Клубът на офицерите в саудитската столица Рияд е доста тайнствено място при обичайни обстоятелства. На 18 септември вечерта обаче опашка от посетители се извиваше от вратата. Можеше да се чуе арабска реч, а също така английска и малко френска. Обикновено това е място, където висши военни се събират, за да обсъждат тайни планове, но в средата на септември сградата прие около 80 дипломати и няколко международни журналисти, поканени от най-голямата държава износител на петрол в света. Събитието беше уникално: саудитските военни разкриха пред света раните си. Изложени бяха останки от крилати ракети и от дронове – някои от оръжията, които саудитците твърдят, че са предизвикали пожара в две от най-големите петролни съоръжения миналия месец.
Атаките са безпрецедентно унижение за саудитците. Освен това стана ясно, че знаят кой стои зад нападението: „Ирански части и компоненти“, заяви говорителят на военните полк. Турки ал Марики. „Без съмнение“, че нападението е дело на заклетия враг на страната от другата страна на Персийския залив. „Как ще отговорите на нападението?“, попита журналист. Ще има ли военен отговор? „Не съм аз този, който решава“, отговори военният. В същото време при визита в град Джеда американският държавен секретар Майк Помпео нарече нападението „военно действие“.
Какви точно ще бъдат последствията?
Преди три месеца иранската Революционна гвардия свали американски разузнавателен дрон за 100 млн. долара над Ормузкия проток в Персийския залив. Първоначално Вашингтон планираше ответен удар, но президентът Доналд Тръмп отмени операцията в последната минута, защото е възможно прекалено много иранци да загинат в резултат на атаката. Вместо това американските военни организираха кибератака срещу иранската Революционна гвардия. Сега най-голямата рафинерия в света е атакувана и дори и да няма неопровержими правни доказателства, съществуват много неща, които дават основание да се предполага, че Иран стои зад атаката.
Ударът отговаря на стратегията „натиск срещу натиск“, която Техеран предприе от пролетта насам срещу САЩ. В последните месеци танкери и контейнеровози са обект на атаки в Оманския залив, американски дрон беше свален и британски петролен танкер беше арестуван. Последва и нападение в сърцето на саудитската петролна индустрия. Почти без значение е дали Иран е ръководил нападението, или е осъществено от негов съюзник в региона. Това, което има значение, е, че Саудитска Арабия и САЩ вярват, че Иран стои зад удара.
Близкият изток се плъзга към война и тя дори вече може да е започнала. Това е нов вид война – конфликт на ХХІ век, за който няма официално обявяване на война, няма ясно очертани фронтове и голямо разнообразие на бойни полета. Има нападения, чийто произход може би никога няма да стане известен, и макар някои от битките по своята същност да са конвенционални, повечето от тях не са и включват дронове във въздуха и вируси в киберпространството. Това е объркваща война, в която никой няма реален контрол, дори и тези, които очевидно я водят.
Трима лидери са отговорни за запалването на целия регион. Американският президент Тръмп, чиято агресивна и променяща се политика тласка нестабилния регион към хаос. Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман - млад и безскрупулен лидер, който е замесен и в ужасна война в Йемен. И накрая иранският революционен лидер Али Хаменей – шиитски фундаменталист, чиято позиция се втвърди от продължилата четири десетилетия битка на Ислямската република срещу „великия Сатана“ във Вашингтон.
Тръмп настояваше, че неговата стратегия за „максимален натиск“ ще принуди Иран да падне на колене. Сега, когато страната предприе контранатиск, става ясно, че той се е вкарал в задънена улица. Тръмп не може да започне нова война. Ако иска да бъде преизбран през ноември 2020 г., той не може да си позволи да бъде въвлечен в кървав въоръжен конфликт в Близкия изток. Нещо повече, той дори не е изпълнил предизборното си обещание да върне у дома американските войници от Афганистан и Ирак.
От друга страна, Тръмп не може да изглежда слаб, докато иранците и протежетата им търсят провокация – нещо, което ястребите в Републиканската партия ясно му дадоха да разбере.
