Преговорите за съставяне на правителство тръгнаха добре - 5 дни костюмари се събираха в мол и с общи приказки убиваха магазинерките от скука (надаващите ухо). Но пък не се караха. И смятат да продължат нататък с разпределение на постове. Няма го Христо Иванов, който да каже, че иска да одобрява всяка длъжност; Мая Манолова – да посъветва да го залъжат. Липсва Тошко Йорданов, за да ги "накове" пред медиите. В сутрешните блокове също е спокойно – Борислав Сандов казва, че е хубаво да има правителство; Иво Мирчев – че ще има. Между блоковете Корнелия Нинова търчи да се снима с Кирил Петков. Слави Трифонов обеща да е смирен. Детската градина се е наиграла.
Без ирония трябва да се каже, че нещата никак не са забавни.
България е адски изтощена
от размирната година, решението на куп проблеми закъснява. Повече отвсякога е нужно правителство със стабилно мнозинство. Но пък гореописаната идилия може и да е временна. Все пак си имаме работа с доказано тесногръд и отдаден на личните интереси партиен апарат. Има и податки за бъдещо напрежение - Нинова твърди, че от "Македония" и "джендър идеологията" не би отстъпила; ДБ се запъва за нови ядрени мощности. От време на време някоя твърде електорална единица ревва гороломно, че се правят недопустими компромиси... Може да излезе накрая, че спокойствието е породено от вътрешнопартийна конюнктура. Затова е хубаво да се каже на висок глас, че времето е ключово не просто за България, но и за самите партии. Ако не осъзнаят важността на момента,
отговорностите си,
огромното мнозинство от българите никога няма да им прости. Други партии и политици ще ги изметат. А това изисква от досегашните актьори не просто компромиси. Нужен е своеобразен отказ от самите себе си. Жертвата на обещания, ценности, платформи би било класа, оценена дори от бъдещите поколения. Не е шега - учебниците са пълни не с магарета на мост, а с хора, които в повратен момент са жертвали нещо свое заради общото благо.
Днес належащите проблеми са ясни. Ковид кризата, скок на цените, зелените преобразувания на икономиката и неспирният демографски упадък са само част от тях. Но има и специфични изменения в електоралните маси, които пряко застрашават самите партии.
Наистина е време разделно
Ако още не са го разбрали, ще им помогнем:
БСП вече е второразрядна партия – трайно и необратимо. Дали ще вземе 480 000 гласа (април) или 270 000 (ноември), няма особено значение. Тя вече не е полюс, който може да смени друг и да лидира процеси. Всичко това е не просто сбъдване на отдавна прогнозираното свиване на БСП. Но е и маргинализиране до най-твърдия електорат. Занапред БСП би пътувала във влака на промените,
качена единствено в багажното отделение
Затова, когато днес партията иска или не разни работи, това са въжделенията на маргинално малцинство – ясно е колко точно значими са.
ДБ се покатери и срути. Лабилността, по-специално сривът (от 345 000 на 167 000 гласа юли - ноември) показаха, че хората не гласуват за нея. Гласуват за образа й – унищожител на Борисов и ДПС. В мига, в който друга формация влезе успешно в този образ ("Продължаваме промяната"), ДБ бе изоставена. Отдавна се знаеше, че "градската десница" разчита на много твърд електорат. Вече е ясно, че може да привлича единствено много мек, припознаващ я от немай-къде.
Как на този фон звучат всички досегашни претенции на БСП и ДБ за "червени линии" – това можем, онова - не, с тоя – да, другия – долу! Звучат като кресливи чупки и стойки на секта. Нормалните хора – огромното мнозинство, бягат от сектите.
В рамките на година ИТН също изпита меда и жилото. И тя бе образ - припознат и изхвърлен. На ПП засега се пада единствено медът просто защото е най-нова. Но за разлика от другите, и двете партии нямат твърд електорат. Какво се случва при липсата на твърд електорат, се видя най-добре при "Мутри вън!..." Всички тези нови формации са като мол – избирателят влиза в тях и ако няма какво да купи, отива в по-лъскав мол. Знаменателна ирония е, че ПП покани преговарящите точно в мол "Парадайз". Днес рай, утре – пъкъл.
ГЕРБ също се самоограничи – докъм 500 000 избиратели. ДПС е етнически ограничена. Таванът на "Възраждане" е нисък. И те, въпреки претенциите и крясъците си, олицетворяват малцинства. Ето това са партиите ни в момента –
няколко секти и два-три мола
Едните следва кардинално да изоставят нещата, осмислящи ги досега. Другите - постоянно да внимават в картинката.
Всичко това са огромни преобразувания, включително идейни. Те текат в момента и поставят на изпитание както бъдещето на сектите, така и функционирането на "моловете". Конкретно за преговарящите сега значат едно – нужна е прагматичност. Участниците трябва да бъдат тихи, не войнствени. Не да декларират позиции, "от които не биха отстъпили". А да заявяват такива, които биха били приети от всички. Защото и трите вота показаха, че единствената им обществена задача е трайно да изметат Борисов. Нищо кой знае какво друго. Червени линии, пембени ценности и прочие
абракадабри не са мотика за лозето
Стоварват се върху собствените им глави.
Всичко това уж вече се знае. Но и не. Трябва да бъде повтаряно, защото говорители по темата са добре познатите лидери или умопомрачените им сектанти в социалните мрежи. Условия, бариери и червени линии са музика в тесния им кръг. Мнозинството е тихо, работи, не захлебва като трол. То се изявява само по избори и гласът му е ясен.
А началото наистина е оптимистично. Кирил Петков, вижда се, е доста прагматичен човек. Той и Нинова споменават коалиция с 4-годишен мандат. Щом въобще приготвената от Петков маса е пълна с гости, значи в предварителните лидерски разговори е намекнал за това-онова – постове, влияние, квоти... Съобразно опита, а и ненаситната човешка природа, именно това е ключът към консенсуса - дори за тема като Македония. Тъжно е, че може да разчитаме единствено на циничната корист. Но на друго не остана да се надяваме.
