Медия без
политическа реклама

Стратегията на Борисов към Скопие рухна

Не историците, а политиците ще трябва да решават двустранните дрязги – напук на уверенията на премиера за обратното

05 Ноем. 2020
Борисов смяташе, че след няколко ръкостискания със Заев, може да прехвърли всичко на професионалните историци, но сбърка.
Илияна Кирилова
Борисов смяташе, че след няколко ръкостискания със Заев, може да прехвърли всичко на професионалните историци, но сбърка.

Каквото се очакваше, това и се случи. Над 3 години Бойко Борисов и неговото правителство убеждаваха българската общественост, че с подписването на договора за добросъседство през 2017 г. е сложен край на конфронтацията със Северна Македония. Историците и езиковедите ще изгладят споровете помежду си, а политиците ще действат за материалния просперитет на своите народи – такава оптимистична картина рисуваше тогава Борисов. Неспирните дрязги със Скопие през последните месеци обаче показаха недвусмислено, че това е пълна заблуда.

Признаците, че нещата не вървят, се забелязваха още миналата година. В края на 2019-а смесената комисия, в която учени и дипломати от двета страни трябваше да разрешат спорните въпроси в областта на историята, спря да се събира. Назначените от Скопие членове на комисията изведнъж решиха, че първо трябва да минат предсрочните избори в тяхната страна през 2020 г. и едва тогава (евентуално) да се върнат към задачата си. Това съвсем явно демонстрира, че именно политическата конюнктура ще продължи да диктува дейността на комисията (или липсата на такава) – въпреки че политиците в София и Скопие се кълняха да оставят историята на професионалистите.

Пък и членовете на комисията не показаха особена склонност към компромиси.

Националистическата историография, която доминира научните общности и на двете страни, не им го позволява. Нагласите на общественото мнение също съвсем не предразполагат към отстъпки – българомразството доминира публичното пространство в Северна Македония, а у нас едно скорошно социологическо изследване показа, че 80 процента от българите смятат за манипулация твърдението, че е имало македонска нация и език преди югославския комунистически режим. Накратко, в България казват: признайте, че сте били българи преди, а от Северна Македония отговарят: не, каквото сме сега, такова сме били винаги. И никой не отстъпва и на йота.

Тези спорове вероятно биха си продължили до веки веков и на никой нямаше да му пука,

 

ако не беше геополитическото измерение на ситуацията.

 

Прз март 2020 г. Северна Македония стана официално член на НАТО. Следващата стъпка е да започнат преговори и с Европейския съюз. В Брюксел и големите европейски столици нито разбират, нито се вълнуват особено от спора между София и Скопие. Интересува ги единствено да приключат общо-взето с евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, за да остане Кремъл без позиции на полуострова (ако се изключи самотният проруски бастион, какъвто е Сърбия). В тази посока особено усилено работи Германия – неслучайно именно немската дипломация инициира през 2014 г. (годината на откъсването на Украйна от руската сфера на влияние) т.нар. Берлински процес за сътрудничество със страните от Западните Балкани – инициатива, която цели да поддържа активността по разширяването на ЕС. Точно през 2020 г. България и Северна Македония председателстваха заедно инициативата.

Именно специалното внимание, което немският канцлер Ангела Меркел отделя на интеграцията на региона, дава предимство на Скопие и утежнява работата на българските дипломати. В Северна Македония смятат, че могат да се държат агресивно и предизвикателно, защото чувстват, че Германия би натиснала България за бързо решение в името на своите геополитически интереси (вицепремиерът Каракачанов обяви открито, че Берлин оказва такъв натиск). А Борисов и партията му ГЕРБ винаги са държали на близостта си с немските управляващи. Затова, от една страна, не им се иска да разочароват германските си съюзници, като се противопоставят на плановете им за разширяването на ЕС. Това пролича и от разговора на Борисов с Меркел на 3 ноември, когато той й благодари за личния ангажимент и изрази надежда, че „с помощта на Германия, особено по време на нейното председателство на Съвета на ЕС, ще бъдат постигнати верни и правилни решения по темата.” От друга страна, българските управляващи трябва да удовлетворят и родната общественост, която (с основание) е враждебно настроена към бързо и компромисно разрешаване на споровете със Скопие, защото смята, че това е в ущърб на националните ни интереси.

В Скопие вярват, че София ще поддаде на външния натиск, и затова са решили да изоставят двустранната комисия и

да пренесат целия разговор на терена на международната дипломация.

Засега обаче не им се получава. Макар че са готови да признаят македонската нация и език като съвременна реалност, родните дипломати настояват Скопие да се съгласи с българския си исторически произход – нещо, което от другата страна на границата категорично отказват.

Всъщност дори и да иска да отстъпи, правителството на Борисов вече едва ли ще може да го направи. Темата буквално завзе българската вътрешна политика. Президентът Радев директно предупреди управляващите, че им остава един изход: „отлагане на преговорите докато не се сключи ясно обвързващо двустранно споразумение между България и Република Северна Македония за изчистване на всички двустранни въпроси“. И съобщи, че е потърсил своя германски колега Франк-Валтер Щайнмайер, за да му каже, че страната ни очаква „ясни правно обвързващи гаранции за единството на българската нация и културно-историческото ни наследство”. Вицепремиерът Каракачанов направо обяви, че не може да дадем подкрепа на Скопие за преговори с ЕС „без ясно признание от страна на Скопие на българските корени на съвременния македонски език и история след 1944 г.” Намеси се и опозицията – лидерът на БСП Корнелия Нинова призова да не се отстъпва от договора за добросъседство, който Северна Македония отказва да изпълнява. Обади се даже и Слави Трифонов, на когото социолозите отреждат силна роля в следващия парламент – за да заплаши Скопие, че „ако не се съобрази със своите исторически български корени, ще съществува извън Европейския съюз”.

През 2017 г. Борисов говореше така: „Аз имам принцип: историята да я оставим на историците – те да спорят, те да се доказват кое е първо, кое е второ. За нас е важно между София и Скопие, Скопие и Благоевград, защото магистрала „Струма” дава големи възможности, да има магистрала, да има жп линия и това да кръстоса Балканите във всички посоки. Това гарантира бизнеса, това гарантира туризма, това гарантира високи доходи, това гарантира движението на хора.” Три години по-късно се оказва, че историята не може да се остави на историците – отчасти защото самите историци не могат да се отърват от предразсъдъците си, отчасти защото политиците и обществото не им позволяват да се заемат с историята. Опитът на Борисов да им прехвърли десетилетната тежест на спора със Скопие се провали. Сега, колкото и да не му се иска, трябва да върне всичко там, където започна – на политическата арена.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата