Шпионажът е сред най-древните професии. Изкуството да събираш поверителна информация за своя приятел и неприятел се практикува и днес с пълна сила, въпреки че актът на шпионаж се наказва сурово. В българския Наказателен кодекс е отделена цяла глава за престъпления срещу републиката, които включват също предателството и диверсията. През последните 30 г. обаче у нас все още няма осъден българин за шпионство за разлика от други държави. Вместо това станахме свидетели на шумни дела, които са далеч от своя край, но послужиха за пиар на главния прокурор Иван Гешев.
Русофилският шеф Николай Малинов
още не е чул присъда на първа инстанция, въпреки че обвинението за шпионаж в полза на чужда държава му беше повдигнато през 2019 г. Съдебната фаза започна чак през 2021 г., като делото веднъж беше върнато от Специализирания наказателен съд заради неспазване на срокове. Преди това лично Иван Гешев, който по онова време вече беше в кампания за избирането му за главен прокурор след Сотир Цацаров, хвалеше прокуратурата за събраните доказателства за конспиративната дейност на ръководителя на движение "Русофили".
Според разследването Малинов е комуникирал с две организации, базирани в Русия, от които получавал задачи срещу заплащане в няколко направления. Трябвало да се създаде проруска партия, която да преориентира България на Изток, тв канал и сайтове, които да обслужват тези цели, както и неправителствена организация и аналитичен център. Целият план бил описан в тайнствена "докладна записка" на руски език. Така и не стана ясно дали Малинов е предавал класифицирана информация, без което трудно би издържало едно обвинение за шпионство.
За сметка на това делото срещу шефа на "Русофили" вече хвърли петно върху съдебната ни система. Не е случайно, че първият българин, санкциониран от САЩ за корупция, стана съдията от спецсъда Андон Миталов, който позволи на Малинов да отиде в Москва за получаване на орден "Дружба" от президента Владимир Путин. "В качеството си на длъжностно лице Миталов е участвал в корупционни действия, които подкопават върховенството на закона и сериозно компрометират независимостта на демократичните институции в България", гласеше изявлението на бившия държавен секретар на САЩ Майкъл Помпео.
Въпреки че Висшият съдебен съвет опита да вземе отношение по казуса със съдия Миталов, санкционираният магистрат нито беше разследван от прокуратурата, нито пък беше наказан от съдебните кадровици. "Защо да е започнало разследване? Защо обръщате този въпрос към прокуратурата?", изненада се преди време говорителят на главния прокурор Сийка Милева на въпрос от "Сега" дали държавното обвинение ще провери обявения за корумпиран съдия.
"Петорката от Кеймбридж"
Или побългареният вариант на легендарния случай на петима британски студенти, вербувани от СССР през 30-те години на XX век, също беше използван да издигне Гешев за борец срещу руските шпиони. Става дума за огласеното от главния прокурор дело през март 2021 г. срещу шест души, които са привлечени към наказателна отговорност за шпионаж в полза на Русия. Тогава държавното обвинение разпространи видеокадри и аудиозаписи от срещи между заподозрените, а главният прокурор обяви, че разкритата афера е без аналог от Втората световна война насам.
"Участниците в групата са се възползвали от служебното си положение, за да събират класифицирана, служебна и друга съществена информация, представляваща интерес за чуждото разузнаване. Същите срещу заплащане предавали информацията на ръководителя на групата, която била предоставяна от него и съпругата му на служител в посолството на чуждата държава в гр. София", твърди военната прокуратура.
Според обвинението 74-годишен бивш шеф в българското военно разузнаване, изкарал преди 1989 г. школа в руското ГРУ, е сформирал и ръководил 6-членна шпионска група. Затова и прокуратурата му дава кодовото Резидент. В групата са още съпругата на Резидента, бивш негов подчинен и настоящ шеф на секретното деловодство на българския парламент, зам.-директор на бюджетната дирекция на Министерството на отбраната, както и двама действащи служители на служба "Военно разузнаване".
Въпреки че членовете на предполагаемата шпионска група бяха предадени на съд още през ноември, делото беше прекратено няколко месеца по-късно, през март, след като Софийският военен съд прие, че прокуратурата е допуснала процесуални нарушения в досъдебното производство, които са застрашили правотото на защита на обвиняемите. Това впоследствие беше потвъдено и от Военно-апелативния съд, който също прекрати съдебното производство по "невижданата" шпионска афера.
Засега без отговор остават неудобните въпроси по случая, като откога е действала групата за шпионаж и защо шпионските дела започват шумно и завършват безславно? Междувременно стана ясно, че единият от обвиняемите - зам.-шефът на дирекицията за бюджета и разходите на армията в Министерството на отбраната полк. Петър Петров, дори е бил награден от бившия министър Красимир Каракачанов с орден "За военна доблест" 3-та степен на церемония във Военния клуб. По всичко личи, че спряганите за руски шпиони работят необезпокоявани от години в българските институции.
"Това е игра за наивници, пушилка. Този, който го заловиха, е известен като Вальо Шпионина, всички го знаят като такъв. И много изследователи и анализатори са писали за неговата дейност. В този момент Гешев прави циркове и за всички е ясно". Така бившият военен министър Бойко Ноев коментира ареста на българския генерал от резерва Валентин Цанков. През март той беше обвинен, че е разкривал държавни тайни на Русия от 2016 г. Прави впечатление обаче, че колкото и прокуратурата да помпа мускули срещу чуждата агентура,
руското влияние не намалява
От началото на войната в Украйна са осезаеми опитите на Руската федерация да се меси в българската политика. За разлика от други европейски държави, където вече има осъдени за шпионаж в полза на Русия, тук агентите ѝ за влияние дори не правят опит да се крият. Те не са преследвани от закона, въпреки че има основание да бъдат най-малкото разследвани. Пример за това е вандалският акт от страна на членове на пропутинската партия "Възраждане", които с вишка снеха украинското знаме от фасадата на Столична община пред погледите на полицаи. След това пък лидерът на партията Костадин Костадинов обеща пред журналисти в парламента, че ще направи така, че заедно със своите привърженици да блокират работата на военните заводи в България, след като се взе решение там да се ремонтира украинска военна техника. ДАНС така и не отговори на въпросите на "Сега" дали Костадинов ще бъде привикан за разпит във връзка със заплахите към военнопромишления комплекс, който е част от националната сигурност на страната.
Единствено депутатката от "Възраждане" Елена Гунчева стана обект на прокурорска проверка след скандален статус, в който се надява Русия да улучи Министерския съвет с "високоточни оръжия" и предлага да се пратят на руснаците координатите на американския посланик Херо Мустафа у нас. Наказателният кодекс гласи: "Който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против Републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години". Въпрос на справедливост е Елена Гунчева да отговаря за думите си на съдебната скамейка. Дали ще се случи, зависи от прокуратурата, която иначе така обича да се хвали със заловени "руски шпиони".
