Съдиите и прокурорите трябва да се противопоставят публично, когато върховенството на правото е нарушено, и да изразяват на глас своето неодобрение при приемането на закони, които не зачитат този принцип. Магистратите не само имат правото, те са длъжни да участват в информирането на обществото за правата на гражданите, както и да укрепват разбирането за законност. Когато демокрацията и основните права и свободи са застрашени, ограниченията на съдията при публичното говорене отстъпват пред задължението им да говорят открито.
Тези съвети дадоха на българските си колеги европейските съдии от организацията МЕДЕЛ - европейска асоциация за демокрация и свободи. Българските съдии и прокурори обаче мълчат. Особено вторите. Хората, изразяващи позиция с името си, са... един прокурор от районната прокуратура в София и няколко съдии. Може би защото прокуратурата е единна и централизирана и там право да говори има само главният прокурор. А той говори, когато реши, и отговаря само на удобни въпроси, при това много внимава да не критикува управляващите. Всъщност прокуратурата е инструмент на изпълнителната власт заедно с антикорупционната комисия за разчистване на сметки с неудобните.
Повечето от магистратите, които говорят, го правят само ако са си осигурили поне минимално кариерно израстване. Преди това са мълчали и са позволили съдебната система да е в положението, в което е. Изключение са случаите, в които съдии изразяват мнението си дори още преди да бъде гласувана несменяемостта им – т.е. да стане по-трудно да бъдат извадени от системата. Тези, които са ниско ниво, си дават сметка, че вероятно кариерата им ще си остане там, освен ако не излязат от съдебната власт. Всичко е въпрос и на лична смелост и търпимост.
Преди доста години членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) не си и правеха труда да крият списъците си със съдии, които не трябва да бъдат повишени, защото много говорят. Сега методите на статуквото са се подобрили, включват и медийно обругаване. И не само. Да вземем последния случай на съдия, който застана с името си, разобличи нередности в системата и посочи спорни действия на председател на апелативен съд. Въпросният председател получи индулгенция от ВСС въпреки проверките, които потвърдиха твърденията на подчинения му за потъпкването на правилата за случайното разпределение на делата и за формирането на съдебните състави. А съдията, който дръзна да разобличава, в момента е подсъдим за клевета по дело, заведено от шефа му…
Дори върховните съдии, които няма какво да губят, рядко изразяват позиция. Капсулиращото разбиране, че съдът говори само с актовете си, ги прави
високомерни и безучастни зрители на случващото се
Малко са тези, които биха критикували управляващите. Когато преди няколко години председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов използва тържественото събрание за 135-ата годишнина на съда, за да говори за страха в системата и за отказа от съдебна реформа на управляващите, много от върховните съдии бяха обидени, че празникът е бил използван за политическо говорене. Всъщност и Панов започна да говори, когато стана шеф на съда. И точно затова върху него се стовари репресията на "инструментите" на властта. Говори се дори, че проверките на имуществените му декларации могат да бъдат взети като повод за отстраняването му от поста.
За разлика от него, „човекът на Бойко“ в предишния съдебен съвет, който си позволяваше да си чати с SMS-и с премиера, сега се радва на растеж в съдебната кариера. Колегите му, които с нищо не помогнаха за отстояването на съдебната независимост, също получиха своите бонус повишения след края на мандата на съвета.
И когато редовите съдии виждат какво се случва със съдия номер 1 и с любимеца на премиера, съвсем логично е да предпочетат да мълчат
в очакване някой друг да им проведе революцията
Какво стана преди 2 години, когато съдиите излязоха на протест в защита на независимостта си и обявиха, че ще обясняват на обществото защо е нужна реформа? Обществото не припозна тази кауза и не ги подкрепи. Както никога не е подкрепяло редките им прояви на организирана активност може би защото не е дорасло да проумее, че върховенството на закона всъщност е в основата на уредената и правова държава. Гражданите всеки ден правят своите малки компромиси. Дали ще е с пъхнатите 20 лева в шофьорските документи, подавани на катаджията, с подкупа, който ще уреди детето им в дефицитните детски градини, дали с пътуването гратис в градския транспорт или с минаването на червено.
Съдиите и прокурорите не са по-различни от обществото, от което идват. А толкова бихме искали да са. Те обаче също правят своите компромиси - особено когато се поставят в зависимост и предпочитат кариерата си, както и тази на роднините си в съдебната власт пред справедливостта. Факт е, че при всеки нагласен избор в съдебната власт съдиите анонимно говорят, но никой не смее да застане с името си, защото знае, че ще пострада не само той, а и всичките му близки в системата. И тъй като шуробаджанащината е голяма, малцина са магистратите, които не са зависими. Докато те не осъзнаят колко е важна свободата им и не започнат да я отстояват, Темида няма да е сляпа, но пък ще е няма.
