"Какво учите днес?". "За програмиране, блокове и алгоритми", отговарят третокласниците от първо основно училище "Н. Й.Вапцаров" в Берковица. "Искате ли да покажете на нашите гости как влизате в мейла си, използвайки алгоритми?", пита зам.-директорката Емилия Богданова. "Дааа", отговарят децата, нетърпеливи да отворят лаптопите. Часовете по компютърно моделиране са едни от любимите им, както и престоят им в СТЕМ центъра, в който се провеждат. Звънецът бие, те не бързат да излязат. Не искат междучасие, а свобода - да сглобяват лего роботи и да програмират. "Тук децата се чувстват най-добре, като у дома си. Събуват се, сядат и започват работа. Дори могат да пишат по вратите", разказва и директорката Катя Василева. По думите й природният център, в който се провеждат часовете по биология, химия и математика, също е предпочитан от ученциите, защото всички обичат "да видят, да пипнат и да правят експерименти".

На фона на модерната база, която с много усилия директорката е успяла да създаде и оборудва - все по проекти и програми, някак тъжно се набиват на очи малкото деца, които могат да й се радват. В клас са едва 15-16, а общо училището обучава 140 ученици. "Имаме капацитет за 700, но от години не можем да го запълним. В останалите три основни училища в Берковица също има по 160, по 200 деца. Бихме могли да се слеем и да използваме по-ефективно сградата и ресурсите й, а вместо това пилеем обществен ресурс", казва Василева, нагазвайки директно в премълчаваните теми в родното образование. Противно на повечето директори у нас, за които оптимизирането на училищната мрежа е тема табу, Василева смята, че за проблемите трябва да се говори редовно и на висок глас. 

Според нея е доста по-смислено няколко училища да се обединят

и да споделят възможностите си, вместо всеки да се спасява поединично. Защото, по думите й, точно това правят малките училища - оцеляват кой както може. На всички нейни питания за обединение обаче кметовете отговаряли: "Какво ще правим с освободените сгради?!". "3 училища означават трима директори, с по двама заместници, с по един домакин, счетоводител, чистачи, персонал за парната инстаталция и т.н., т.е. все работни места, някои от които ще трябва да се съкратят. Това за градчето е равносилно на катаклизъм. Но всяка реформа иска жертви", казва тя. И понеже никой не е готов да ги даде, разхищенията продължават. "Отопляваме сграда за 700 деца, не може да пуснем парното само в едното крило", дава пример директорката, според която пари в системата има, но те не се използват както трябва, а изтичат, както водата в канализацията.

"Най-големият проблем на малките училища е финансовият, защото не получават допълнителни средства", категорична е г-жа Василева. По думите й другото училище в Берковица с много ромски ученици, в което повечето родители са без образование, е получило 58 хил. лв. за работа с деца от уязвимите групи. Но за училище "Н.Й.Вапцаров" няма такива средства, тъй като има едва 3 уязвими деца и нямат родители без образование. "Това е сериозен проблем, затова смятам, че делегираните бюджети трябва да се заменят с друга форма, отчитаща и особеностите на малките - за училище с под 200 ученици например трябва да има допълнителна субсидия за уравновесяване", смята тя. Иначе управлението на едните, които "се чудят как да изхарчат законно преходните си остатъци", ще продължи да бъде удоволствие, а за останалите - мъка. 

"Бюджетът ни е 800 хил. лв. 90% от него отива за заплати, останалото - за ток и вода. За подобрение на материалната база не можем и да си помислим. Ето сега покривът протече. Вижте и паркета, който се наводни и трябваше да махнем. На пазара няма същия размер. Трябва или по поръчка, което е скъпо, или да купя какъвто има, но да стане грозно", чуди се какво да прави директорката. И си мечтае и у нас битовите въпроси да се уреждат от местната власт, както това става в западните държави. "Тук дори да имаме кофи, преливащи от протекла вода, пак никой не се интересува. Това е - българският директор се грижи за покрива, за мазето и за парното.", казва горчиво тя.

Бюрокрацията също задушава всеки полъх за промяна. "Непрекъснато ни заливат с писма и искания. Онзи ден от РУО ни пратиха заповед за проверка, входирахме я. Проверяват онлайн какво сме записали в системата НЕИСПУО (е-системата на училищното образование, в която се вписват всички данни за ученици, форма на обучение, оценки, отсъствия и т.н. - бел. ред.)". Издава се констативен протокол, той се сканира, подписва и подпечатва. Всичко електронно после се принтира на хартия и се подпечатва", разказва Василева. По думите й НЕИСПУО се е оказала страшно несъвършена система, а преминаването от електронните дневници на "Школо" към е-дневниците на новата система е било усетено от тях, като да слезеш от мерцедес и да се качиш на трабант. "Обмислям догодина пак да се върна на "Школо", но ще ми трябват 2000 лв., което е проблем. Някои свикват с немотията", разсъждава тя.

