"Детето ми е 100% инвалид и тъй като е умствено съхранен, учи в училището си в чудесен синхрон с останалите съученици. Нуждаем се спешно от подвижна платформа, тъй като досега го носех на ръце между етажите, но вече не мога".
"Детето ми е със аутизъм, 75%ТЕЛК и още при влизането ми в училище започнаха да ме убеждават да не го записвам. Предложиха ми редовна форма, като задължително аз трябва да съм му придружител (да напусна работа) или индивидуално обучение - за два часа на ден, по различно време, когато на тях им е удобно".
"Дъщеря ни е аутист, но е напълно функционална без отклонения в поведението с изцяло положителни оценки в първи клас. Принуждават ни да подпишем декларация, в която да се откажем от количествените оценки на детето ни и то да мине на индивидуална форма на обучение, макар че няма двойки в първи клас".
"Майка съм на дете с Даун, която беше отложена за първи клас и беше 2 г. в подготвителна група в детска градина. Сега е за първи клас. Подадохме документи в близкото училище, като посочихме редовна форма. След няколко дни ми се обади директорката и в прав текст ми каза, че детето не може да започне редовна форма, защото ще пречи на другите деца".
"Синът ми е 7 клас и е със СОП, но има художествен талант. Единствено в рисуването и приложните изкуства той се чувства приобщен. Само там той не е дете със СОП, а дете с таланти, дори повече от другите. Там той може да отделя часове, без да губи концентрация. От най-близкото училище обаче ми казаха, че т.г. за паралелките по рисуване няма определени бройки за деца със СОП. Детето ми има нужда от това, което развива уменията му, за да се почувства поне за малко нормално. Но целият свят му крещи: "Ти си различен, не ставаш, не отговаряш на изискванията, не те бива в нищо, ти си глупав".
Това са част от перипетиите, които описват в жалбите си до Омбудсмана отчаяни родители на деца със специални потребности. Има обаче и още по-покъртителни истории. Например на учители, които твърдят, че не им влиза в работата да се занимават с деца с дислексия. На директори, които невъзмутимо вдигат рамене: "Това е елитно училище и не може да има слаби ученици". Няма да повярвате, но има дори медицински сестри от училищни кабинети, които отказват, не да поставят, а просто да съхраняват в училищния хладилник, животоспасяващ инсулин на страдащо от диабет дете! "Защо системата мачка децата ни, вместо да помага?". "До кога ще продължава това отношение към различните? Няма ли сила, институция, която да спре това и да имаме щастливи и спокойни деца?", питат родителите. Уви, категорични отговори на болезнените въпроси, въпреки мерките, които започнаха да се вземат в последните години, няма.
Неподозирани мащаби
В последните 4 г. децата със специални потребности, посещаващи детска градина или училище, са се увеличили с 3000 до близо 30 000 деца, без да броим тези, които се обучават в центровете за специална образователна подкрепа, както и тези, които си стоят вкъщи. На фона на този ръст образователната система изглежда неадекватна за мащабите на тази криза - като финансиране, подготовка на учителите и като нагласа за истинска интеграция. Училищният закон от 2016 г. "включи" специалните деца - в раздела за приобщаващото образование, разписвайки стъпките за допълнителна подкрепа, от която те се нуждаят. На много места обаче постановките не работят - поради нежелание да се изпълняват, липса на специалисти или пък недостатъчно финансово обезпечаване.
Данните показват, че децата със специални потребности в детските градини към 16 декември м.г. са 7126 - доста по-малко от децата в училище от 1 до 4 клас, които са над 8 000. Това означава само едно - че идентифицирането на децата със затруднения става много късно. Причини за това могат да се търсят какво в здравните власти, които не успяват да обучат хората си да разграничават децата с трудности, така и в родителите, някои от които не приемат, че детето им има проблеми. Разликите между различните региони също са фрапиращи - в Хасково например специалните деца в начален етап са два пъти повече от тези в детска градина. Още повече специални деца отпадат пък в гимназиален етап. Надеждата тук е, че МОН работи по модел за ранна детска грижа, който да помогне за откриване на евентуални дефицити навреме. Докато той стане реалност обаче, очевидно ще мине доста време.
Едва 40 пък са специалните групи в детските градини в цялата страна, които поемат и най-голямата тежест, като само в 8 области има специални групи. Пълняемостта им понякога стига до 18-19 деца - например във Варна и Русе - при норматив за максимум 11 деца. Системата като че ли изпитва неудобство от съществуването на подобни специални групи, но родители свидетелстват, че те поемат най-тежките случаи, които в тях получават по-добра грижа, отколкото в обикновените групи, от където гонят тези деца. Освен че са недостатъчни в тях липсват и нужните специалисти.
Просветният министър проф. Галин Цоков призна, че квалифицираните специалисти днес са общо 5 526 в цялата страна - по всички направления, като все още има училища, които нямат възможност или желание да назначават такива. За 30 000 деца със специални потребности се грижат само 587 помощник-учители, за които дори няма стандарт за финансиране, какъвто има например за образователните медиатори, показват още данните. 23% от специалистите в системата идват от ресурсните центрове, т.е. преобладават тези, които са назначени в градините и училищата и които могат по-ефективно да работят с децата (за разлика от ресурсните центрове, чиито специалисти посещават само за няколко часа специалните деца). В някои области обаче зависимостта от ресурсните центрове е огромна - отново в Хасково само 50% от специалистите, които полагат грижа за децата със затруднения, са назначени на място в градина или училища.
