Руската икономика сериозно страда от наложените до момента от Европейския съюз 10 пакета санкции след военното нахлуване в Украйна. Те постигат целта си да се отслаби способността на Русия да финансира войната, като ограничават значително политическите и икономически възможности на Москва, причиняват финансово напрежение, отрязват страната от ключови пазари, увеличат разходите за търговия и значително влошават индустриалния и технологичен капацитет на страната.

Нещо повече - ефектът от тези санкции ще се натрупва с течение на времето и ще има дългосрочно въздействие върху финансовото състояние на Русия, пазарите й, чуждестранните инвестиции и индустриалната и технологичната й база.

Тези констатации описва Европейската комисия в доклад, в който е направена оценка на въздействието, цитиран от Bloomberg.

Според доклада вследствие на санкциите Москва е загубила 91 милиарда евро заради преустановения износ към ЕС, докато спреният европейски внос в Русия се оценява на 48 милиарда евро.

Стокообменът ЕС-Русия се е сринал с повече от 50% в сравнение с 2021 г. Това значително е свило технологично зависимите преработвателни индустрии на страната като средно- и високо-технологичните производства са регистрирали 13% загуба през 2022 г. При вноса от ЕС на стоки с двойна употреба и модерни технологии спадът е още по-рязък - със 78% в сравнение с предните две години преди военната инвазия в Украйна.

Всъщност ЕС започва да налага санкции срещу Москва още след анексирането на Крим през 2014 г. Техният обхват рязко се засили след избухването на войната през февруари миналата година и към момента под ограничения са почти 1500 души и 250 организации. Замразените им активи се оценяват на около 20 милиарда евро.

Освен това 300 млрд. евро от резервите на Руската централна банка бяха блокирани в ЕС, други държави от Г-7 и Австралия. Две трети от тази сума е блокирана в трезори в Евросъюза. 

Световната банка, Международния валутен фонд (МВФ) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също излязоха с анализи за лошата 2022 г. за руската икономика. Според наблюденията на тези организации брутният вътрешен продукт на Русия се е свил с 2,1%. Очакванията са през тази година руската икономика да продължи да се свива, като прогнозите на ОИСР са за спад на БВП от  2.5%.

Докладът на ЕС изчислява, че близо 1/3 от федералния бюджет на Русия ще бъде изразходван за отбрана и вътрешна сигурност тази година, което също ще се отрази негативно на икономиката и финансите на страната.

Руското производство на стомана е намаляло със 7% миналата година в сравнение с 2021 г. и се очаква допълнителен спад от 10% тази година.

Приходите от изкопаеми горива също драстично падат. Докато през първата половина на 2022 г. Русия се възползваше от скока на цените на енергийните суровини на световните пазари, след санкциите на ЕС срещу вноса на руски петрол, влезли в сила през декември 2022 г., приходите падат с по 30% месечно през тази година.

При растящи разходи заради войната и намалели постъпления от продажби на петрол и газ дефицитът на Русия достигна 3,42 трилиона рубли (45,4 милиарда долара) за първите четири месеца на годината, при планирани  2,9 трилиона рубли за цялата година. Разходите са скочили с 26%, докато приходите намаляли с 22% за периода януари-април 2023 г.

ЗАОБИКАЛЯНЕ НА САНКЦИИТЕ

Все пак Москва е успяла да се запаси с някои материали, както и да си осигурява някои забранени стоки и заместващи технологии от трети страни, предимно Китай, Казахстан, Турция и Обединените арабски емирства.

В доклада ЕК отбелязва, че Китай е осъществил износ за Русия в рекордни обеми за някои стоки. Китай обаче трудно може да запълни празнините за ключови артикули, 60% от които Москва е доставяла от ЕС, Великобритания, САЩ и Япония. Ето защо усилията на ЕС са насочени към налагане на ограничения и потискане на способността на Русия да заобикаля санкциите през трети страни, се посочва в доклада. Икономистите подчертават, че прекъсването на връзките с останалата част от света означава, че неефективните местни фирми завладяват вътрешния пазар и по този начин забавят производителността.

