След края на Великденските празници предстои поредица от важни, дори страстни седмици за медийния сектор в България. Те ще покажат дали този път журналистите случиха на управляващи, които да поставят обществения интерес над политическите си сметки. Или всичко ще продължи да се случва като в ерата на ГЕРБ, когато партийните щения имаха запазено място пред исканията на гражданите.

През следващата седмица парламентът ще възобнови работата си, като очакванията са това да се случи с избора на нови членове на Съвета за електронни медии. За двете овакантяващи се позиции от квотата на Народното събрание вече бяха предложени трима кандидати. Още един човек в регулатора ще бъде сменен с указ на държавния глава Румен Радев. Той трябва да посочи наследник на председателя Бетина Жотева, чийто шестгодишен мандат в СЕМ изтича в началото на май. За нейното място вече се спряга името на бившия член на съвета и кореспондент на БНТ в Берлин Мария Стоянова. Тя изкара в СЕМ шест години между 2012 и 2018 г. като назначение на Росен Плевнениев. След това се върна като човек на националната телевизия в германската столица, но бе уволнена от действащия генерален директор Емил Кошлуков. Според други медийни публикации мястото, определено за Румен Радев в СЕМ, може да бъде заето и от ексдепутата от БСП и говорител на служебните му правителства Антон Кутев.

Най-голямата парламентарна група „Продължаваме промяната“ номинира за нов член на СЕМ юриста и експерт по конституционно право Симона Велева. Коалиционният партньор „Демократична България“ внесе документите на журналистката и дългогодишен водещ в „Дарик радио“ Пролет Велкова. „Възраждане“ вкара елемент на конкурентност в процедурата, като предложи репортера в сайт и водещ на Ютюб канали Тодор Беленски. Парламентарната медийна комисия вече изслуша тримата, като най-голям интерес предизвикаха изложенията на Велкова и на Велева, на които депутатите зададоха множество допълнителни въпроси.

Избраните измежду тях ще заменят двама от сегашните петима членове на СЕМ – влезлите с гласовете на ГЕРБ през 2016 г. София Владимирова и Розита Еленова. Който и от Велкова, Велева или Беленски да заеме тяхното място, това ще е своего рода завръщане на регулатора към неговия замисъл по закон – членовете му да са хора, които са изградили своите кариери в сферата на журналистиката, електронните медии, правото или икономиката. И които имат съответния „обществен авторитет“ и „професионално признание“ в тези сфери. За никой не е тайна, че в годините на ГЕРБ тези законови изисквания бяха напълно обезличени. Докато управляваше партията на Бойко Борисов, тя наложи схема

СЕМ да се попълва от хора без биографии в тези области

Владимирова и Еленова например пристигнаха в регулатора от пиар бизнеса. В най-драстичен пример за схизмата между духа на Закона за радиото и телевизията и кадруването на ГЕРБ обаче се превърна изборът на друг от пратениците на бившата управляваща партия – Галина Георгиева. Тя влезе в СЕМ през юли 2019 г. като персонална номинация на тогавашния шеф на медийната комисия Вежди Рашидов. По време на дебатите преди 3 г. стана ясно, че избраничката няма никакъв опит в медии освен работа като телефонистка в телевизионно предаване. Стана ясно още, че е завършила висшето си образование във филиала на УНСС във Враца със специалност "Аграрна икономика" и среден успех "Добър 3.89". И че сред предметите, които е изучавала, няма нито един, свързан с медии. Не стана ясно и как Георгиева отговаря на изискването като член на СЕМ да има "обществен авторитет“ и „професионално признание". В сравнение с Владимирова, Еленова и особено с Георгиева тримата нови кандидати от квотата на Народното събрание изглеждат далеч по-подходящи за позициите, които предстои да заемат.

