Застоят в политическите дела на държавата определено влияе и на висшето образование демотивиращо. Промените в наукометричните показатели и идеите за обединение на университети, целящи да повишат качеството в системата, са в застой. Нямаме специфична политика за привличане на чуждестранни студенти, с която да изплуваме донякъде от демографската криза, няма и изгледи скоро да спрем осезаемо отлива на наши студенти в чужбина. За поредна година актуализираната национална карта на всишето образование в България за 2022 г. осветява сериозните структурни проблеми в системата. И за пореден път няма кой да адресира правилно мерки за преодоляване на нейните дисбаланси.
Двойно повече места, отколкото може да запълним
Действащите в България студенти намаляват от 216 370 през 2020/21 г. на 200 781 души през 2021/22 г., т.е с близо 16 000 за година. За сметка на това общият капацитет, определен от Националната агенция по оценяване и акредитация за всички професионални направления във всички висши училища, е увеличен от 407 хил. на 415 хил. студенти. Така, логично той отново остава наполовина незапълнен, но ако през 2021 г. броят на студентите е представлявал 53% от определения от НАОА капацитет, през 2022 г. този дял се свива до 48 на сто. Защо утвърждаваме толкова много места, е неясно.
"Капацитетът на акредитираните от НАОА висши училища в България е близо 2 пъти по-голям от броя на действащите студенти и невинаги е съобразен с търсенето на образователни услуги по направления и специалности", е един от изводите в картата, която за поредна година, като дежа вю, установява неравномерно разпределение на свободния капацитет. На дъното например продължава да стои направлението математика, което успява да запълни едва 18% от капацитета си при 19% за 2021 г., т.е. цели 82% от отпуснатите места за математици стоят празни. Следват направленията теория на изкуствата - с 18.4% запълнен капацитет (и 24% година по-рано), социология - 27.8% заети места, животновъдство - 28%, химически науки - 29.5%, транспорт, корабоплаване и авиация - 30% и материали и материалознание - 30.3%. Ако през 2021 г. направленията и специалностите, при които броят на действащите студенти е бил по-малко от 30% от определения от НАОА капацитет, са били 5 на брой, то година по-късно броят на тези направления се увеличава на 10. За момента работещи решения за преодоляване на тези дисбаланси няма.
И в "приоритетни" направления местата във вузовете не се запълват
"Утвърдените места за студенти държавна поръчка в държавните висши училища не се запълват в редица приоритетни професионални направления", констатира картата. Ако през 2020/21 г. новоприетите студенти държавна поръчка са 42 хиляди, то година по-късно броят им е 43 хиляди, но заради по-големия утвърден план-пример запълняемостта на местата в рамките на държавната поръчка спада от 96 на 93% средно за всички направления. В цели 19 направления (година по-рано са били 10) и в 6 специалности от регулираните професии (били са 3) са запълнени под 90% от местата държавна поръчка, като 18 от тези 19 направления са определени за приоритетни. Сред тях са направленията химически науки и математика, при които се запълват едва 62-63% от утвърдените бройки държавна поръчка, следвани от проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми - 67% запълняемост, биотехнологии - 73% и машинно инженерство - 76%. На дъното е специалността корабни машини и механизми от направление транспорт, която успява да запълни едва 55.5% от отпуснатите от държавата бройки. На другия полюс са направления като медицина, стоматология, здравни грижи, икономика, педагогика, психология и др., в които приемът по държавна поръчка е запълнен практически изцяло. Изглежда самият етикет "приоритетно" не прави дадено направление такова и за студентите. Как обаче да се увеличат кандидатеите във важните за икономиката специалности остава въпрос с повишена трудност.
Броят на университетите по направления не е съобразен с броя на студентите
Най-масовите професионални направления в национален мащаб у нас са икономика, педагогика, медицина, администрация и управление, комуникационна и компютърна техника, педагогика на обучението по, информатика и компютърни науки и право. В тези 8 направления се обучават над 50% от действащите студенти в национален мащаб. "Съществува известна връзка между броя на студентите в направление и броя на висшите училища, които извършват обучение в съответното направление - съответно като цяло по-масовите направления се преподават в повече висши училища. Наблюдават се обаче и съществени различия", пише в националната карта. Например в медицина и администрация и управления броят на действащите студенти е сходен, но медицина, която е регулирана специалност, се предлага в 7 висши училища, докато администрация и управления, което не е регулирано направление - в 26.
Един преподавател обучава под двама студенти по математика и над 27 - по педагогика
Картата показва и, че съотношението между броя на преподавателите на трудов договор и броя на студентите варира в големи граници в различните професионални направления. По данни на НАЦИД от април 2022 г. университетските преподаватели на трудов договор за 2021/22 г. са 27 543 на брой. 11 Най-много са те в медицина - 1956 и педагогика на обучението по - 1563, следвани от икономика - с 1335 преподаватели, здравни грижи - 1110 и филология - 1026. Най-малко са преподавателите на трудов договор в теория на изкуствата - 12, теория и управление на образованието - 46, металургия - 63, религия и теология - 89 и животновъдство - 108. По райони най-малко са преподавателите в Северозападния район - 1329, а най-много са в Югозападния - 13 625. Броят на ексклузивните преподаватели във висшите училища е 21 809. Най-много студенти на един преподавател са отчетени в педагогика - над 27, психология - почти 23, икономика - над 21 и национална сигурност - 20, а най-малко - математика - под двама студенти на един преподавател и в биотехнологии - малко над 2.
Чуждестранните студенти се увеличават, но са концентрирани в медицина
Делът на студентите чужди граждани у нас се увеличава и достига 8.2% от действащите студенти за 2021/22 г., или общо 16 525 души. Чуждестранните студенти обаче са концентрирани в относително малък брой професионални направления. 56.3% от всички чуждестранни студенти у нас се обучават в само медицина и стоматология. Медицина е единственото професионално направление в България, в което студентите чужди граждани преобладават - 58.5% спрямо 41.5% български студенти. По този показател страната ни дори е лидер сред европейските държави.
Столица срещу провинция
Най-много висши училища - 28 има в Югозападния район, където се предлагат 50 професионални направления, а най-малко - в Северозападния район - едва 5 (два вуза и три филиала), предалагащи едва 13 направления за студентите си. Ако студентите в Северозападния район са под 4 хиляди, то в Югозападния те са над 85 хиляди (година по-рано са били 94 хил.), т.е. разликата между двата района е над 20 пъти. Съвсем различно е съотношението между студентите, завършили средно образование в двата района - разликата там е по-малко от три пъти - над 58 хиляди студенти, завършили средно образование в Югозападния район, спрямо 20 хиляди студенти, завършили средно образование в Северозападния. Три направления могат да бъдат учени само в един регион, т.е. София - това са металургия, горско стопанство и спорт. Други пет направления - театрално и филмово изкуство, животновъдство, ветеринарна медицина, теория на изкуствата и проучване и добив на полезни изкопаеми пък са достъпни само в 2 региона. Идеите за създаване на нов университет в Северозапада обаче са на кота нула, а и не е ясно дали това ще е разковничето на проблема.
