Евросъюзът въведе нови санкции за нарушаване на човешките права и за първи път България няма да е от лошите. В Международния ден за защита на човешките права (10 декември) ЕС учреди нов контролен механизъм, който наподобява американския Закон "Магнитски" и ще преследва физически и юридически лица от държави извън Евросъюза за тежки провинения. Те ще бъдат лишавани от достъп до територията на ЕС и ще понасят финансови санкции, ако имат сметки в европейски банки. Наказанията не изглеждат стряскащи, но вероятно ще им тежи срамът, че като член на ЕС България също им размахва пръст за нарушени човешки права.
Какъв е международният образ на България в сферата на човешките права, че да бъде съдник на други? За отговор не трябва да се рови в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), които са ограничени до наблюдения в други сфери - съдебна реформа, борба с корупцията и организираната престъпност. Най-голям опит в защитата на човешките права има друга организация - Съветът на Европа, който за целта е създал специален инструмент - Европейския съд за правата на човека в Страсбург. Евросъюзът има по-малък териториален обхват, защото обединява 27 държави, докато Съветът на Европа със своите 47 членове включва всички държави на континента без Беларус. Неофициално ЕС отдавна му е признал водеща роля в тази сфера и затова си търси ново поле за изява, което надхвърля пределите на Европа.
Досието на България в Съвета на Европа е най-дебелото,
защото тя бе една от причините през 1997 г. той да учреди мониторингов механизъм, който така я захапа, че не може да се откачи от него 23 години. Като абсолютен ветеран сред всичките 47 държави членки България бе подложена на 3-годишен официален мониторинг, последван от измисления пак заради нея 20-годишен постмониторингов диалог, чийто край не се вижда. През юни 2019 г. тя се надяваше, че за последен път ще се яви на преглед пред определените й наблюдатели в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (германеца Франк Швабе и унгареца Жолт Немет), но в последния си доклад те само констатираха, че не могат да си изкривят съвестта, и определиха срок до юни 2020 г. да напишат нов доклад, който евентуално да сложи точка на мъчението.
Покрай ковида новият срок отмина незабелязано и единствената видима промяна бе, че унгарецът бе заменен от поляка Александер Почей, който вече имаше опит от наблюдението над Северна Македония. Той прие мисията си като разузнаване с бой и още през септември 2020 г. огласи декларация заедно с Франк Швабе, в която осъди полицейското насилие над демонстранти в центъра на София. В нея двамата написаха: "С тревога разбрахме, че поне 55 души са ранени и почти 100 са арестувани... Като съдокладчици в постмониторинговия диалог с България следим отблизо последните политически развития в страната. Призоваваме българските власти да спазват европейските си ангажименти и задължения и да отговорят на оправданите искания на протестиращите, особено за борбата с корупцията, реформирането на съдебната система и гарантирането на свободата на медиите". После добавиха: "Напредъкът по тези въпроси ще бъде представен на Парламентарната асамблея (на Съвета на Европа) в началото на следващата година". Темата "България" фигурираше в дневния ред на Комисията по наблюдението на 13 ноември, която прие предложението на докладчиците за нов доклад през 2021 г.
За да е ясно в какво положение се намира страната, трябва да се отбележи, че само още две държави - Северна Македония и Черна гора - са в постмониторингова процедура. Естествено, старшинството се пада на България, защото нейните 20 години стаж са повече от стажа на другите две държави, взети заедно (РС Македония - 7 години, Черна гора - 8 години).
Картината се изяснява още повече, ако се проследи какво име си е изработила държавата в Европейския съд за правата на човека, под чиято юрисдикция се намира от 1992 г. В началото на всяка календарна година той открива своя сезон чрез огласяване на статистика за делата срещу държавите, нарушили Европейската конвенция за правата на човека.
България редовно е в първата десетка
(тази година по изключение бе на 11-о място). Освен това компютрите на съда генерират и "вечна статистика" коя държава колко пъти е била осъждана от учредяването на съда през 1959 г. Тъй като България се води на отчет от 1992 г., би трябвало да е назад в класацията, но не е така. По абсолютни числа тя отново е в първата десетка (на 9-о място), а ако се гледа съотношението брой осъдени спрямо броя на жителите си, е безспорен фаворит в непрестижната десетка с 90 осъдителни присъди на 1 млн. жители. След нея с 85 присъди на всеки 1 млн. граждани от населението е Гърция, чиято статистика обаче се води от самото начало на съда.
Показателна е и друга статистика, която идва от Комитета на министрите на Съвета на Европа, натоварен да следи за изпълнението на решенията по делата в Страсбург. Според данните, обобщени от международната платформа European Implementation Network, България е рецидивист и по неизпълнение на осъдителните решения на Европейскиия съд за правата на човека. През последните 10 години тя не е изпълнила над половината от тях (52%), а средното забавяне за изпълнение на произнесените срещу нея решения е 6 години и 5 месеца. Това е показател за неохотата, с която държавата се отнася към задължението си да уважава човешките права и международното правосъдие.
Въпреки това България вече участва чрез своята външна министърка Екатерина Захариева в обсъждането на черен списък на лица и организации, които трябва да бъдат заклеймени като международно признати нарушители на човешки права. Всеки от тях един ден ще може да каже: Защо не погледнете първо себе си?
И дори няма да му е трудно да посочи конкретен пример в ЕС.
