- Радой Ралин казва „Светът е оцелял, защото се е смял“. Как оцеля Музеят на хумора и сатирата в Габрово през месеците, когато беше затворен, и как оцелява сега, когато коронавирусът все още е тук?

- Ние не оцеляваме, а се развиваме, дори в тежки ситуации. Експанзивната нагласа е заложена в институцията от създаването ѝ. Първо, пандемията роди много мемета и шеги, които ние събирахме и показвахме във фейсбук групата на Музея - членовете ѝ се удвоиха, докато си седяхме вкъщи. Второ, заложихме на това да планираме и придвижим две стратегически дългосрочни инвестиции – нова огледална зала и нов музеен магазин, които отвориха врати миналата седмица.

Сега Музеят напълно се е върнал към обичайната за сезона посещаемост – първо, той е огромен и е лесно да се спазва дистанция, и второ, стриктно спазваме носенето на маски. Имаме термометър на входа, дезинфектанти на всеки етаж. Хората имат особено много нужда от забавление и смях във време на криза. Беше много мъчително, когато Музеят работеше без посетители. Ние работим за художниците и за публиката и се чувствахме ужасно самотно и безсмислено.

- Повечето галерии и музеи в София сe оплакват от провалени изложби, пропаднали проекти, пропуснати възможности… Вие от какво ще се оплачете? 

- Няколко планирани изложби се отложиха и бюджетът ни пострада. Сега наваксваме, но ситуацията е като в старата габровска шега:  едно габровче седи на улицата и реве, че си загубило левчето. Случаен минувач решил да го успокои – „Момче, ето ти едно левче”, детето прибрало паричката и ревнало още по-силно. „А сега защо плачеш?” – попитал господинът. „Ако не си бях загубил левчето, сега щях да имам две.”

- За последните почти 30 години Музеят има 27 откупки за 10 хиляди лева или малко повече, което изглежда твърде малко дори и за хора, които режат опашките на котките и играят хоро по терлици. Има ли Домът проблеми с финансирането?

- Откупките ни действително са неприемливо малко. Тази година разчитаме да наваксаме, тъй като Министерството на културата за пръв път ще обяви конкурсна сесия, с която да подкрепи откупуването на произведения за фондовете на музеите и галериите. Това е много важна и похвална стъпка от тяхна страна.

Музеят на хумора е огромен, средствата, които получаваме за издръжка на сградата – най-вече за електричество, са крайно недостатъчни и ние доплащаме от собствените си приходи. Направихме доста подобрения в осветлението, но има още много да се инвестира в климатизация. Трудно е да кажем кое е приоритет – дали да осигурим качествено и здравословно осветление за посетителите и необходимата температура и влажност за произведенията, които вече имаме в хранилищата и по залите, или да закупуваме нови. Досега сме избирали да се погрижим първо за културните ценности, които ни е вменено от закона да опазваме.

- Вярвате ли, че свободата на изразяване, на присмех и сатира е едно от най-ценните завоевания на европейската култура? Или има пародии, сатира и хумор, които нямат място в Музея на хумора и сатирата?

- Опитваме се да вървим по ръба на политическата коректност. Вярвам, че сатирата трябва да е много смела. Понякога да прекрачва добрия вкус – колко авангардни, революционни стъпки в човешката история нямаше да се случат, ако винаги сме се съобразявали с добрия вкус? Но никога, наистина никога, не бихме си позволили да покажем нещо, което уронва човешкото достойнство.

- Проявява ли българската публика интерес и разбиране към съвременното изкуство? Масовите коментари за „опаковчика, който не обича родината си“ под всяка публикация за Кристо, както и реакциите на участието ни във Венецианското биенале действат потискащо. Вие обаче организирате и изложби на съвременно изкуство. Последната беше на Кристо, всъщност те бяха две...

- Съвременното изкуство в България години наред беше държано затворено в художническите среди и далеч от широката публика. Никога и за нищо не бих обвинила публиката – тя е такава, каквато ние сме си я създали. Ние сме популярен музей и заедно с много смешните неща показваме и съвременно изкуство, в което има хумор – е, не ха-ха хумор, но такъв с ирония, на който може да не се разсмееш, но ще се усмихнеш, пък било то и със смесени чувства. Заради широката ни публика считам, че сме институцията, която прави най-много в страната за популяризиране на съвременното изкуство. Стараем се да го представяме по достъпен и приобщаващ публиката начин и категорично мога да кажа, че то се харесва.

Много от онези, които заклеймяваха Кристо, си смениха позицията или поне значително се разколебаха, след като се запознаха както с проектите, така и с габровския етап от биографията му чрез нашите две изложби. Музеят не бива да е пропагандна машина, ние не искаме да даваме наглед на хората, а да им помогнем да формират мнение. Не сме правили изложбите за Кристо и Жан-Клод, за да ги заобичат хората, а за да разберат повече за живота и изкуството им.

- Има ли хуморът по-специална роля в съвременното изкуство, отколкото например в социалистическия реализъм?

- Социалистическият реализъм е лишен от чувство за хумор – няма как една патетична претенция за реализъм, чиято задача е не действително да представя реалността, а да я слави, да прояви ирония. Бих казала, че нашата институция заради спецификата си дори по време на соца е показвала съвременно изкуство в рамките на Габровското биенале, което е събирало творци и от Изток, и от Запад.

