Есента настъпи с ценова жега за шофьорите. Поскъпването на горивата дори запали нови протести. Хората пак се питат какво се случва и нормално ли е цените на бензина и дизела у нас да са толкова високи. Тези въпроси са задавани много пъти през годините. В търсене на отговорите са правени десетки проучвания. И Комисията за защита на конкуренцията се занима неколкократно с казуса има ли петролен картел в България, но така и не стигна до разкрития. А темата за цените е болезнена, особено когато се пречупва през финансовите възможности на населението. Както стана ясно наскоро от информация, огласена от министъра на финансите, 3/4 от българите получават доходи до 1000 лв.
Къде сме ние
На пръв поглед не може да се говори, че цените на горивата в България са неадекватно високи. Напротив, данните, които ЕК събира, показват, че те са сред най-ниските в целия ЕС. Което не е чудно, тъй като данъците, които се начисляват върху производствените цени, в България са най-ниски. По-ниски са и разходите - за заплати, ток и т.н.
Като изключим данъците обаче, картината е доста по-различна. Според данните на Европейската комисия България в момента се намира на шесто място в ЕС сред държавите с най-скъп бензин. А имаше периоди, когато страната ни беше дори по-напред. Така или иначе въпросът е защо цената у нас не е най-ниска, след като разходите и заплатите са най-ниските в Европейския съюз. По отношение на дизела нещата са относително по-добри - България е деветнадесета в класацията. Но има 9 страни с по-ниски цени, сред които Франция, Ирландия, Белгия, Великобритания, Полша.
Има ли изкривяване?
Данните, които ЕК събира за цените на петролните продукти в държавите членки, показват интересни зависимости. Ако се проследят промените от началото на 2008 г., откогато има данни за България, до 22 октомври 2018 г., излиза, че в целия ЕС най-голямото поскъпване на бензина е в нашата страна - цената (без данъци) у нас е скочила с почти 30% (28.5%), докато средно за ЕС увеличението е 12.9%. Дори има държави като Малта и Нидерландия, където за посочения период автогоривото е поевтиняло. Няма логика точно в България увеличението на международната цена на петрола да доведе до най-голямо поскъпване, нали? Очевидно е, че у нас пазарните механизми скърцат и има сериозно изкривяване на пазара за горивата, срещу което държавата стои безучастна.
В тази връзка е интересно колко е увеличението на цената на бензина, измерено между най-ниската цена във всяка конкретна държава за периода след началото на световната финансова криза спрямо най-актуалната цена в базата данни на ЕК. При този подход увеличението на цената на бензина у нас е 134%, което нарежда България на 6-о място по поскъпване - след Швеция (162%), Австрия (152%), Германия (149%), Великобритания (147%) и Естония (134%).
Можем да направим още засечки и сравнения. Ако проследим с колко се е увеличила цената на бензина в ЕС, но не от конкретна дата, а от най-ниската до най-високата регистрирана за съответната държава цена, България се оказва девета, изпреварена от държави като Швеция с ръст от 259%, Германия (233%), Великобритания (214%), Австрия (212%), Франция (193%). Подобни изчисления имат смисъл, тъй като цените на бензина в държавите членки не следват автоматично изменението на световните цени на петрола. Ако в една държава цените на бензина остават високи дълго след като цената на петрола на международните борси е започнала да намалява, а в други понижението започва в кратък период след нейния спад, то тогава изборът на начална дата може да изкриви изчисленията.
Още по-интересно е
с каква скорост реагират цените на горивата
на промените в международните котировки на нефта. Във всяка от държавите членки на ЕС има изоставане на намалението на цените на бензина спрямо понижението на цената на суровия петрол, като то е средно със 7.22 седмици, а най-често срещаното (медианното) е точно 7 седмици. За България обаче изоставането е с 8 седмици, което означава, че реакцията при поевтиняване е доста бавна. Което е в ущърб на потребителите.
Но когато международните петролни котировки растат, на българския пазар цените на бензина бързо се устремяват нагоре. Средният период за държавите от ЕС за покачване на вътрешните цени на бензина е 1.67 седмици, като най-често е 2 седмици. А в България реакцията е в рамките на 1 седмица. Това също не е добре за шофьорите.
И те продължават да питат защо в най-бедната държава в ЕС, с най-малките заплати, цените на горивата не са най-ниски. Този въпрос обаче може да бъде зададен към много и различни бизнеси, които продават своята продукция у нас на по-високи цени, отколкото в чужбина. Въпросът е принципен, той не засяга само един бранш на икономиката, а се отнася за състоянието на конкуренцията и изобщо на бизнес средата в България. Конкретно за намаляване на цените на горивата възможно решение е да се облекчи режимът на данъчните складове, който в момента е създал условия за монопол - основен владетел на такива складове е "Лукойл България", държащ директно или непряко около 80% от наличния капацитет. Защо този режим не се облекчава със законодателни мерки вече толкова години е въпрос, който има директна връзка с качеството на бизнес климата в България.