Ограниченията, въведени от ЕС и Г-7 върху енергийния сектор на Русия, в това число таван на цените на петрола, има двоен ефект. Москва успява да пренасочи част от продажбите си към страни като Китай, Индия и Турция, но те налагат значителни отстъпки от около 30 долара спрямо цена Брент, което от своя страна намалява приходите от износ.

От друга страна забраната за внос на технологии за преработка на нефт и за втечняване на газ прави невъзможни модернизациите на руските рафинерии и те трудно може да постигнат необходимите експортни стандарти.

В доклада се посочва, че повечето страни-членки на ЕС успяха да преустановят вноса си на руски петрол и намериха нови източници. Само няколко държави - Унгария, Словакия и Чехия, продължават да зависят от суровия петрол на Москва. България, която си издейства дерогация до края на 2024 г., не е спомената в доклада.

ЕФЕКТЪТ ЗА ЕС

Войната наруши веригите за доставки и причини известен недостиг на суровини. Европейските компании трябваше да намерят нови маршрути на по-високи цени, се признава в оценката. 

Покачването на цените на суровините и на енергията се е отразило по-сериозно в ЕС, отколкото в САЩ и Япония, и това намали конкурентоспособността на съюза. Няколко държави членки дори навлязоха в рецесия от началото на 2022 г.

В тази връзка Еврокомисията е одобрила повече от 250 национални мерки за смекчаване на икономическото въздействие на войната на обща стойност около 730 милиарда евро.

В същото време се отчита, че въздействието върху страните от ЕС е ограничено, макар в някои области да е „осезаемо“ най-вече заради контрамерките, предприети от страна на Русия, а също и заради силното нарастване на цените на енергоносители и суровини като следствие от войната.

Според доклада европейската промишленост е докладвала за няколко „тежки“ прекъсвания на веригата за доставки при някои стоки като например редки газове - неон и ксенон, които се използват за производството на чипове.

Друг негативен ефект върху ЕС е силно намалелият железопътен товарен превоз между ЕС и Китай, преминаващ транзитно през Русия. Забраната за внос на продукти от дървесина, както и руските контрамерки, са допринесли за повишаване на цените и проблеми с доставките, особено за шперплат и дъбова дървесина.

Ограниченията върху вноса на руската стомана обаче не са причинили значителни проблеми с доставките, тъй като стоките са заменени с внос от други страни. Изключение е вносът на желязна руда от Русия, който е намалял с 85%.

Вносът на най-критичните суровини не попада под ударите на санкциите - алуминий, никел, паладий, титан – и така са избегнати прекъсвания на доставки. 

Ограничителните мерки не са насочени срещу руското общество, подчертава Европейската комисия. Тяхната цел да се отслаби способността на Русия да финансира войната, затова и са насочени по-специално към политическия, военния и икономическия елит, отговорен за нашествието в Украйна.

Ето защо сектори като хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, здравеопазването и фармацевтиката са изключени от наложените санкции. Те не блокират износа на храни и селскостопански продукти, както и калиево-карбонатни торове и обхващат само двустранната търговия между ЕС и Русия, а не международната търговия.

Въпреки че европейското въздушно пространство е затворено за руски въздухоплавателни средства държавите – членки на ЕС, могат да разрешават прелитането на руски въздухоплавателни средства през въздушното им пространство, ако това е необходимо за хуманитарни цели. Наред с това държавите от ЕС, имат право да предоставят на плавателни съдове, плаващи под руско знаме, достъп до пристанищата на ЕС, както и да предоставят на руските автомобилни превозвачи достъп до ЕС с цел внос или превоз на селскостопански продукти, включително торове и пшеница, които не подлежат на ограничения.