Дни преди Румъния да поеме ротационното председателство на ЕС, управляващите в Букурещ показаха истинското си лице. Показаха, че духът на уж погребания комунизъм е по-жив от всякога. Всичко дължим на Партията - това се внушаваше на хората по време на комунизма. Това съждение от най-тъмната комунистическа диктатура в Румъния отново е актуално 29 години след краха на комунизма в тази страна. Управляващите тъй наречени социалдемократи (СДП) се държат като абсолютистко господстващо представителство на народа и продължават атаките си срещу ЕС и върховенството на закона. Предателството спрямо СДП е равносилно на предателство към Румъния. С такива и други националпопулистки послания тази партия връща Румъния уверено назад към диктатурата на Чаушеску.
Осъденият за фалшифициране на изборните резултати председател на партията Ливиу Драгня и неговата клика
отново използват изтъркани и недодялани лозунги,
без ни най-малко да ги е грижа за вредите, които нанасят на страната. Броени дни преди Румъния да поеме ротационното председателство на ЕС, уж социаллибералното правителство в Букурещ показва своето истинско антиевропейско и човеконенавистническо лице. Да, популистките и националистически апаратчици от времето на Чаушеску все още са тук. Те искат отново да определят съдбините на страната. Корумпирани или подозирани в корупция политици преследват само една цел: чакат да удари часът "нула", който ще възвести поемането на цялата власт от тях. От две години управляващата коалиция отчаяно се опитва да гласува закон за амнистия и помилване. Подчиняването на правосъдието и разводняването на борбата срещу корупцията се превърнаха в основен приоритет на марионетното правителство на шефа на СДП и кукловод Драгня, коментира "Дойче веле". Целта е той и партийните му другарчета да излязат чисти, отърсвайки се от всички обвинения в корупция и присъди, за да могат отново да заемат ръководни постове.
Гражданското общество и президентът Клаус Йоханис правят опити да им противодействат. Брюксел също скръцна със зъби преди няколко седмици, макар и с огромно закъснение. Критиката обаче беше толкова остра, че отприщи цялата антиевропейска мощ на бившите комунисти: те нямало да се оставят да бъдат "дискриминирани" от Европейската комисия и Европейския парламент, а Румъния не била страна "втора класа", обявиха те. И нито дума за собствените им провали.
За всичко са виновни външните сили
като ЕС, Джордж Сорос, "паралелната" държава и президентът. Ако зависеше от Ливиу Драгня, държавният глава трябвало да бъде разследван за държавна измяна, защото имал дързостта да твърди, че сегашното правителство е неспособно да се справи с ротационното председателство на ЕС. В тази връзка националпопулистите си пожелават Румъния да има един добросърдечен, "румънски" държавен глава, който да обича страната си. С това явно напомняне за германския етнически произход на президента Йоханис клеветническата кампания срещу него достигна своя апогей.
Драгня подклажда ксенофобски настроения, опитвайки се така да отклони вниманието от катастрофалното управление на страната. Той използва език, на който говорят диктаторите. Неслучайно той е сравняван не само в столицата Букурещ с комунистическия лидер Чаушеску - 29 години след свалянето му от власт и екзекуцията му през декември 1989 година. На 1 януари Румъния пое ротационното председателство на ЕС. Това, че председателят на ЕК изрази остро съмнения в способността на една страна членка да председателства ЕС, е не само звучен шамар, а истински ъперкът. Но критиката на Жан-Клод Юнкер към румънското правителство е напълно оправдана, пише в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Това може да се формулира и много по-ясно: сегашното правителство в Букурещ нито е пригодно, нито е достойно да води ЕС в продължение на шест месеца. Въпреки че в това отношение нищо не може да се промени. Това обаче не е присъда срещу Румъния, а срещу двете партии, които сега управляват тази страна. От две години те демонстрират, че най-важният им приоритет е
да предпазват корумпираните политици от влизане в затвора
Те полагат и огромни усилия за демонтажа на правовата държава. При това съдебната реформа, която започна с подготовката за присъединяване към ЕС през 2007 година, беше един от истинските успехи на страната. Един поглед към Румъния показва и лъжите на правителството, че критиките от Брюксел водели до това страната да бъде третирана като членка втора класа. В Румъния се надигна масов протест срещу политиката на това правителство: сред гражданското общество, съдиите и прокурорите, сред парламентарната опозиция и от държавния глава Клаус Йоханис. Само благодарение на неговата силна съпротива доминираното от посткомунистическите мрежи правителство не успява да задуши напълно правосъдието.
През изминалите две години властимащите в Букурещ се опитаха да си прокарат своя дневен ред зад гърба на ЕС, като за разлика от правителствата в Полша и Унгария те избягваха откритата конфронтация с Брюксел. С началото на европейското председателство това вече не е възможно. И в този смисъл това председателство може би е и шанс за Румъния. За ЕС обаче то идва в неподходящ момент. И то не заради характера на това правителство. Дееспособността на Букурещ е под въпрос, защото правителството и президентът се намират в един вид състояние на война. А това засилва и без това непредвидимите рискове, които може да предизвика един некоординиран Брекзит.
На повечето хора вече е ясно, че става дума за едно председателство, което ще бъде съпровождано от клеветнически кампании, много пропаганда и фалшиви новини. Това ще бъде и председателство на една партия, която много иска името й отново да се изписва с главно "п". Само че Драгня подобно на всички автократи забравя едно нещо: че най-добре се смее, който се смее последен.