Друга задаваща се промяна по отношение на СЕМ обаче ще даде отговор на въпроса дали сегашните управляващи действително искат България да помръдне от незавидното 112-о място в света в класацията по свобода на медиите, на което ГЕРБ я прати. Или ще предпочетат

да уреждат коалиционните си търкания чрез пазарлъци

за местата в медийния съвет. Вече стана ясно, че четворната коалиция е решила да увеличи състава на регулатора от пет на седем души. За това се разбра както от медийни изяви на депутати от управляващото мнозинство (Александър Симов по БНР), така и от изказвания в ресорната парламентарна комисия. Въпросът сега е на какъв принцип това увеличение ще се случи. Моментът изглежда изключително подходящ властимащите в България най-после да направят нещо, което обществото отдавна очаква и което чуждестранните наблюдатели препоръчват – в СЕМ да бъде въведена гражданска квота, над която партиите да нямат влияние (или да имат съвсем минимално). Става дума за избор на членове на регулатора, чиито имена да не се решават в Народното събрание. Тук е моментът да се припомни, че по време на протестите срещу ГЕРБ през 2020 г., чиито политически изразители все още би трябвало да са „Продължаваме промяната“, ИТН и „Демократична България“, едно от най-често срещаните искания бе за оставка на шефа на БНТ Емил Кошлуков, както и за реформа в СЕМ, който го избра. Подписка, подкрепена от над 2300 медийни хора, икономисти, юристи, интелектуалци, духовници, общественици и т.н., поиска преди близо 2 г. съветът да бъде разпуснат в настоящия си вид. А на негово място да се създаде нов, в който голяма част от членовете се избират не в кабинетите на партийните лидери, а след диалог с професионалните журналистически организации и с неправителствения сектор. Преди дни при изслушванията на кандидатите за СЕМ Пролет Велкова и Симона Велева също заявиха, че включването на гражданска квота в регулатора би било крачка в правилната посока.

Скоро ще стане ясно дали сегашните управляващи са се вслушали в тези гласове. Засега обаче изглежда, че това по-скоро не се е случило и че предстои разширението на СЕМ да се случи чрез познатото увеличаване на броя на партийните назначения. За това говори фактът, че ИТН и БСП доста бързо се съгласиха да нямат свои номинации при първия тур на ротацията в регулатора. Смята се, че пропускът ще бъде поправен, когато Законът за радиото и телевизията бъде редактиран и съставът на СЕМ се увеличи с двама души. Така и четиримата коалиционни партньори ще се сдобият с по един свой представител в радио-телевизионния надзорен орган.

Начинът за неговото обновление със сигурност

ще даде отражение върху предстоящия конкурс за нов генерален директор на БНТ

Както е известно, тригодишният мандат на Кошлуков изтича в началото на юли и се очаква през май СЕМ да обяви процедура по темата. И тук големият въпрос е дали това ще се случи по познатия сценарий от времената на ГЕРБ, когато управляващите посочваха своя човек и налагаха своята воля посредством беззъбия регулатор. Или пък този път ще се случи чудо и партиите от новото управление ще отстъпят крачка назад и ще се откажат от възможността да кадруват при избора.

Засега и в това отношение прогнозите не са много оптимистични. Известният телевизионен водещ Камен Воденичаров вече призна, че от ИТН са му предлагали да се кандидатира за поста и да поеме юздите на обществената медия до 2025 г. Не е ясно в какво качество от партията на Слави Трифонов са направили това, след като по закон политиците не би трябвало да участват в селекцията. В момента Воденичаров е лице на фирмената медия на ИТН – „Седем осми“. Признанието на бившия кукувец, че е готвен за началник на БНТ, означава, че най-малко една четвърт от управляващите в момента си представят процедурата за националната телевизия като поредния нагласен конкурс, в който членовете на СЕМ пак играят ролята на кукли на конци и пак през техния вот прозират интересите на силните на деня. Описание, което до болка напомня на времената на Бойко Борисов и на кръговете около него, опитващи се да контролират колкото се може повече медии в България.