. Но като че ли всеки, докоснал се до морето, се привързва и не може да се откъсне от него и да го забрави. Морето има своята магия и носи своята магнетична сила. Затова в "Господарят на Индийския океан" на Борис Априлов старият морски лъв, гордият дух не издържа, когато събарят бараката му на брега на морето и умира. Това е част от екзистенциалния смисъл на творбите.
Много силно въздействащ е социалният момент в "Немилвани души" на Ж. Ангелов. Защото социалният аутсайдер, работил цял живот най-тежката хамалска работа по корабите, носи в себе си непокътнати човешки добродетели.
В повестта "Еврилох" Коста Радев използва историческия сюжет за завръщането на Одисей към Итака като повод за дълбок размисъл за същността на живота, човешката природа, доброто и злото, боговете и хората. Толкова много е все още злото у хората, което полепва и по боговете, защото те живеят чрез хората.
В антологията импонира с философската си същност "Старата гемия" на Славчо Чернишев. Много силен е любовният порив и чистота в "Тихите кейове" от същия автор, загадъчността в разказа му "Венецианска нощ". Мотивът за възмездието е водещ в "Да ограбиш крадеца" на Тихомир Йорданов. Симпатичен е малко декамеронският тип разказ "Салю мезанфан", забавният и малко черен хумор в "Разказ за довършване".
Свеж хумор лъха от "Фантазия за белите шапки" на Тодор Велчев. Поетични са разказите му "Опашката на белия кит" и "Приказка за рибните люспи". Трябва да можем да повярваме и в невъзможното, за да ни се случи - е авторовото послание.
Нерадостният живот на моряците е основна тема в "Щастливото старо сърце" и "Съжителство" на Цветан Минков. Допада ни страстното желание на стареца в "Моряк ли е бил дядо Стефан" на Пею Богданов, както и чувството за история и култура и желанието да се съхрани старината в "Галерата".
Особено силна и обобщаваща е новелата на Върбан Стаматов "Океанът". Това е новела с размисли за българина и морето. Нашият народ винаги е загърбвал морето. Морската ни история, доколкото я има, е едва от няколко десетилетия. Разказаните случки стават повод за много дълбоки разсъждения и изводи главно в екзистенциален план.
Струва ми се, че Константин Площаков е единственият подводничар от авторите в антологията. Впечатляват размислите му в "Отвореният люк", когато човекът е изправен пред екстремни ситуации и пределни изпитания и трябва да избира. Дали в такъв случай си палач, или постъпваш правилно морално, почтено и хуманно?!
Много хумор има в "Тайландски мед" на същия автор. Но това качество - хумора, сатирата, закачката - в най-висока степен притежава Никола Радев. То е проявено не само във великолепната му книга "Когато Господ ходеше по земята", но и в антологията - в разказите "Борец", "Джина", "Финикийци", "Ковьор с елен", "Герой на жена си", "Лодка за разходка", "Тамян от Бейрут". Със специфичната си дарба Н. Радев умее да намигне, да посочи, да осмее, да окарикатури, ако трябва. Този невероятен талант на Никола Радев да види смешното, комичното, карикатурното, да се самоосмее, без да се щади, и да го разкаже с мяра! Но в същото време голяма е социалната сила на "Мусонни дъждове".
Несъмнено Никола Радев е най-добрият български маринист. Той е първият български маринист, който пише реално за морето. За пръв път в неговото творчество главни герои са обикновените матроси, а не командирите. Биографично той е свързан с морето. Първите му новели са с морска тематика. Като помощник-капитан Никола Радев фактически плава по целия свят. Така че морските сюжети при него са автентични. Това се отнася за творбите му "Маримани", "Море на вторите бащи", "Седем ключа на вода", "Залезът на морските вълци", "Седмото весло".
Като цяло - това е първата тематична антология на българската маринистика, която има своите безспорни художествени постижения. Макар и непълна поради споменатата в началото причина, тя заслужава внимание, дори адмирации.