И административните атаки идват от най-неочаквани посоки.

Скоро в училището предстои проверка по тероризъм от Националната служба по сигурност. От директорката се иска да разработи план за действие в случай, че служителите й бъдат взети за заложници. "Трябва да дам инструкции - как следва да са смирени, да не гледат в очите терористите и т.н. Какво разбирам аз от тероризъм?!", пита тя. По същия начин недоволства и от искането на РЗИ-Монтана, която очаква справка за учениците от 1 до 4 клас без имунизации. "Защо директорът трябва да подава информация, с която разполагат личните лекари?! Не мога да задължа медицинското лице, защото то е подчинено на кмета, освен това ходи в две училища. Трябва аз един по един да прегледам картоните на всяко дете. Това е толкова специфична информация, винаги мога да сбъркам коя ваксина каква е. Това ли е работата ми?!", пита директорката. По думите й директорите у нас уж имат най-много права, но са проверявани от най-много институции.

Политическото назначение на директорите е друга болна тема за системата, за която Василева не се притеснява да говори. Според нея новата наредба, по която ще се избират, е всъщност старата. "Представителите на МОН в комисиите по избор на директори само ще се сменят с такива от РУО. А РУО-тата са излишните структури на областно ниво и много, много необходими в местната власт, в общините. Каква методическа помощ могат да ми окажат хора, някои от които от години не са стъпвали в класна стая? Задължително е експертите да бъдат обучени за новите методи на преподаване, например от "Заедно в час", предлага тя. Василева стига и по-далеч - според нея никак няма да е зле, ако се въведе правило директори да могат да стават само 30-40-годишни лица, а пенсионираните й колеги да не могат да се връщат в школата на ръководни позиции. "50+ годишните са деформирани, с изкривени представи за образованието. Системата се нуждае от млади хора", казва тя.

Но не и от такива, идващи в професията заради битуващата все още представа, че това е сладка държавна служба. За пример Василева дава многото хора, идващи като учители от местната админстрация - предимно заради заплатите, а не по призвание. 

Защо някои учители преподават като от миналия век и некачествено?

"Как ще преподават качествено, като нямат интелект. Някои от тях нямат дори елементарни хигиенни навици, отидете да видите какво е по селата", гласи отговорът на директорката, звучащ като жестока присъда. По думите й и в София подборът не е по-добър. "Нормално ли е учителят по испански, който е на 70 г., да заспи в час. Или учениците да поправят грешките на учителя по английски език? Образованието ни ще се оправи тогава, когато за учители в университетите биват приемани само отличниците. Когато за едно учителско място се борят 150 човека, както във Финландия", казва тя, убедена, че за решаването на този проблем трябва да се погрижи държавата.

"Кандидатствали сме по всички възможни мерки и програми, по Еразъм+ сме ходили на обмен. Виждали сме как се обучават и работят хората по света. Сега работим по програмата "Училища за пример" на "Заедно в час". Трудна е работата, но има ценни обучения на учители - карат ги да мислят по друг начин, по друг начин да мерят качеството", казва Василева, добавяйки, че изпитите у нас не са реален показател за нивото на училищата. "Истината е, че на НВО в 4 клас масово се подсказва. Предлагала съм на съседни училища да си сменим квесторите, но никой не иска. Всички предпочитат квестори на 4-класниците да са техни учители, за да не се изложат. В село Василовци например учениците т.г. се оказаха на първо място по успех. Аз обаче не позволявам да се преписва. Искам да видя реалното си ниво", казва тя, добавяйки, че само в България системата позволява да завършиш 12 клас, без дори да можеш да четеш и пишеш. Справка - последните избори, на които членове на секционни комисии не са могли да попълнят нужните документи. Според нея невъзможността да се повтаря до 4 клас е изиграла пагубно влияние върху системата - просто защото това по негласни пътища се е пренесло и в по-горните етапи, където също по правило "не се повтаря".

А реалната картина така или иначе лъсва още в 7 клас, когато учениците държат изпита в други училища с чужди квестори. "На НВО-то в 7 клас сме в първата група с природо-математическата гимназия, която работи с подбрани ученици. Така че се вижда, че работим добре", споделя Василева. А най-голямото признание дошло от родител, който й казал: "Ние не сме за вашето училище, ние сме прости хора, искаме училище, което ни подхожда". Неслучайно Василева, която шеговито казва, че предлагат "симфоничен орекстър на чалга хора", разчита на естествения подбор - в училището попадат деца на родители, които споделят същите принципи като тях. Които не искат "просто едно спокойно детство за децата си", а се вълнуват какво научават те. И които вярват, че доверие може да изгради само този учител, който обича деца. А не такива, които са й споделяли тайничко:

"Аз мразя децата".

