Този парламент не става за нищо. Няма шега, положението вече е такова, че предизвиква истеричен смях. Какво е това чудо? Вместо да обсъждаме какво полезна за обществото работа да свърши Народното събрание, ние се занимаваме с валящите един след друг скандали и политически афери - кой с кого се скарал, кой какво бойкотира, кой поддържа управлението днес и дали няма да му измени утре. Политиканстването върви с пълна сила, а страната - кучета я яли!
Вижте само каква суматоха сътвори водачът на „Воля” Веселин Марешки. Миналия четвъртък сутринта неочаквано обяви, че изтегля депутатите си от Народното събрание. Журналисти и наблюдатели се хванаха за главите - ама какво ще става сега, кой ще осигурява кворума, ДПС ли пак ще излезе големият победител ? Ситуацията започна да изглежда много сериозна, защото поставяше на карта решенията на ГЕРБ да бъдат възстановени ниските прагове на преференциалното гласуване, както и да бъде изменен проектът за данъчна амнистия на мюсюлманското вероизповедание - недолюбвани от партията на Доган предложения, чиито депутати са ключови за кворума.
Трябваше да се досетим, че се вдига „много шум за нищо”
от поведението на управляващите, които запазиха олимпийско спокойствие. „Страната е стабилна, парламентът върши своята работа”, уверено отчете зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов. „Ама те напуснаха ли”, захихика лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Направо в десетката уцели водачът на БСП Корнелия Нинова, която допусна, че Марешки просто иска да си покачи „цената”.
Така се и оказа. Следобеда на същия ден Марешки обяви, че партията му щяла да проведе парламентарни консултации доколко управляващите изпълнявали своите обещания. Как ще прави такива консултации, след като е напуснал парламента, варненският бизнесмен не можа смислено да артикулира. А само час по-късно отново смени версията си и вече обясняваше, че всъщност щял да помага за кворума в Народното събрание, но не и да участва в „дребнави дебати”. И щял да поговори с Цветан Цветанов за приоритетите на управлението - което в крайна сметка, изглежда, беше идеята зад театралната постановка, която разигра. Всичко това в рамките на един-единствен ден.
Да, цялата история излезе поредната „буря в чаша вода”. Проблемът е, че
подобни случки толкова често заливат Народното събрание, че накрая ще го удавят
И своя „принос” за бедственото положение на парламентаризма дават всички, включително и претендиращите да бъдат алтернатива като БСП. Социалистите вкупом напуснаха Народното събрание три месеца преди евроизборите. Формалният повод беше протестът им срещу измененията в Изборния кодекс, предприети от ГЕРБ и ДПС. Неформалният - да се принудят депутатите на Бойко Борисов да извадят на светло своето тясно сътрудничество с движението и да се засили зависимостта им от тази колаборация. Соцдепутатите наброяваха 79 души - една трета от състава на Народното събрание. Напускането им рязко качи относителната тежест на малките парламентарни групи, особено на ДПС, която е сплотена и единна в сравнение с официалния партньор на ГЕРБ - патриотите.
В крайна сметка Корнелия Нинова постигна целта си. И какво от това? Всички знаем, че Борисов и Доган работят заедно, когато им е изгодно. Това, което Нинова направи, е
да лиши парламента от реална опозиция във време на управленски разпад
и хаос, когато присъствието й в законодателния орган е особено необходимо.
Да не говорим, че малките формации, чиито претенции и без това са свръхголеми, сега съвсем се разпасаха. Сценката на Марешки е само последният пример в това отношение. Вижте само ДПС. Движението разполага с едва 25 депутати. И въпреки това на практика излезе така, че едва ли не върти парламента на малкия си пръст. Какво друго ни остава да си мислим след опита за ликвидиране на преференциите и за прокарване на данъчната амнистия - мерки, които облагодетелстват предимно ДПС. В тази връзка, да не забравяме мотива, с който ГЕРБ тръгнаха срещу преференциите - да бъде спасен действащият парламент. „Вдигането на прага на преференциите беше неизбежен компромис за спасяването на работата на 44-тото народно събрание... Държим да остане преференцията, но трябва да бъде постигнат консенсус в политическия живот. Това беше желанието и на НФСБ”, обясняваше Цветан Цветанов.
Компромиси тепърва ще продължават да се правят, при това много и сериозни. Можем да бъдем сигурни в това, щом и Марешки вече си позволява да заплашва с кворума и да иска сделки с управляващите. И не само от страна на т.нар. опозиция, а и от редиците на самата управляваща коалиция. Неотдавна и ВМРО намекваше, че може да излезе от властта, ако Борисов не се съобрази с абсурдната им „стратегия срещу циганизацията”. Въобще всяка малка партия има своите претенции и амбиции, а сега разполага и с повече лостове да ги реализира.
Същественото в крайна сметка е, че цялата тази политическа вакханалия тотално разстрои законодателния процес. Процедурите се огъват или откровено се неглижират, а законите се преправят по пет пъти в месеца - само и само да се задоволят нечии интереси, прищявки и капризи. На този фон претенциите на герберите, че страната е стабилна, звучат като същинска гавра. Откъде-накъде ще се хвалиш с устойчивост, при положение че централната институция на държавата се е превърнала в
заложник на неколцина суетни и егоистични политически интриганти?
Ако трябва да бъдем съвсем честни обаче, проблемът не е само в партия ГЕРБ и нейната склонност да се поддава на коалиционен натиск и да сключва задкулисни сделки. Бедата е, че парламентът беше и продължава да бъде прекалено фрагментиран. Големите партии не са достатъчно силни, за да управляват самостоятелно. Затова са принудени да се коалират с по-малки формации, които често работят за своите специални интереси (като ДПС) или за честолюбието на вождовете си (като десните и патриотите). И това положение няма да се промени, докато продължаваме с изхабената пропорционална система. В настоящия му вид този изборен модел произвежда налудничави коалиционни правителства и стимулира политическите сили към всевъзможни политически комбинации, тъй като нито една партия няма силите да постигне нищо сама.
Затова е време отново да започнем да мислим за въвеждане на мажоритарна избирателна система. При всичките му недостатъци такъв модел поне може да гарантира почти сигурно парламентарно мнозинство, а оттам и реална стабилност. Нещо повече - независимо дали управляващата партия ще бъде ГЕРБ или БСП, ще бъде ясно кой носи отговорността за политическите и управленските решения. А не както сега, когато хората на Борисов постоянно се оправдават с този и онзи за някоя скандална мярка, приета, защото трябвало да се прави компромис в името на стабилността и ефективната работа на парламента.
Това е положението - поредни предсрочни избори няма да изменят нищо в Народното събрание, тъй като в него отново ще влязат куп безпринципни политици, които ще се комбинират помежду си както им е удобно. Промяната ще се случи само със смяна на системата.
