Близо 30 000 специални деца чакат адекватна подкрепа от държавата. За това сигнализира омбудсманът Диана Ковачева на организирана от институцията дискусия за проблемите на приобщаващото образование. На нея бяха посочени и различни решения, които ще бъдат предложени на министерството на образованието.
"Над 20 000 са учениците със специални образователни потребности от 1 до 12 клас. Над 7 000 са специалните деца в детските градини. Осигуряваната подкрепа за тях не е достатъчна и не е ефективна. Малко от тях имат възможността да бъдат подкрепяни от помощници на учителя заради липсата на финансови средства - само 587 са назначените помощник-учители в системата", посочи Ковачева. По думите й хиляди деца със специални потребности не успяват да завършат задължителното по Конституция обучение до 16-годишна възраст, а други над 10 000 ученици са извън образователната система. "Нуждите са много - липсват разбиране и грижа, както и ресурсни учители, достатъчно финансови средства, адаптирани помагала", избори тя част от дефицитите, които според нея са системни и за решаването им са необходими още сериозни финансови ресурси, нов модел за работа със специалните деца, както и координация между министерствата на образованието, социалната политика и здравеопазването.
"Децата със специални потребности в детските градини към 16 декември м.г. са 7126 - доста по-малко от децата в училище от 1 до 4 клас, които са над 8 000. Най-фрапиращо е в Хасково, където специалните деца в начален етап са два пъти повече от тези в детска градина. Това показва, че идентифицирането на децата със затруднения става много късно ", посочи журналистът от "Сега" Таня Петрова, която представи анализ на съществуващия модел на приобщаващо образование у нас. По думите й за това има много виновници, като се почне от здравните власти, които не успяват да обучат хората си да разграничават децата с трудности, и се стигне до родителите, някои от които не приемат, че детето им има проблеми. Едва 40 пък са специалните групи в детските градини в цялата страна, които поемат и най-голямата тежест, като само в 8 области има специални групи. Пълняемостта им понякога стига до 19 деца при норматив за максимум 11 деца. Крайно недостатъчни според нея са и бройките на помощник-учителите, за които дори няма стандарт за финансиране, какъвто има например за образователните медиатори.
"Децата в индивидуална и комбинирана форма на обучение, които са с най-тежки проблеми, са около 2100. За тях трябва работещ модел за работа, защото те не успяват да учат наравно с останалите", посочи още Петрова, давайки пример с индивидуалната учебна програма на дете със специални потребности, което получава едва 1 час и 10 минути грижа от образователната система. Според нея индивидуалните учебни планове са скъпи и не толкова ефективни, колкото би могъл да бъде например нов модел за колективна работа с тези деца.
Именно за създаване на нормативна възможност за организиране на групи за развитие на учениците със специални потребности се обяви и омбудсманът. Той може да е в две направления - оказване на колективна образователна и допълнителна подкрепа в рамките на учебното време за ученици на комбинирана и индивидуална форма и оказване на подкрепа за самоподготовка, отдих и занимания по интереси в рамките на целодневното обучение. Групите могат да обединяват ученици от различни етапи на обучение - начален, прогимназиален и гимназиален, като основа на новия модел може да се използват съществуващите специални групи в детските градини, посочи Ева Жечева от екипа на омбудсмана.
Сред предложенията на институцията са още - осигуряване на повече специалисти на място в детските градини и училищата, а не само ползване на ресурсни учители от ресурсните центрове, които идват само за няколко часа в училището, повече работа с родителите, увеличаване на финансирането за специалните групи в детските градини, обучение на всички педагогически и непедагогически специалисти и др. За целта освен нов стандарт за помощник на учителя според Омбудсмана е нужно увеличение на общите стандарти за ресурсна подкрепа и на стандартите за деца в специалните групи в градините, нов стандарт за създаване на групи за развитие в училище, която да поема колективната работа с най-тежките случаи, както и включване на целеви модули за проекти, насочени към децата със специални потребности в националните програми на МОН.
"Децата със специални образователни потребности продължават да се увеличават и през настоящата учебна година те са 24 541", посочи и образователният министър проф. Галин Цоков, по думите на който развитието на политиките, насочени към специалните деца, е приоритет за екипа му. Той призна, че основен проблем е липсата на квалифицирани специалисти, като днес те са общо 5 526 в цялата страна и по всички направления. По думите му все още има училища, които нямат възможност или желание да назначават такива специалисти. "В тези случаи подкрепата се осигурява от регионалните центрове за приобщаващо образование. Тези структури обаче трябва да се развият и да се превърнат в аналитични звена, които да оказват по-постоянна подкрепа и да набелязват мерки за подобряване на системите на общинско и областно ниво", каза още министърът. Той съобщи и, че нормативът за издръжка за деца със специални образователни потребности в образователната система се увеличава със 7% за 2024 г.
"Тестовете за училищната готовност, които се правят на учениците преди постъпване в първи клас, са формализирани. Затова работим по стратегия за ранно детско развитие, в която ще се обърне внимание на скрининга", заяви Наталия Михалевска, началник на кабинета на просветния министър. По думите й акцент върху приобщаващото образование догодина се планира да има и в някои от националните програми, в които ще има модули за специалните деца.
Грета Ганчева, директор на дирекция "Приобщаващо образование" в МОН, посочи, че училищата трябва да преосмислят как се използват парите за специалните деца, защото ако не се ползват по предназначение и с разбиране, проблемите ще се мултиплицират. Според нея допълнителни средства следва да получават тези детски градини и училища, които прилагат на практика принципите на приобщаващото образование - създават подходящи пространства, работят със специалисти, адаптират учебните програми, включват всички учители и т.н. По думите й и университетите трябва да осъвременят начина, по който подготвят учителите за работа със специалните деца.