Президентът се разкъсва. В средата на септември той написа, че американската армия е в бойна готовност. Ден по-късно Тръмп заяви, че никога не е обещавал да защитава саудитците. Дни след това заплаши да използва „последната опция“ – но само със следващото изречение си противоречеше.
Трябваше ли Тръмп изобщо да реагира? Отговор с военна сила е срещу собствените политически инстинкти на Тръмп, но политическият натиск може да стане толкова сериозен, че той не след дълго да усети, че няма избор. Иска ли Тръмп да се стигне толкова далеч? След свалянето на американския дрон в края на юли, той реши да няма военен удар, но пък да бъде осъществена кибератака, насочена срещу компютри на иранската Революционна гвардия. Тази възможност отново е на масата. Разбира се, Тръмп знае, че ястребите в Конгреса ще го сметнат за слаб.
Иран трудно би разрешил директна атака да остане без отговор. Външният министър Мохамад Джавад Зариф вече заяви, че нападение срещу неговата страна ще предизвика „тотална война“. Не липсват възможности и Иран може да дърпа все по-навътре и по-навътре САЩ в кървав военен конфликт. Техеран може да наруши транспорта на петрол в Ормузкия проток, като постави мини, или може да насърчи шиитските милиции в Ирак да поставят взривни устройства срещу американските войници. „Хизбула“ в Ливан има ракети, които могат лесно да достигнат израелски градове – Техеран трябва само да каже една дума. Всяка от тези заплахи ще изисква отговор от САЩ. А за Тръмп това би било кошмар.
Регионални противници
Конфликтът между Саудитска Арабия и Иран оформя от десетилетия целия регион. От едната страна е доминираната от шиити Ислямска република, която от години увеличава властта си в региона. Всъщност Техеран работи за създаването на непрекъсната сфера на влияние от Дамаск до Афганистан. За да постигне своята цел, се стикова с режими и сегменти от населения на държави, които също се придържат към шиитската вяра.
Шиитите са малцинство в исляма, но са разпространени в целия Близък изток – има ги в Ливан и дори в Саудитска Арабия. Техеран не само че подкрепя в Сирия режима на Башар Асад, но също и влиятелните милиции на „Хизбула“ - вид държава в държавата в Ливан, наемащи бойци, за да участват във войни и финансират терористи.
От другата страна е Саудитска Арабия, която се е самообявила за лидер на мюсюлманите сунити. Рияд също подкрепя милиции, държави и терористични организации в целия регион. В това отношение двамата съперници са еднакви. Във военно обаче Иран е доста по-напред – въпреки че въоръжения за милиарди долари са осигурени на Саудитска Арабия от САЩ. За малкото умения на армията на Рияд стана ясно от конфликта в Йемен, който продължава от 4 години с немислима жестокост, но малък успех. Саудитска Арабия се страхува от иранската хегемония в региона – и а напълно зависима от американските си съюзници.
В последните години Рияд спечели и друг, още по-неочакван съюзник: Израел, който също е уплашен от разрастващото се влияние на Техеран.
Сбогом от Техеран
Никъде другаде противоречията на американския президент не са по-очевидни, отколкото в Близкия изток. Тръмп обеща да сложи край на безкрайните войни, водени от предшествениците му, но в същото време изтегли страната от иранското ядрено споразумение, за което се предполагаше, че ще донесе мир в региона. Заедно със Саудитска Арабия и Израел Тръмп се надява да преначертае политическата карта на Близкия изток. Но той не може да бъде главнокомандващ и миротворец едновременно.
Засега американската администрация отчаяно се опитва да създаде съюз срещу Иран. Престолонаследникът в Рияд, разбира се, ще участва; вероятно и израелците; може би дори няколко европейски държави. Но Тръмп ядоса европейците с оттеглянето си от ядреното споразумение, което Великобритания, Франция и Германия опитваха да договорят с Техеран в продължение на 12 г., преди накрая да бъде подписан документът, заедно с Китай и Русия, на 14 юли 2015 г. Тогава дойде Тръмп и срина резултата от работата им само с едно почукване на химикалката. Когато става въпрос за конфликт с Иран, сега в голяма степен Тръмп е сам.