Друга важна мярка е
затягане на контрола върху финансовите операции
и манипулациите на финансовите резултати на големите играчи на този пазар. Не е ясно защо единствената рафинерия в България отчита загуби и не плаща данък печалба през последните 10 години. Този въпрос има отношение към държавните финанси, а търсенето на отговори дава възможност да се погледне по-отблизо на проблема с изкривената бизнес среда и да се надникне в задкулисните връзки и зависимостите между големия бизнес и политическата класа. Ако не открием как тези връзки са възможни, на какво се крепят и как политическата класа гарантира печалбите на големия бизнес, който след това се отблагодарява под определена форма на своите политически покровители, няма как да разберем защо определени цени, включително на горивата, не отговарят на очакванията на потребителите и са източник на непрекъснато социално недоволство.
-----------------------------------------------------
Горивата дърпат инфлационния дявол за опашката
-------------------------------------------------------
Цените на горивата имат огромно влияние върху икономическото развитие на една държава. Тяхната цена се включва в себестойността на почти всеки продукт. Поскъпването на горивата подхранва инфлацията, затруднява икономическия оборот - поради свиване на търсенето на стоките и намаляване на маржа на печалба на фирмите, което дава отражение върху заплащането в икономиката, стойността на валутния курс и фискалните приходи на държавата.
Септемврийската инфлация в България достигна 3.6% - рекорд за последните 5 години и половина. Основна причина за този ценови скок е поскъпването на транспорта - с 8.4% на годишна база. Около половината от увеличението на цените на транспорта се дължи на ръста на цените на горивата и смазочните материали, чието увеличение е 14.3%. Цената на природния газ също се определя на базата на изменението на цената на петрола. Тя пък директно влияе на цените на топлофикационните услуги - парно и топла вода, които също отбелязват сериозно повишение през септември в рамките на 4.6%.
-------------------------------------------------------------
Накъде ще вървят котировките на петрола
В основата на увеличените цени на горивата стои международната цена на петрола, която се формира на специализираните световни борси. От средата на август котировките на различните марки петрол сериозно се покачиха, повлияни от заканите на президента на САЩ Доналд Тръмп за налагане на санкции върху Иран. Дотогава цената на петрола следваше колеблива тенденция за намаляване и бе паднала до 70.76 долара за барел "Брент" спрямо пика от 22 май от 79.80 долара. Но трендът рязко се обърна след изявлението на Тръмп и на 1 октомври цената на барел "Брент" скочи на 86.29 долара за барел - 22% повишение за периода.
Към средата на октомври фундаменталните фактори на петролния пазар започнаха да оказват своето влияние и цените отново тръгнаха надолу, като на 30 октомври цената на петрол "Брент" беше 76.05 долара за барел.
Какво ще стане в краткосрочен и средносрочен план?
Според прогнозите на Американската енергийна служба до края на 2018 г. запасите (предлагането, надвишаващо търсенето) на петрол на глобално ниво ще се увеличат с около 200 000 барела на ден, а за 2019 г. - с 280 000 барела на ден.
Същевременно заради санкциите Иран ще свие производството с около 1 милиона барела дневно спрямо пиковите 3.8 милиона барела на ден през април. Трябва да се има предвид, че Индия, Китай и Турция почти сигурно ще продължат да купуват ирански петрол.
Не е ясно как страните от ОПЕК+ ще реагират на намалелите доставки от Иран. Очакванията са, че Саудитска Арабия и Русия ще покрият липсващите количества с увеличение на собственото производство.
Вероятно идната година САЩ ще увеличат нефтодобива с около 1 милион барела на ден.
Важно влияние върху цената на петрола оказват очакванията за забавяне на световната икономика. Петролните фючърси паднаха през последните две седмици значително, а отворените дълги позиции се свиха драстично за сметка на увеличението на късите - ясен признак, че борсовите играчи залагат на бъдещо понижение на цената на петрола.
И накрая трябва да се има предвид, че цените на пазара на петрол изостават с няколко тримесечия, средно около 4, или приблизително с една година спрямо данните за наличие на излишък или недостиг на добив на петрол. От началото на 2018 г. светът се намира в състояние на превишение на добива спрямо потреблението, което означава, че започналото наскоро намаление на международната цена на петрола ще продължи и през 2019 г.
* Авторът е финансов анализатор. Заглавията са на редакцията.
