7.3 млрд. евро необходими инвестиции. Тази зашеметяваща сума редовно се размахва от политиците при кризисни ситуации във ВиК сектора. Посланието е простичко - нужните пари за водоснабдяване, канализация и пречистване на водите са огромни, България е бедна и не може да очаква нещата да се оправят. С това алиби години наред водата на България - ресурс, който тепърва ще се оказва критичен, потъва в земята, а средната възраст на тръбите е 36 години напук на всякакви инвестиционни планове на ВиК операторите.
На този фон към ВиК в сектора от приемането на България в ЕС се насочиха сериозни средства. Голяма част от тези уж критично важни милиарди не се усвоиха. Риск от загуби на стотици милиони има и в настоящия програмен период. Кой какво обещаваше и какви ги свърши?
1 млрд. лв. за ВиК на трупчета
Създаването на ВиК холдинг с капитал от 1 млрд. лв. бе обявено с фанфари в началото на 2020 г. в разгара на водната криза в Перник. При създаването на холдинга бе обяснено, че той ще успее да оздрави част от дружествата и да улесни и координира инвестициите и работата по проекти. Цели три години обаче нищо от това не се случи и парите стояха на трупчета.
Показателени за това са финансовите отчети на холдинга, от които става ясно, че солидният финансов ресурс, налят в него, започва да достига до реални инвестиционни проекти на дъщерните дружества едва през 2023 г. През 2023 г. дружеството е предоставило инвестиционни заеми в размер на 450 млн. лв. при 52 млн. лв. за 2022 г. - 900 % ръст. За 2021 г. предоставените заеми на дружества бяха още по-малко - 38 млн. лв. В резултат от сериозната инвестиционна дейност през 2023 г. наличните парични средства на дружеството в края на годината са намалели на близо 464 млн. лв. срещу 864 млн. лв. в началото на годината ( предоставени са 29 инвестиционни заема и други 18 за погасяване на съществуващи задължения на дъщерните дружества). Така за първа година може да се твърди, че щедро налятият 1 млрд. лв. още през януари, 2020 г. не стои замразен, а реално се инвестира. 2023 г. е и първата година, в която холдингът не излиза на загуба - според финансовият отчет реализираната печалба е 814 хиляди лева на фона на загуба за 2023 г. от 1,24 млн. лв. Печалбата изглежда смешна на фона на капитала на дружеството, но то всъщност няма сериозна оперативна дейност и играе основно координираща роля. Под шапката на холдинга през 2023 г. е имало 26 дружества - част от тях еднолична собственост, друти - смесена, с контролен дял на холдинга от 51 %.
Милиардите от ЕС за ВиК проекти претърпяха голямо фиаско
ВиК проектите са едни от най-тежките проекти, изпълнявани по оперативните програми. Институциите публично си признават недостатъчния капацитет, включително на самите ВиК оператори, които се явяват бенефициенти по проектите. Така огромна част от насочения 1 млрд. евро по оперативна програма “Околна среда” за периода 2014-2020 към 16 консолидирани района с агломерации над 10 000 жители остана неусвоен. Изпълнението на проектите за изграждане на Вик инфраструктура по програмата е едно от най-ниските - с реално изплатени 652 млн. лв. или 48% изпълнение. При тези проекти редовно се стига и до фазиране - разделяне на фази и отлагане за следващ програмен период на част от проекта. В периода 2014-2020 г. имаше отложени фазирани проекти от 2007-2013, като и при тях не се стигна до пълно изпълнение - изплатени 168 млн. лв. при договорени 231 млн. лв. Фазирани проекти има и от 2014-2020, като те ще се изпълняват в рамките на новия програмен период 2021-2027 г. В списъка попадат 4 проекта - за ВиК инфраструктура във Варна, Сливен, Пловдив и Перник, на обща стойност 217 млн. лв.
За сектор "Води" в новия програмен период има заложени 1,4 млрд. лв. - предстои да видим какво точно ще успеят да реализират ВиК операторите срещу тях и дали пак няма да приключим с пари наполовина. Средства за ВиК проекти има и по селската програма, като там се финансират само малки агломерации до 2000 жители.
По Плана за възстановяване усвояване чакат близо 400 млн. лв.
Положението с изпълнението на предвидените инвестиции е критично и по националния план за възстановяване и устойчивост. По плана са заделени 351 млн. лв. за реконструкцията на ВиК системи и изграждането на пречиствателни станции в 13 агломерации (Девня, Генерал Тошево, Павел баня, Дулово, Ахтопол, Крумовград, Девин, Гълъбово, Стралджа, Долни чифлик, Съединение, Котел, и Рогош - Скутаре). Избрани са общини, които не са допустими за финансиране по други оперативни програми, с население между 5000 и 10 000 жители. Бенефициент по този проект е Българският ВиК холдинг, като самите обществени поръчки се обявяват от дъщерните му ВиК дружества в съответните общини. Според информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете по този проект е предвидено провеждането на общо 31 обществени поръчки.
