Тече трескава подготовка за старта на тол системата за таксуване на камионите. Но "трескава" съвсем не значи ползотворна. Пътната агенция периодично се хвали колко много приходи идват от електронните винетки и компенсаторните такси. Само че остава все така неясно кои шосета ще бъдат обхванати от тол таксуването и по какви тарифи ще плащат тежките МПС-та - камионите и автобусите. Такси няма, обаче вече има калкулатори за изчисляването им. Тол калкулаторът дава възможност на превозвачите да пресмятат колко ще платят, ползвайки "примерни тарифи" и "примерен обхват" на тол системата, т.е засега са безполезни.
С наближаването на поредния срок за старт на системата - който засега е 1 март 2019 г., се увеличават и съмненията, че може да има ново отлагане или пък повторение на злополучията от началото на 2019-а, когато бяха въведени електронните винетки.
Държавата отново изглежда напълно неподготвена
за тол революцията - нищо че се готви за нея от години. Модерната система за събиране на пътни такси според изминатите километри трябваше да заработи от 16 август тази година, но срокът се оказа непосилен за администрацията, а и политическото ръководство на процеса не личи да се е разбързало. Ресорният министър Петя Аврамова ни баламосва с някакви тестове на системата, а те отдавна трябваше да са приключили. Какво показват пробите никой не съобщава. А в писмен отговор на Аврамова по въпроси, зададени от депутати от БСП, става ясно, че тепърва трябва да се правят промени в нормативната база, без които тол системата не можела да стартира. Да се чуди и мае човек какво са правили МРРБ и АПИ досега, та не са попълнили нормативните празнини. А те са големи.
Тепърва например ще се въвеждат нови пътни знаци, които ще сигнализират кои шосета са платени и изискват тол такса или винетка?! Голям брой от пътните знаци, които указват начало и край на населеното място, сега не съответствали на подробните устройствени планове, затова АПИ се е захванала да определя точните точки за монтиране на знаците, твърди още ресорният министър. От ремонт се нуждаела и наредбата за функционирането на тол системата - понеже не била приведена в съответствие с промените на Закона за пътищата от края на юли. Юлските поправки освобождават АПИ от сключване на договори с т.нар. доставчици на декларирани данни (или накратко GPS компаниите). Такива договори ще са задължителни само за "националните доставчици" - комисионерите, които ще събират таксите, вместо това да се прави от чиновниците от Националното тол управление (НТУ). GPS компаниите ще предават данни за маршрута на тежкия трафик на националните доставчици. Те пък ще ги обработват (в т.нар. тол декларации ще описват по кои пътища е минал камионът) и ще препращат информацията към Националното тол управление, което ще смята дължимата тол такса и ще върне информация със сметката на доставчика на услуги.
Сложно, нали? Типично по български
И други много важни сегменти от системата още не са уточнени. Въпреки “усърдната работа” не се знае колко километра от републиканските пътища ще влизат в таксуването. Първоначалната идея бе за над 10 хил. км платени пътища, вкл. и доста третокласни, но след сериозен отпор от транспортния бранш те бяха намалени на около 6 хил. км с обещание за разбити и неремонтирани участъци тол такси да не се събират. Това, разбира се, са само обещания. Черно на бяло карта на пътищата, които ще се ползват срещу такса за километър, няма.
В обществения съвет за въвеждане на тол системата ще бъде създаден и обществен борд, който щял да решава година след година за ремонти на кои пътни участъци ще се използват приходите от тол системата. И макар че реално тол милиони още няма, само преди седмици правителството "намести" около 1 млрд. лв. от бъдещите приходи за избрани отсечки - съвсем в стил "Нероден Петко".
Както се вижда, "печатницата за пари", както премиерът Бойко Борисов нарече тол системата преди време, още е на трупчета. Междувременно покрай нея се множат всякакви работни групи и съвети. Има например Обществено-консултативен съвет по въвеждане в експлоатация на системата. Той на свой ред си направи "експертна група", в която представители на превозвачите, на тол управлението и на пътната агенция да смятат бъдещите тарифи.
ЧИСЛА В МЪГЛА
Разбира се, това което особено вълнува транспортния бранш, а и не само - са тарифите. А тарифите плуват в плътен смог. Последните обсъждани цени са около 12-14 ст. на километър за 12 т., над 3 оси, Евро 6 (най-тежките камиони). Регионалното министерство обаче остава на позиция за по-висока тарифа - до 20-23 ст./км за камионите от тази категория. Тогава превозвачите предложиха отстъпки за тези превозни средства, които пътуват повече, но това пък противоречи на първоначалната логика - повече да плаща този, който кара повече и руши повече пътищата. Зам. регионалният министър, който е и председател на Обществения консултативен съвет по въвеждане на тол системата Николай Нанков, се съгласи на този компромис, но уловката е, че тарифите ще са по-високи, ако се приеме вариантът с отстъпките.