Съвременното изкуство е критично към съвременното общество и въпреки че арт сцената съвсем не е лишена от конюнктура, все пак бих казала, че изкуството е много демократично. То е единствената свободна сфера в нашия свят. А хуморът и конкретно иронията са едно от най-силните му оръжия.

- Миналата година на Арт Базел Маями Маурицио Кателан представи банан, залепен с тиксо на стената, за 120 000 долара. Продадоха се и трите екземпляра от произведението, наречено „Комикът“. Бихте ли го купили за музея, ако струваше по-малко и можете ли да го коментирате накратко?

- Бих го купила за Музея за точно толкова, колкото струва – в Габрово може да сме пестеливи, но знаем за какво да си даваме парите.

- Музеят е съорганизатор на проекта "Нонумент". Пърформансът бе изпълнен отново на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа), а миналата година имахте и изложба, посветена на такива паметници — загубили или променили символната си стойност заради промени в идеологията. Предвид пърформансите, в които периодично участва паметникът на съветската армия в София, не е ли и той вече един нонумент?

- Домът паметник на БКП беше първият нонумент от серия, която планираме да е трилогия. Следете ни, за да разберете как ще продължим.

- Случва ли се често в изложбените зали на Дома посетителите да се смеят на глас? А смеят ли се, докато работят, служителите, или кипи сериозен труд?

- Да, при нас хората се смеят, а някои от експонатите са интерактивни и се пипат. С колегите също доста се забавляваме, макар че тази година работихме адски много, за да изпълним новата огледална зала и музейния магазин. Май повечето от нас така и не видяха морето. В последните дни преди откриването, когато освен тези два нови обекта в Музея наредихме и самостоятелната изложба “Антигерой” на художника Кокимото, смехът беше леко невротичен, но дори такъв смях има принос към оцеляването. Е, оцеляхме, открихме и сега сме много доволни. За съжаление изостанахме с други проекти и пак не се очертава почивка за екипа.

- Как се движи въпросът с Центъра за съвременно изкуство на името на Кристо, не трябваше ли вече да бъде обявен конкурс - 2023 г. не е никак далеч? Ще се лиши ли Габрово от колекцията "50 постера" и от Център за съвременно изкуство?

- Аз вярвам в този проект и правя всичко онова, което е по силите ми. Кметът на града беше, струва ми се, единственият български политик, който посети Плаващите кейове. Тя отлично разбира значимостта на тази инициатива за града. Но макар да е от местен туристически интерес, този център е проект от национално значение. Важна е ролята на Министерството на културата, но и на тези на туризма, финансите, регионалното развитие. Без воля на национално ниво не мисля, че Център за съвременно изкуство на името на Кристо и Жан-Клод би бил постижим.

- Какво място имат „Новите технологии и новите медии“ (по които сте специалист) в Музея и въобще в хумора и сатирата?

- Централно. За нас е важно да присъстваме активно в интернет и социалните медии, както и да отразяваме тяхното влияние върху хумора в изложбите си. Интернет безусловно променя хумора.

- Могат ли да се правят планове за бъдещето на Дома в тези вирусни времена?

- Винаги трябва да има планове за бъдещето. Коронавирусът ни напомни, че освен план А трябва да имаш Б, В и така до Я. Голямата задача пред Музея е реновиране на съществуващата сграда и добавяне на ново крило, пренаправяне на съществуващите постоянни изложби и създаване на нови, създаване на кафетерия с изглед към реката. Една по-малка задача, но затова пък спешна, е чисто нов сайт.

- Как в Музея на хумора се решава общият за всички музеи в България въпрос за дигитализацията на фондовете? 

- Похвалих Министерството на културата, задето ще отпусне пари за откупки. Сега обаче ще ги критикувам за това, че третират каталожните софтуери като дълготраен нематериален актив и ги изключват от програмите си за финансиране. Със или без тяхна подкрепа ние ще се снабдим с такъв софтуер, но много от музеите няма да тръгнат сами в тази посока. Категоричното ми мнение е, че не е нужно министерството да избере и внедри такъв софтуер за всички музеи в страната – никъде по света не се прави така и всеки музей сам си избира с каква система да работи. Министерството отпуска средства за финансиране на проекти в музеите, недостатъчно, но растат с всяка година. Просто трябва някой в правен отдел да премахне една досадна бюрократична спънка.

- Повечето музеи в България не обичат да говорят в числа. Можете ли да кажете колко посетители имате средно годишно, откакто сте директор, и каква е тенденцията?

- Миналата година приключихме с над 42 хиляди посетители. Растат всяка година. Да кажем, че средно са около 39-40 хиляди за годините на мандата ни. Тази година, за съжаление, ще нарушим добрата тенденция – бяхме затворени за посетители два месеца и загубихме много от липсата на ученически туризъм.

- Накрая да се върнем пак към крилатата мисъл на Радой Ралин - на какво се смее най-често Маргарита Доровска, за да оцелява в Габрово, в България и въобще?

- На хора, които се вземат много насериозно.