Няколко идеи за размисъл
Всички тези данни, изнесени на дискусия за проблемите на приобщаващото образование, организирана от Омбудсмана Диана Ковачева, имаха за цел да очертаят конкретни решения, които да бъдат предложени на министерството на образованието. Родители, учители, директори и експерти за пореден път бяха категорични, че първото, което трябва да се промени, е обществената нагласа към специалните деца. Второто обаче несъмнено е финансирането.
Задължително според Омбудсмана е да се увеличат общите стандарти за ресурсна подкрепа и на стандартите за деца в специалните групи в градините. Безспорен успех е, че нормативът за издръжка за деца със специални образователни потребности в образователната система се увеличава със 7% за 2024 г. И това обаче няма де реши всички проблеми. Според Ковачева е крайно наложително въвеждането на нов финансов стандарт за помощник на учителя, за да може да се привлекат повече такива кадри в училищата.
Децата в индивидуална и комбинирана форма на обучение, които са с най-тежки увреждания, са около 2100. За тях е нужен нов, работещ модел за работа, защото сегашният не им позволява да учат наравно с останалите, смята още тя. На дискусията бе даден реален пример на дете със специални потребности в индивидуална форма на обучение, чиято учебна програма включва едва 1 час и 10 минути грижа от образователната система. Заради скъпите и не толкова ефективни индивидуални учебни планове все повече родителите настояват за нов модел за колективна работа с тези деца, за което ще е нужен и нов финансов стандарт за създаване на специална група в училище, която да поема колективната работа с най-тежките случаи. По-голямото финансиране ще даде възможност повече ресурси да се насочат и за изработване на адаптирани учебни програми за специалните деца, които не могат, а и няма нужда, да покриват общообразователните.
И ако за горните промени са нужни средства, то за други се иска политическа воля за законови промени. Омбудсманът настоя именно за създаване на нормативна възможност за организиране на групи за развитие на учениците със специални потребности. Той може да е в две направления - оказване на колективна и допълнителна подкрепа в рамките на учебното време за ученици на комбинирана и индивидуална форма, както и оказване на подкрепа за самоподготовка, отдих и занимания по интереси в рамките на целодневното обучение. Групите могат да обединяват ученици от различни етапи на обучение - начален, прогимназиален и гимназиален, като основа на новия модел може да се използват съществуващите специални групи в детските градини, посочи Ева Жечева от екипа на Омбудсмана.
В жалбите си родители посочват и друг сериозен проблем при приобщаването на специалните деца - този за оценяването. Тук големи усилия не се изискват, а само желание - да се разреши на специалните деца да бъдат оценявани по различен начин от останалите, адаптиран към техните възможности - например вместо писмени контролни да имат устни, качествените оценки да бъдат заменени с количествени - там, където е възможно и др. Какво пречи децата с дислексия да не бъдат карани да четат на глас пред съучениците си? Или пък да им се позволи да ползват таймери за проследяване на времето или пък маркери за отбелязване на текст? Какво пречи и графикът на часовете за специалните деца да бъде по-различен - родители призовават например да няма прозорци между часовете им, когато с тях работи асистент, за да не се разкъсва времето им с него.
За промени в работата на ресурсните центрове пък намекнаха от МОН. Министър Цоков заяви, че тези структури трябва да се развият и да се превърнат в аналитични звена, които да оказват по-голяма и по-постоянна подкрепа и да набелязват мерки за подобряване на системите на общинско и областно ниво. Нормативни промени изглежда са нужни и по отношение на идентифицирането на дефицитите на децата. Училището не може да се справи само с тази задача без родителите, това е изключително сериозен проблем - кой е овластен да каже, че дадено решение е най-доброто за дадено дете. Решението не е едностранчиво, но трябва да се регламентира като норма", посъветва Ваня Кастрева, шеф на РУО-София.
И още едно наум
Грета Ганчева, директор на дирекция "Приобщаващо образование" в МОН, посочи, че училищата трябва да преосмислят как се използват парите за специалните деца, защото ако не се ползват по предназначение и с разбиране, проблемите ще се мултиплицират. Изказването й навежда на мисълта, че има училища, които злоупотребяват с получените средства, както свидетелстват и родители. Повече от ясно е и, че в случая и МОН следва да засили контрола си. Идеята на Ганчева допълнителни средства да получават тези детски градини и училища, които прилагат на практика принципите на приобщаващото образование - създават подходящи пространства, работят със специалисти, адаптират учебните програми, включват всички учители и т.н., звучи чудесно. Време е и да се осъществи. Както и друга - висшето образование да преосмисли подготовката на учителите по отношение на разнообразните потребности на учениците, като това стане задължение и част от условието за акредитация на дадена програма.
Още по темата:
