За пореден път бюджетът на държава става заложник на политическия хаос. През есента на 2022-ра служебният кабинет обяви, че няма да внесе бюджет за 2023 г. и ще остави това на новото управление. Тогава този ход бе разтълкуван като натиск от президента Румен Радев да бъде съставено редовно правителство въпреки невъзможната ситуация в парламента. Президентският опит не успя и малко преди да се разпусне, 48-ият парламент гласува удължаване на действието на стария бюджет.

Сега шансовете да се състави правителство са не по-малко съмнителни. За коалирането на двете най-големи политически формации ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" почти няма надежда, въпреки споразумението между тях за законодателна програма и за председател на парламента. Изгледите за други управленски конфигурации също са доста мъгляви.

Така съдбата на основния финансов закон на държавата продължава да е неясна. Напълно реална изглежда възможността да останем без редовен бюджет до есента.

Служебният кабинет още повече усложни ситуацията с решението си да внесе в парламента бюджет с невиждан от Жан-Виденово време огромен дефицит, въпреки заявката, че ще предложи доста по-консервативен вариант. Правителството на Гълъб Донев в последния момент реши да изготви сметките на държавата на базата на действащото законодателство, без да се предприемат никакви данъчни промени и орязване на разходи. Заложеният дефицит е 6.4% от БВП или 12 млрд. лв. дупка в хазната. Така горещият картоф бе подхвърлен в ръцете на депутатите и те трябва да решат как да се вържат финансите - данъци ли ще вдигат, разходи ли ще режат, или ще теглят нов дълг.

Какви са вариантите?

Още в първите дни след изборите лидерът на първата политическа сила ГЕРБ-СДС Бойко Борисов обяви:"Без редовно правителство няма да има и бюджет". И неколкократно призова за обща коалиция вторите по сила ПП-ДБ, защото те също трябвало да споделят отговорността за тежкото финансово състояние на страната, за което носели вина. 

Но тъй като подобен сценарий е все по-малко вероятен, а служебният кабинет изненада политическите сили с разюздан проектобюджет, Борисов бързо смени плочата. Притеснен, че ако ГЕРБ получи властта, ще се окаже пред продънени финанси, той заговори за "голямо мнозинство" в парламента, което да вземе "непопулярни решения". Вече се търсят "смели и храбри партии", които да застанат зад бюджета и реформите и "да извадят държавата от калта".

Нещо повече, Борисов поиска още преди разговорите за съставяне на правителство лидерите на партиите в парламента да обявят какво да се прави с бюджета на държавата. Това е напълно противоположно на приказките, че ако няма правителство, приемането на бюджет е недопустимо, "защото популизмът ще вземе връх". Освен това не е ясно при тази ситуация, ако се стигне до разглеждане и до преправяне на проекта на служебния кабинет, кой ще носи отговорност за публичните финанси.

Засега само двете най-големи политически формация ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, плюс ДПС са се обявили за свиване на бюджетния дефицит до 3%. Как обаче ще стане това затягане на коланите, не е ясно, защото всички се противопоставиха на повишение на данъците, не се отказват и от някои увеличения на заплати и социални плащания. А само с рязане на капиталови разходи едва ли може и е добре да се свие недостигът в хазната.

Ако не се постигне разбирателство и не се формира парламентарно мнозинство, което да гласува бюджет - напълно нов или на базата на проекта на служебния кабинет, има трети вариант пред 49-то Народно събрание. То може да удължи удължителния закон за бюджета, чийто срок изтича през юни. Така ще караме с миналогодишните разчети до следващи избори евентуално наесен. Колко дълго обаче държавата може да бъде управлявана в подобна безтегловност?

Законодателството е предвидило този проблем - всеки месец може да се харчат до 1/12 част от разходите в миналогодишния бюджет. Общините ще са затруднени, но няма пречка те да функционират и получават текущите трансфери от държавата, макар да не са актуализирани с миналогодишната инфлация. Липсата на програма за капиталови инвестици също не е толкова голям проблем, защото практиката показа, че и при редовно управление, и при цветущо състояние на финансите, една огромна част от заложените от държавата капиталови разходи не се осъществяват и преливат от една година в друга.

Истинският проблем с удължаването на стария бюджет е огромният дефицит, който ще се натрупа тази година заради приетите от средата на 2022 г. промени на данъци, заплати, пенсии, помощи и компенсации. Запушването на дупка в хазната от порядъка на 12-13 млрд. лева изисква теглене на нов дълг далеч над тавана, определен в  бюджет 2022. Ако няма Народно събрание, което да гласува по-висок таван на дълга, държавата ще спре да плаща в един момент.

Най-рационалният вариант е депутатите да вземат за база проектът на служебния кабинет, но да се направят корекции, които да доведат до свиване на дефицита от 3%. Това съветват икономисти и финансисти, според които държавата трябва да дисциплинира финансите си и да влезе в критериите за членство в еврозоната. Но не само заради еврозоната, а и заради забавянето на нашата и на европейските икономики през тази година. Това означава по-малко данъчни постъпления, а високата инфлация вече няма да помага толкова на приходите.

Освен това ползването на проекта на МФ ще спести време пред писането на нов закон, ако преговорите за правителство се проточат. А и служебният финансов министър Росица Велкова увери, че финансовото министерство е готово да прекрои сметките с всички предложения на депутатите за свиване на недостига.

Разбира се, риск от популизъм от политиците винаги съществува особено, когато отново се задават избори. Този популизъм е причина и за зейналата дупка в хазната - предишното 48-о Народно събрание направи каквото можа за раздуване на харчовете и на данъчните облекчения.

Така приемането на бюджет 2023 се превръща и в тест за държавническо отношение. Политиците трябва да имат предвид, че вече не важи изключението за свръхдефицити, въведено от Брюксел заради ковид-пандемията. С дефицити над 3% и блокирани реформи се отрязва не само пътят на България към еврозоната за неопределно време, но страната ни може да си навлече и санкции като например спиране на пари от еврофондове и от плана за възстановяване.