"Не става, ако учителят не преподава атрактивно. Преди преподавах задълбочено, но имаше кой да ме слуша. Сега в интернет има всякаква информация. Затова казвам на учениците ми само най-главното и посочвам откъде могат да научат нещо допълнително, поставяйки им дадена задача. Сега е много по-важно те да се научат как да учат, как да ползват информацията, отколкото да разказват урока от учебника", споделя Василева. По думите й учениците й много обичат и т.нар. "обърната" класна стая, в която влизат в ролята на учители, харесват още проектите, експериментите и работата с микроскоп. "По един проект учениците трябваше да донесат застояла вода и да изследват съставките й. Сега редовно носят такава вода, сами се интересуват какво има в нея. Превръщат се в изследователи", казва тя. Често в училището се работи на блокове от по два часа, защото така процесът е по-ефективен. Директорката много иска да остави и смесената форма на целодневно обучение, при която занималнята не следва учебните часове следобед, а учениците пишат домашните си веднага след като премине даден учебен час. За нея обаче трябват минимум 20 деца в клас, а и родителите засега не виждали ползите й.

Всяка година училището поставя и един глобален въпрос на учениците си, по който всеки клас да работи според своите знания и възможности. Предните години са работили по теми като оцеляване, енергия, трансформация. Т.г. ще разсъждават върху здравословното хранене и може ли то да е и вкусно. Темата е особено присърце за директорката, която все повече се тревожи за хранителните навици на учениците си. Затова затворила павилиона, който заварила, и наблегнала на здравословната храна, която се приготвя на място в столовата в училище вместо да вземат готова в пластмасови кутии. "Готвим по рецептурник, който обаче не е променян от години. Децата не знаят какво е ашуре, жито, печена тиква. Затова и спряхме да ги готвим", казва тя. 

За изграждане на здравословни навици училището разчита на собствената си ученическа кухня, която разполага с различни уреди и в която учениците се учат да готвят - в часа по технологии и предприемачество. Както и на зеленчуковата градина, в която отглеждат чушки, тиквички и магданоз. В школото има и кът за миене не зъби. "В час по биология им даваме хапчета, които имат свойството да оцветяват плаката. Те си мислят, че дъвчат просто едни бонбони, но веднага си проличава кой как си е измил зъбите", разказва Василева. 

Първо основно училище има специално отношение и към децата със специални потребности, които другите училище не приемали, защото "нямат място". За тях - общо 15 на брой - се грижат логопед, педагогически съветник и ресурсен учител. 7 от децата са на индивидуална форма и се обучават в ресурсния кабинет. Останалите са на комбинирана форма и вземат допълнителни часове по български и по математика отделно. За тях в коридора е поставена палатка, където в междучасията могат да си починат за малко от шума и светлината.

"Имаме си библиотека, но единици четат. Имаме 2 пауна и 2 гълъба. В природния център имахме също змия, риби и гущери, но не можахме да ги спасим. Сега имаме папагали", показва още директорката. И още - в училището има кошчета за разделно събиране на отпадъци, тоалетните не само разполагат със сапун, ами са и "като в моловете" - с музика. "И пиано имаме, но няма кой да свири на него. Много неща имаме, деца няма", заключава Василева.

ЧЕРНИ ВРАНИ

Преди години училището изгражда свой СТЕМ център - 50 хил. лв. получава по национална програма на МОН, други 15 хил. лв. събира от дарения, защото парите не стигнали. Сега кандидатстват по Плана за възстановяване, по който всяко школо у нас ще получи средства за изграждане на СТЕМ кабинет. В случая, центърът им ще бъде надграден с индивидуални работни места за учениците, но за съжаление училището ще може да получи само 70% от сумата, която се полага за училища от този калибър - т.е. само 100 хил. лв. вместо 150 хил. лв. Излиза, че по-напредничавите и иновативни училища биват санкционирани и че е било по-добре да не се мъчим да правим такъв център по-рано", казва иронично Василева. Тя е много учудена и че оценката на концепцията й е доста формална - "на еди кой си ред не сте посочили еди какво си". "Никой не е дошъл да види и да се поинтересува къде какво ще вложа, както например дойдоха от "Америка за България", които ни подкрепиха за изграждане на природния център", казва тя. Директорката, без грам изненада, открила и че масово училищата, които нямат нужния капацитет, вече са накацани от едни "черни гарвани" - фирми, които на драго сърце подготвят СТЕМ концепциите на училищата срещу тлъсти комисионни. "Те и плочките ще им боядисат за 12 хил. лв., въпреки че това може да струва само 2 хил. лв.", казва още тя, съмнявайки се в крайния резултат от мащабната инвестиция, която ще разпределя на всекиго по нещо, елиминирайки конкурсното начало.