Разделението на властите е постулат на демокрацията. У нас обаче често тази конституционно обособена граница между прокуратурата и съда, от една страна, и управляващите, от друга, се прекрачва. Това обикновено се случва, когато хората по върха на държавата са застрашени от наказателна репресия, или пък когато следва да се удари някой неудобен. Затова 

мълчаливата подкрепа на ГЕРБ за Иван Гешев е логична -

партията на Бойко Борисов и той самият работят повече от добре с избрания за главен прокурор. Поне това демонстрира премиерът, когато лично отиде да разбие по негови думи най-голямата фабрика за нелегални тютюневи изделия край пловдивското село Труд през юли. В рейда му срещу контрабандистите участва и Гешев, който по онова време все още беше зам. главен прокурор. "Сутринта с колегата Гешев десетина пъти се чухме. Той пише есемеси: "Не е това"... Щото първо ударихме другата фабрика до Ръжаво Конаре (бел.ред. службите разбиха в същия ден и по-малка фабрика)", разказа Борисов пред журналисти.

Често политиците у нас използват обръщението "колега" към представители на медиите, но е озадачаващо, когато министър-председател го употребява за висш магистрат, какъвто е новият главен прокурор. Тази неволност на Борисов вероятно се дължи на факта, че двамата с Гешев са завършили Академията на МВР в Симеоново. Вероятно, колегиално отношение е и причината за масираната институционална подкрепа от страна на вътрешното министерство за единствения кандидат за шеф на държавното обвинение. Освен това "колегите" Борисов и Гешев не се притесняват да поддържат лична кореспонденция с есемеси. Това обаче не е ново. И ако сега на премиера му съобщават от прокурорския телефон, че са "ударили" някого, то допреди няколко години го информираха за отказана проверка срещу него.

Тези зависимости между изпълнителната и съдебната власт лъснаха още през 2015 г. със скандала "Яневагейт". Става дума за записаните разговори между бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева, вече осъдена за незаконно разрешаване на подслушвания, бившата съдийка Румяна Ченалова и адв. Момчил Мондешки, спряган за близък до депутата от ДПС Делян Пеевски. Тогава шефът на ВКС Лозан Панов предложи съдебните кадровици да изслушат премиера Бойко Борисов, тъй като в записите се чува как той е наредил на главния прокурор Сотир Цацаров да "опраска" Янева.

Без свян премиерът сам осветли влиянието си във ВСС

Стана ясно, че член на кадровия орган му е изпратил есемес с текст: "Лозан Панов отново предложи да Ви викаме във ВСС по записите за двете каки. Не го приехме". Веднага след това Борисов препраща съобщението на председателя на ВКС, който публично показа "донесението". Този безпрецедентен ход на Панов накара министър-председателят да отиде лично във ВСС, за да замаже скандала. Щом влезе в заседателната зала обаче, част от съдебните кадровици му станаха на крака. Подобна реакция сме виждали най-вече от съпартийците му, които от време на време дори му целуват ръка. Какво по-добро доказателство за лобито на ГЕРБ в съдебната система?

В очите на новия главен прокурор Иван Гешев едва ли това представлява проблем. Той вече даде да се разбере, че не споделя принципа на разделение на властите. Нещо повече, той определи ясното разграничаване на държавното обвинение от управляващите като "десен екстремизъм". По всичко личи, че през мандата му начело на прокуратурата в следващите 7 години Гешев едва ли ще успее да разсее съмненията за участието на политическата власт в избора му за главен прокурор.

Както не успя и неговият предшественик Сотир Цацаров. Именно той затвърди убеждението в обществото, че кадруването в съдебната власт не се осъществява във Висшия съдебен съвет. В опита си да уязви председателя на ВКС Лозан Панов по време на изслушването на Гешев в края на октомври, Цацаров извади на показ задкулисни тайни - че изборът на "тримата големи" в съдебната система се прави в "други две сгради". И досега обаче отказва да ги назове. Като резултат остава усещането, че

той (Кой) пак "си го избра"

Както се случи преди 7 години и както ще се случи след още 7. Защото срастването между прокуратурата и политическата класа неизменно ще се задълбочава предвид факта, че изпълнителната и законодателната власт са затънали в корупционни скандали. Единствено контролът над държавното обвинение посредством всевластния по Конституция главен прокурор може да спаси корпулентните политици от наказателно преследване. На този фон не е изненада желанието на управляващото мнозинство да монтира Цацаров за шеф на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Той вече доказа, че няма да закача играчите от онези "две сгради".