- Г-н Рашев, защо остава впечатлението, че мерките за борба с мръсния въздух не вършат работа и какво е общото между тях и намаляването на въглеродните емисии?

- Борбата с мръсния въздух не бива да се смесва с борбата за климата. Проблемите и решенията са напълно различни и понякога дори си противоречат. Причините за проблемите с въздуха навсякъде са различни, а ако говорим за София, то основният проблем е изгарянето на дървесина и в много по-малка степен отоплението с въглища. В България до 90-те години основният замърсител беше въглищата, а не дървата. Сега е обратното, защото дървесината е най-евтина. В същото време индустриалното замърсяване вече не играе почти никаква роля, особено в София след затварянето на "Кремиковци".

- Но за тези години градът стана много по-голям, нали така?

- Да, и тук влияние оказва както транспортът, така и личните автомобили. Например общината премахна всички стари автобуси - вече не виждаме червените пушещи икаруси. Това, което общината можеше да направи за собствения си транспорт, тя вече го направи. Голяма част от рейсовете вече са газови, електрически или хибридни. При автотранспорта обаче нещата са други.

- Една от най-рекламираните мерки - за зеления билет например, не проработи. Защо?

- Общината взема решения за мерки, които обществото иска, без да знае, че те не работят. Такива решения често пъти се взимат под обществен натиск. Затова и бързите, спешни мерки за чист въздух не работят. Няма такова решение, което да вземеш днес и утре вече да има резултат от него. Трябва да е ясно - падне ли мъгла през зимата в София, въздухът ще бъде мръсен. И общината нищо не може да направи.

- Но може да направи в дългосрочен план?

- Да, такава мярка е всички хора, които се топлят на твърдо гориво, да спрат печките. Как да стане това? Няма как, хората ще умрат от студ. Затова казвам, че решенията трябва да бъдат дългосрочни. Основното е хората да са по-богати и все по-малко от тях да се топлят на дърва. Звучи просто, но всъщност е много дълъг процес. Много е важно енергийната политика да бъде такава, че чистата енергия да е възможно най-евтина. А чиста енергия в контекста на един град са токът, парното и газът.

Токът е най-неефективен за отопление. Така остават парното и газът. За топлофикациите се изискват огромни инвестиции, така че остава газът. От друга страна, в София има много топли извори, които могат да се използват като ресурс. През годините имаше много подобни идеи, но в момента цари законов хаос и това спъва нещата. Първата стъпка за по-чист въздух в София е да се забрани на заведения, ресторанти, обществени сгради и др. в центъра на града да се отопляват на твърдо гориво.

Тук обаче изниква още един проблем - енергийните политики на ниво Европа отиват точно в обратната посока, където въпросната чиста енергия става все по-скъпа. Погледнете последното решение на енергийния регулатор. Те казаха - ние увеличаваме цената на тока и на парното, защото въглеродните квоти са много скъпи. Нали така? Ето това е европейска политика за климата, която води до това въздухът да е мръсен.

- Звучи абсурдно...

- Абсурдно е, но е факт. Политически се взимат безумни решения и те водят до това въздухът да е по-мръсен.

- Какво да направи София?

- В София в момента има синя и зелена зона, които са безплатни за електромобили. Ако искаме чист въздух, те трябва да са безплатни и за коли на газ и на метан, които реално не замърсяват. За тях обаче зоните не са безплатни, защото Столичната община ще загуби много пари, а и защото те не са някаква нова и модерна технология, която има нужда от подкрепа. Насърчават се технологии, които са много скъпи. Няма как българите масово да карат електромобили. Просто няма как.

- Защо тогава се говори за такъв тип подкрепа, според Вас?

- Защото това са европейските политики. Сега екоминистерството иска през следващия програмен период с европари да се субсидират електромобилите. За да правиш това обаче, се искат много пари, а за да субсидираш метанов автомобил, трябват много по-малко. Тогава защо да субсидираш един автомобил, като можеш да подпомогнеш пет например? Освен това кой може да си купи електромобил? Само най-богатите. Ако един електромобил струва 100 000 лв. и ти дадеш субсидия от 10 000 лв., беден човек ли ще си купи колата? Нека си го кажем направо.

- Звучи като евродемагогия?

- То е така. Субсидии за електромобили има там, където има големи производители - в САЩ, в Китай. В Норвегия има субсидии, защото са богати. Но защо са богати - от добив и продажба на нефт и газ.

- Велотранспортът не е ли част от решението на проблема?

- Придвижването с велосипеди ще се развива. Но да си го кажем - хората с малки деца трудно ще тръгнат да се разхождат с колела. За нашата култура не е реалистично да очакваме, че хората ще преминат масово към колелета. Говорихме си веднъж с един колега от Швеция и той каза, че там си имат приказка - докато нямаш дете, караш колело, като имаш дете, караш "Волво". Това е схемата - минават не просто на някаква кола, а на голяма кола.

Ситуацията в София не е чак толкова тежка, колкото се говори. Въздухът става все по-чист. Да, проблемът с въздуха е сериозен и е факт, но реално цифрите показват, че въздухът става все по-чист в сравнение с предходните години.  

- Заради това, че станцията за мерене на чистотата на въздуха на Орлов мост беше премахната, или...?

- Станцията на Орлов мост я махнаха, защото тя не беше на правилното място. А и не отговаряше на стандартите. Изпълнителната агенция по околна среда не може да не се съобразява с тях. Не бива да правим генерални изводи от евтините сензори на хората, които ги накупиха масово. Те са добър индикатор за състоянието на въздуха, но не измерват абсолютно точно. Станциите на ИАОС мерят това, което трябва да се мери по европейските изисквания. Често пъти говорим за уют и запалена печка или камина. В Дания въпросният уют е довел до това тяхната местна агенция да промени разположението на някои от уредите в Копенхаген, защото забелязали, че резултатите започнали силно да се влошават, а това да изкривява статистиката.

В същото време говорим много за замърсяването навън, но не и за голямото замърсяване на въздуха вътре в самите помещения, когато хората се отопляват на твърдо гориво. Ситуацията е още по-лоша, ако се готви на такива печки. Всъщност в България целите за ВЕИ се изпълняват чрез горене на дървесина в домовете, а това е лудост.

- Защо, според Вас, сме усвоили под 2% от европарите по "Околна среда" за борба с мръсния въздух?

- Парите ще се усвоят. Общините тепърва започнаха да събират информация за това кои хора искат да заменят печките си с по-нови. В това трябва да се инвестира. Да, транспортът е проблем, но той е проблем основно за София и той сам ще се реши. И това, че сравнително нови дизелови автомобили са много евтини на Запад в момента, е шанс за нас.

- Но нали бягаме от дизела?

- Ако е поддържан и в добра форма, няма проблем с дизела. Бензиновата кола има много по-високи въглеродни емисии от дизела. Тук пак опираме до проблема с климатичните политики и качеството на въздуха. Европа си вкара автогол с дизела, защото тя искаше да намали въглеродните емисии, и промотира дизеловата технология точно заради това. Промотирайки я, въздухът стана по-мръсен. Той нямаше да бъде толкова мръсен, ако Европа не бе тръгнала да спасява света през дизела.