Сигурно малцина са обърнали внимание, че само за месеците след нахлуването на Русия в Украйна в България бяха проведени няколко учения, свързани конкретно с отблъскването на морски десанти и със защитата на крайбрежната зона. При това става дума за публично, официално обявени мероприятия. Колко е действителният брой на тези учения - знаят само военните и секретните секции.
Както и да го погледне човек и независимо, че понякога се обяснява и натъртва как подготовките са били планирани още през 2021 г., то съвпаденията с войната, местоположението и тематиката са толкова много, че е повече от очевидно, че в тях няма нищо случайно. Както и че е повече от очевадно кой е единствено възможният враг и че на този профил отговаря само Русия.
И как иначе. Ето да вземем едно от въпросните учения, при които
България, САЩ и Румъния тренираха бой в крайбрежната зона
Според официалната версия специални части за морски операции на трите страни са повишавали "оперативната съвместимост, индивидуалната и колективната подготовка на участващите". Изрично бе посочено и че се отработват "тактики, техники и процедури по планиране и провеждане на бординг операции, десант от вертолет по различни способи, огнева подготовка на къси и пределно къси разстояния, както и специални действия в крайбрежната зона". Обясненията и за останалите подобни учения бяха същите, с добавката, че при тях се тренира отблъскване на морски десант, защита на крайбрежна зона, отразяване на атака.
При всички положения обаче Русия не само даде възможност за разширяване на НАТО чрез войната в Украйна, но на практика
вкара България в Алианса не само наужким, а и на практика,
като я направи истински член.
Защото до този момент членството на страната ни се състоеше основно в протоколни срещи, малко учения в Чешнигирово и Ново село, еър полисинг с испански Eurofighter EF-2000 Typhoon II или нидерландски F-35, спорове колко точно да е бюджетът на военните като процент от БВП, идване от време на време на до 250 американски военни, минаването на някой американски или европейски генерал през страната.
Сега обаче - 18 години след приемането й през 2004 г., България е на път да се превърне в пълноправен член на НАТО, в който ще бъде създадена, подготвена и разгърната истинска бойна батальонна група, в която ще участват сили на поне още 5 страни членки.
Обявената първоначална като изцяло българска бойна група
очаквано се превърна много бързо в многонационална. Само преди няколко седмици тя проведе първото си публично учение с бронирани машини "Страйкър" на американска рота и със съветски МТЛБ (многоцелеви лек верижен бронетранспортьор) на нашия 42-ри механизиран батальон от Сухопътните войски, който участваше в мисии в Афганистан. Това стана на полигона Ново село пред очите на председателя на Военния комитет на НАТО адмирал Робърт Бауер.
Бойната група бе одобрена преди три месеца от НАТО като структура на Алианса на Източния фланг. Тя е една от общо четирите нови, които ще бъдат настанени на този фланг. Така заедно с вече функциониращите 4 бойни групи в балтийските страни и Полша, НАТО ще разполага с общо 8 такива формирования.
Постепенно стана ясно, че т.нар. българска група ще е на практика под ръководството на Италия и в нея ще участват най-много именно италиански военни - поне 700, а вероятно и повече, които постепенно вече се предислоцират към България.
На българска територия вече са и 150 американски военни с бронирани бойни машини "Страйкър",
които бяха преместени от Германия. Великобритания изпрати рота от състава на Кралския ирландски полк на британската армия. Обявено бе, че неговата история датира от 1688 г., а предшестващите го полкове са участвали в битката при Ватерло, битката при Сома и десанта в Нормандия. Гърция се включи в многонационалната бойна група на НАТО в България с противотанков взвод, очаква се по-малки подразделения да изпратят Албания и Черна гора, а Турция да участва в структурата от своя територия.
На практика това е напълно самостоятелно подразделение, което ще разполага с техника, която да й дава възможност много бързо да се разгърне и да изпълнява различни задачи. Наскоро най-висшият български военен - началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, обяви, че групата ще бъде попълвана дори с дронове и средства за противотанкова и въздушна отбрана. Тя ще разполага и със самостоятелно разузнавателно формирование.
Именно бойната група и нейното структуриране
доведоха в България и шефа на Пентагона Лойд Остин,
командира на Сухопътното командване на НАТО ген.-лейт. Роджър Клутиер, шефа на военния комитет на Алианса адмирал Робърт Бауер, командира на Военноморското командване на НАТО вицеадмирал Кийт Блънт. Все фигури, при които показността е далеч по-малко, отколкото военната експертиза и практическите решения и роля.
Още по-ясни станаха нещата, след като американската мисия в НАТО изненадващо обяви, че след 80 години 101-ва въздушнодесантна дивизия, известна като Screaming Eagles (Крещящи орли), се завръща в Европа и че близо 2400 най-елитни войници ще бъдат разположени в Румъния, България, Унгария и Словакия. Според САЩ те идват, "за да защитават източния фланг на НАТО, да успокоят нашите съюзници и да възпират нашите противници".
101-ва въздушнодесантна дивизия е лека пехотна част на армията на Съединените щати, която е
специализирана във въздушно щурмови операции
Може да планира, координира и изпълнява множество операции за въздушно нападение с размер на батальон, за да завземе терен зад вражеската армия.
Седалището на дивизията, която наброява около 20 000 души, е във Форт Кембъл, Кентъки. Носи прозвището „върхът на копието“, дадено й от министъра на отбраната на САЩ Робърт Гейтс по времето на президентите Буш-младши и Барак Обама. Тя е в основата на щатските операции в Ирак и Афганистан, както и в Сирия. Бившият началник щаб ген. Едуард К. Майер я определя като най-мощната и тактически мобилна от дивизиите на американската армия.
Тя става особено известна, като
по време на Втората световна война осъществява десанта в Нормандия
през юни 1944 г. Части на на американската 101-ва въздушнодесантна дивизия на САЩ вече пристигнаха във военната база „Михал Когълничану“, на 30 километра северно от Констанца.
Военни специалисти вече смятат, че ще се стигне до структурирането и предно разполагане на многонационална бригада, много по-голямо формирование. И че това ще стане много бързо, като се има предвид и случилото се, и случващото се в Украйна.
Повече от очевидно САЩ и НАТО се интересуват основно от източната част на България, като се третират най-често базата в Ново село, летището в Безмер, където кацна и Лойд Остин при пристигането си, базата на ВВС в Граф Игнатиево, където ще бъдат дислоцирани в бъдеще българските изтребители F-16.
Пак на изток е и Варна, която все повече се очертава като фаворит за
морски координационен център като част от структурата на силите на Алианса по Източния фланг
Още в края на ноември м.г. стана ясно, че България продължава да настоява той да бъде именно в морската ни столица. Това стана по време на проведената по онова време среща на министрите на отбраната във формат „Букурещка деветка“ (Б-9) в румънската столица. Тогава страната ни обяви, че при "изграждането на новия модел на силите на НАТО следва да бъде отчетено желанието и готовността на България да домакинства регионалния военноморски компонент на Военноморското командване на НАТО (MARCOM) за региона на Черно море".
Повече от ясно е едно - България може да се сдобие до няколко години с 16 чисто нови F-16, с два многофункционални кораба, вероятно и със 150 нови бронирани машини за пехотата, но дотогава, а и след това, единственото й спасение ще е НАТО и т.нар. колективна сигурност. Останалото е дъвка за русофили и русофоби.