В МРРБ вече би следвало да са изправени на нокти за изпълнението на проектите, защото времето и тук става голям лукс. Проверка в регистъра на обществените поръчки показва, че голяма част от процедурите са обявени, като интересът към тях е изключително голям. Прегледът на досиетата показва, че до отваряне на ценовите и техническите оферти са допуснати всички участници, защото процедурите ще вървят по обърнат ред - първо отваряне на офертите, после преценка дали има компании, които не отговарят на предварителните условия за участие и следва да бъдат отстранени. Така например по поръчката за реконструкция и доизграждане на ВиК мрежата на Девин с прогнозна стойност близо 17 млн. лв. са подадени 9 оферти, като всички ценови оферти са отворени. По тази и по останалите поръчки класиране още няма, а сроковете вече са критични. Според първоначалното обявление за ВиК мрежата на Девин дейностите следваше да започнат на 9 септември, 2024 и да приключат в края на юни, 2026 г. Ако по тези процедури има обжалвания - на фона на големия интерес надали ще се мине без такива, и не бъде допуснато предварително изпълнение на решението за класиране, може да се очаква, че дейностите ще се забавят с поне 3 месеца.
Изпълнението на този проект ще е ключово за това доколко ВиК холдингът успява наистина да координира дружествата и да им помага да работят по големи поръчки. От публикуваните документи дотук личи, че холдингът е помогнал значително с подготовката и съгласуването на документацията и придвижването на много на брой процедури паралелно. Приключването на тези проекти е част от поставените условия към последното, 9-то плащане по плана за възстановяване, но изобщо не е ясно дали България ще успее да стигне дотам в изпълнението на плана. Ако получим по-малко пари от ЕС, тези проекти вероятно ще се довършват с национални средства.
ЧЕРНАТА ДУПКА "МОНТАЖИ"
И докато голяма част от парите от еврофондовете за модернизиране на ВиК сектора у нас не се усвояват, защото трудно може да се краде от тях, пословичен е примерът как бяха опоскани за нула време 600 млн. лв. народна пара за ремонти на язовири, без да е свършена никаква работа. Лошата грижа за водоемите в страната също е една от причините за проблеми с напояването и питейната вода.
Става дума за скандалното държавно дружество "Монтажи", което авансово раздаде на шепа фирми близо 600 млн. лв. с директни договори, без провеждане на обществени поръчки. Парите бяха отпуснати още през 2018 г. чрез увеличаване на капитала на шапката ДКК, която пък превъзложи ремонта на над 400 язовира в страната на "Монтажи", като беше ясно, че това дружество няма никакъв капацитет за такава мащабна дейност.
Първи за скандално раздадените авансово пари съобщи Кирил Петков като служебен министър на икономиката и принципал на ДКК, който нагледно показа уж ремонтиран, но празен язовир, защото няма разрешително за строеж и одобрен проект. Такива се оказаха 10 язовира - без да са вписани нито строителите, нито проектантите, нито надзорниците. Единствените гаранции поема "Монтажи", а частните фирми не носят никаква отговорност за калпавия ремонт, както се оказа.
По-рано тази година предишният министър на икономиката Богдан Богданов отчете, че от всички подписани преди близо пет години 267 договора за възлагане от ДКК към "Монтажи" язовирите със завършени проекти са едва 10. За тях обаче са открити съществени конструктивни проблеми, заради което не може да бъдат одобрени. Отделно 64 са с извършен ремонт и са в процес на окомплектоване на строителните книжа, в 13 все още тече ремонт, 24 са спрени от ДНСК, а 59 са с прекратени договори. Останалите над 80 язовира са в процес на обследване и проектиране.
Парите обаче вече са свършили и ако трябва да бъдат завършени ремонтните дейности по язовирите, ще са нужни поне още 92 млн. лева доплащане, посочиха от министерството на икономиката.
Още през 2021 г. стана ясно, че огромната част от тези пари са отишли в три частни фирми с директни договори с държавната "Монтажи". Те са получили 451 млн. лв. като една от тях е получила 345 млн. лв. - "Ковел-Про", "Абак ДС" и "Планекс-ГЕС".
Предишното ръководство на Министерството на икономиката и индустрията опита по съдебен път да възстанови част от авансово раздадените пари за ремонт на язовири. Очакванията бяха да се възстановят поне 42 млн. лв., но на първа инстанция държавата е загубила делата.
Министерството сезира и прокуратурата, но тя излезе със становище, че няма нарушения. При последвалото обжалване съдът подкрепи становището на прокуратурата. Не е известно дали служебният министър на икономиката Петко Николов е обжалвал на втора инстанция и дали продължава да води дела за възстановяване на част от изтеклите в пясъка 600 млн. лв.
