Ваксинационната кампания срещу COVID-19 в България върви трудно и постоянно се препъва в неуредици. От самото начало здравните власти демонстрират оптимизъм, като на моменти изказванията звучат толкова бодряшки, че е чудно в коя реалност пребивават авторите им. Купищата проблеми около ваксинационната кампания - малки доставки, лоша организация, разнопосочни команди от най-високо ниво, се замазват. Резултатът е налице - опашки за ваксини и почти пълен отказ да се следват здравните приоритети при ваксинациите. Поне опашките създадоха ореол на ваксините като нещо желано. С напредването на кампанията се очертаха ясно няколко големи грешки.
Миксът от ваксини не бе уцелен
Темата от какви аргументи се е водила България при определянето на заявките за ваксини позаглъхна с данданията около самите ваксинации. С наближаването на края на първото тримесечие обаче е кристално ясно - България не уцели добре микса от ваксини, които да поръча. Има ясни свидетелства в тази посока, както и няколко полугласни признания от страна на членове на ваксинационния щаб.
Показателно е твърдението на здравния министър и останалите членове на ваксинационния щаб, че България в нито един момент не се е водила от производители при определяне на заявките, а от видове ваксини. Но това не е вярно. Числата за реалните доставки опровергават това твърдение. В първоначалния си вид миксът, поръчан от България, съдържаше едва 2,5 млн. дози РНК ваксини - 1 млн. от "Пфайзер/БиоНТех", 500 000 от "Модерна" и 1 млн. от "Кюървак". Срещу този сбор стоят 6,5 млн. дози аденовирусна ваксина - 4,5 млн. от "АстраЗенека" и 2 млн. от Janssen, и евентуално 6,2 млн. дози от антигенните ваксини на "Санофи" и "Новавакс" (тук нещата се бавят). Дисбалансът в този микс е явен - поръчаните количества от РНК ваксините са в пъти по-ниски. България се сети да поръча повече ваксини от "Пфайзер/БионТех" - нови 2 898 694 дози, едва на 13 януари, при сключения извънредно от ЕК втори договор с компанията за нови 300 млн. дози (така общото количество стана 600 млн. дози).
Едва с тези нови количества в микса възниква някакъв баланс, но като поръчани допълнително, доставките ще се забавят. Ефект от тях ще има едва през второто тримесечие. Неслучайно извън тази допълнителна доставка България се опитва да договори вътрешно преразпределение от други страни в ЕК на още 1 млн. дози от "Пфайзер/БиоНТех". Допълнителни 460 000 дози бяха поръчани и от "Модерна".
Никой не твърди, че заявяването на нещо, което още не съществува, е проста работа. Здравните власти обаче предпочетоха да замазват, вместо честно да обяснят аргументите, от които са изхождали. Ангел Кунчев бе единственият, който призна, че предпочита "АстраЗенека" заради лесната логистика.
Здравните власти се самоопровергаха и около разиграния театър с намалените с близо 60% доставки на "АстраЗенека" за първото тримесечие - новина от януари, която у нас бе употребена в края на февруари. От МЗ пратиха остро писмо до компанията производител да настояват за дози, за които е ясно от поне месец, че няма да бъдат получени.
Отказ от приоритети при ваксинацията
В началото на третия месец от ваксинационната кампания може смело да се твърди, че България не се справя с имунизацията на уязвими и рискови групи. Изпълнението на Националния ваксинационен план тръгна подредено и относително плавно в началото, защото количествата налични ваксини бяха много малко. Бяха обособени и лесни за достъп и групите, които следва да се ваксинират първи - здравен персонал на първа линия, социални домове и учители. При първите по-сериозни доставки със спазването на приоритетните групи настана хаос, като третата фаза на ваксинациите - служители на непосочена изрично критична инфраструктура, се оказа разтеглива и връзкарска. Социалните мрежи бяха заляти от самопризнания за ваксинирани служители на различни служби. Незнаен брой дози се пазят и за изборната администрация.
Заделянето на много ваксини за тези неуточнени като брой групи и пускането на зелените коридори за свободно ваксиниране направо зачеркна ваксинационния план. На този фон стартът на имунизацията при личните лекари, където се очакваше да се ваксинира най-критичната група - възрастни и хронично болни, бе подигравка. Хората получиха мижави количества дози след силно закъсняла разяснителна кампания, насочена към тях. България не изглежда никак трогната от поставяните цели от ЕК да се ваксинира приоритетно до лятото именно възрастното и рисковото население. Както обобщи шефът на "Пирогов" Асен Балтов, възрастните не ходят по дискотеки и магазини.
Пълен хаос с организацията
Пускането на свободни коридори за ваксиниране на фона на недостиг на дози може да се окачестви като пълен хаос. Опашките както обикновено в България сработиха и броят на ваксинираните рязко скочи, но пък дозите свършиха. Две нови доставки през уикенда и на 1 март доведоха до частично възстановяване на свободните коридори и почти светкавичното им затваряне на места заради изчерпани количества. Като за капак някои от лечебните заведения се опитват да спазват приоритетните групи без това да е достатъчно ясно артикулирано и част от хората се редят на опашки без реален шанс за ваксина.
В този хаос всички са неудовлетворени - личните лекари отново са подценени като звено, пациентите са принудени да чакат с часове на студа, лечебните заведения правят компромиси за групите ваксинирани. Със сигурност се губят и много дози. От стастиката за ваксинираните с "Модерна" например се видя, че в много дни бройките за дадена област не са кратни на 10 - колкото дози има в един флакон, което означава загуба на количества. На фона на малките и неритмични доставки насочването им към личните лекари щеше да е много по-работещо заради възможността за ежедневно планиране на ваксинациите.
Много закъсняла след всичко ще бъде и новата система за онлайн регистрация за място и ден на ваксиниране. Продуктът бе обещан от "Информационно обслужване" за тази седмица, но здравният главен инспектор Ангел Кунчев вече открито призна, че не вижда с какво той ще подобри организацията. "Вече има път за пациентите - има пуктнове за ваксинация, има списъци при джипитата, не виждам с какво ще помогне платформата", обясни Кунчев.
Предстои да видим дали технологиите ще направят възможно друго кухо обещание - правото на избор на ваксини. От самото начало властите твърдят, че България ще предоставя право на избор на ваксини. Докато министър и членове на щаб повтарят това заклинание, право на избор реално не съществува и може да се ползва само с цената на отлагане на ваксинацията. Наложи се лично премиерът Бойко Борисов накрая да обяснява, че никъде по света не избират ваксини. Сега правото на избор се обещава за март, в който България чака 500 000 дози ваксини. 1 млн. дози следва да бъдат получени през април. Можем само да гадаем при каква организация ще се слагат те.