Преходно приятелство
От друга страна Тръмп може и много да прощава, ако цената е добра. Той не иска от съюзниците си да имат морални принципи; достатъчно е само да са в състояние да плащат. За по-сигурно Тръмп заяви, че убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги е „ужасно“ престъпление, но бизнесът е по-важен. Саудитска Арабия се съгласи да инвестира 450 млрд. долара в САЩ, обяви Тръмп миналия ноември, седем седмици след убийството в Истанбул. Той заяви, че би било „глупаво“ да анулира договори. Докато Саудитска Арабия купува американски оръжия, страната може да разчита на подкрепата на Тръмп.
Тръмп отново ясно показа на какво се държи приятелството с Рияд: ако той реши да имат военен отговор на атаката срещу рафинерията, както каза, очаква и саудитската власт да участва. „Те ще бъдат силно въвлечени, а това включва пари“, заяви Тръмп.
Но колко ценни са за Тръмп няколко милиарда долара, след като президентските избори са догодина? Политиката на Тръмп не следва някакви принципи, въпреки че той има определени политически инстинкти. Тръмп усеща, че американците не понасят войната, особено след като причините за воденето им става все по-неубедителни с всеки следващ нов конфликт. Това беше и една от причините да бъде избран за президент през 2016 г.
„Доналд Тръмп не иска нова война в региона“, казва Питър Раф от института „Хъдсън“ във Вашингтон. Тръмп иска да сключва споразумения – с Китай, със Северна Корея и дори ако е възможно, с Иран. Споразумения могат да бъдат успешни, ако натискът може да бъде оказван и по време на преговорите. Проблемът на Тръмп е, че интензитетът на икономическите санкции срещу Иран едва ли може да бъде увеличен – и все още Техеран отказва да седне на масата за преговори, като опровергава твърденията на Тръмп, че режимът отчаяно иска да сключи сделка.
Техеран е наясно, че Тръмп не може от политическа гледна точка да си позволи друга война и затова вярва, че е в силна позиция. Режимът в Иран няма какво да спечели от голям военен конфликт. Ислямската република няма да има шанс, ако трябва да се изправи срещу най-силната военна сила в света в конвенционална война и икономиката на Иран страда от американските санкции – основно притеснение на иранските граждани, повечето от които не могат да си позволят да си купят месо. САЩ се надяват този натиск да принуди режима да преговаря, макар че тези надежди са доста слаби.
Силата на иранския режим е в уязвимостта на американците и съюзниците им в региона. И те разрешиха на Тръмп да го знае.
Загуба на престиж
Иранският режим е създаден от толкова много различни фракции, че е трудно да се определи кой точно е дал нареждането за нападението над рафинерията. Информиран ли е бил Хаменей? Дали Революционната гвардия е осъществила подобна операция без изрично одобрение? Това са въпроси, на които западните правителства биха искали да намерят отговори.
Междувременно става все по-ясно, че заклетият враг на Иран Саудитска Арабия много лае, но малко хапе. Саудитците знаят, че без САЩ никога не могат да спечелят война срещу Иран и последните атаки ясно показаха тяхната слабост и военна некомпетентност. Рияд е инвестирал милиарди долари в западни военни технологии – шест ПВО „Пейтриът“ от американския производител струват около 6 млрд. долара – но въпреки това очевидно не може да защитят най-важното петролно съоръжение в страната.
За престолонаследника атаката в сърцето на саудитската икономика е загуба на престиж. Провалът с убийството на Хашоги – също. В Йемен младият владетел също изгуби правия път. Той знае, че трябва да действа, за да не изглежда слаб и уязвим. Но не знае как. Саудитска Арабия няма достатъчно добре обучена армия, за да се опълчи на Иран, особен след като въздушните сили – гръбнакът на армията – са в Йемен. При това положение престолонаследникът е оставен на милостта на Тръмп. Бившият американски министър на отбраната Робърт Гейтс духовито се пошегува, че Саудитска Арабия „иска да се бие с иранците до последния американец“.
